Глава 26
Скай, с чанта в ръка, стои пред бюрото си.
На пет метра от нея е не кой да е, а Кей Браун. Господи.
– Кей – казвам аз. – Не мога да кажа, че съм изненадан да те видя тук, тъй като днес вече три пъти се обаждаш в офиса ми.
– Г-н Блек. – Тя протяга ръка. – Приятно ми е, както винаги.
Поемам ръката ѝ и я разтърсвам здраво.
– Ако ни извините, трябва да говоря със Скай.
– Разбира се. Откога се срещате?
За Кей Браун „разбира се“ очевидно означава „не, докато не ти задам безброй въпроси“. Ще и хвърля един кокал.
– Запознахме се едва преди седмица – казвам.
– А твоята приятелка на тържеството?
– Не пристигнахме заедно. С госпожа Манинг се видяхме на галата и поговорихме малко.
Звучното хлътване на Скай не убягва от вниманието ми. Дали е разстроена от отговора ми?
Кей се обръща към Скай.
– Вашата среща за обяд, г-жо Манинг, е с г-н Блек?
– Не, тя е…
– Да, това е – казвам аз, възползвайки се от ситуацията, за да изкарам Скай оттам.
– Готова ли си, Скай?
Тя прочиства гърлото си.
– Да, готова съм. Трябва да се затворя.
– Разбира се. – Кей излиза през вратата, а после се обръща и поглежда през рамо. – Ще се свържа с теб. И с двама ви. – И след това си тръгва.
– Благодаря за спасението – казва Скай. – Мислех, че е дошла да види Ади.
– Помислих, че ще те потърси тази сутрин, след като тя се обади в офиса ми и те спомена по име.
– Дойде тук, за да ме предупредиш?
– Отчасти.
– Отчасти?
– Да. Помислих си, че може да си готова за ранен обяд.
– Съжалявам. Имам среща с Теса след час.
Свивам очи и я изгарям с поглед.
– Отмени. – Думата излиза с ниско ръмжене.
Тя се хваща за ръба на бюрото.
– Не мога. С Тес винаги обядваме в понеделник.
Телефонът ѝ иззвънява.
– Извини ме за минута – казва ми тя. – Здравей, Тес.
Пауза.
– А? – Очите на Скай се разширяват.
Пауза.
Тя прочиства гърлото си.
– Каза, че ще я смени.
Пауза.
– Чакай малко. – Тя заглушава телефона и се обръща към мен. – Тя е получила роклята.
– Добре.
– Тя казва, че е перфектна. Поправи ли я?
– Както знаеш, не можеше да се поправи.
– Тогава как…?
– Вчера предадох останките на личния си шивач, заедно с твоята снимка в Инстаграм. Той успя да я възпроизведе.
Челюстта ѝ спада.
– За един ден?
– Аз съм много добър клиент. – Усмихвам се.
Тя включва звука на телефона.
– Шивачът му я е възпроизвел вчера – казва тя на Теса.
Пауза.
– Можеш да му кажеш сама. – Тя ми подава телефона.
– Госпожа Логан – казвам аз.
– Господин Блек… Искам да кажа… Брадън. Здравейте. Не съм сигурна какво да кажа. Това напълно може да е същата рокля. Много ви благодаря.
– Няма за какво. По всяко време.
– Не беше нужно – казва Теса. – Какво е една рокля между най-добри приятелки? Иска ми се да има някакъв начин да ти се отблагодаря.
– Всъщност има нещо, което можеш да направиш за мен.
– Разбира се. Всичко.
– Позволи ми да заведа Скай на обяд днес. Утре можеш да обядваш с нея.
– Шегуваш ли се? – Смее се тя. – Разбира се! И още веднъж ти благодаря.
– Оценявам това. И не е нужно да продължаваш да ми благодариш. Имай добър ден. – Връщам и телефона.
– Тес? – Казва тя. После смръщва вежди.
Теса сигурно е затворила слушалката.
Взирам се в нея.
– Изглежда, че все пак си свободна за обяд, Скай.
Назад към част 26 Напред към част 28
