Глава 20
Защо не си искала повече деца?
Думите ми сякаш витаят във въздуха около нас, размивайки цветовете на маргаритките и другите цветя в градината на майка ми.
Защо не си искала повече деца?
Ще отговори ли тя?
Или този въпрос ще бъде поредния, на който никой няма да отговори? Точно както Брадън за отношенията си с Ади. Също като майка ми, която никога не отговори за раздялата им… Досега.
Сега.
Сега всичко се решава.
Вече знам отговора.
Аз. Аз съм отговора.
Майка ми не искаше повече деца заради мен.
– Ти беше толкова умна, Скай – казва тя. – Все още си, разбира се, а беше толкова упорита и съпротивителна.
– Борех се с теб за всичко – промърморвам аз, повтаряйки думите, които тя каза само преди минути.
Тя кимва.
– За всичко. За най-елементарни неща, като например „Фростед Флейкс“ вместо корнфлейкс със захар за закуска. Те са едно и също нещо, за Бога, а обикновения корнфлейкс беше по-евтин.
– Те не са едно и също нещо – казвам аз. – „Фростед Флейкс“ са със захарно покритие. Те са по-вкусни.
Майка ми хвърля ръце във въздуха.
Разбирам го. Аз все още го правя. Боря се с нея за нещо, което е наистина безсмислено. Вече дори не ям корнфлейкс, а и никога не ям захарни зърнени закуски.
В съзнанието ми се завихря образа на Бенджи, малкото момче от хранителния магазин, което стиска хляба. Майка ми мразеше, когато стисках хляба, но все пак го правех. Борех се с нея всеки път…
– Аз бях проблем, така че не искаше да рискуваш да имаш още едно дете като мен. Да, разбирам.
Тя взе ръцете ми в своите.
– Не, Скай. Никога не си мисли така. Обичах те повече от собствения си живот. Все още го правя. Това никога, никога няма да се промени.
– Но аз съм виновен, че нямам брат или сестра.
– Разбира се, че не. Това не е твоя вина. Моята е. Аз съм тази, която не можа да се справи с теб. Баща ти можеше. Той намираше бунта ти за очарователен.
– Но той не беше този, който трябваше да се грижи за мен двадесет и четири-седем – казвам аз.
– Не, не беше. Дори ми предлагаше, но аз не бях създадена да поема това, което той правеше във фермата. Фермерството е тежка работа, а аз очевидно не съм толкова силна, колкото е той, освен това просто нямам интерес.
Усмихвам се леко. Баща ми щеше да се превърне в домашен съпруг за мен? За повече деца? Това е невероятно и колкото и да го обожавам, той току-що спечели още няколко точки за татко. Мама е права. Фермерството е тежка работа. Знам, защото понякога работех заедно с баща ми. Когато пораснах, взех фотоапарата си и направих няколко невероятни снимки на баща му на полето. Едни от най-добрите ми работи и до днес.
Ти си предизвикателство, Скай Манинг, а аз никога не се отказвам от предизвикателства.
Думите на Брадън.
Явно не е единствения, който ме намира за предизвикателство. Първият човек, когото предизвиках в живота си, беше майка ми.
Аз съм това, което съм. Брадън казва, че не съм истински майстор на контрола. Може би е прав, като се има предвид желанието ми да му се подчиня напълно, до такава степен, че исках да му предоставя контрола върху достъпа ми до кислород.
Не съм маниак на тема контрол, не. Просто предизвикателство. Просто някой, който се бори на всяка крачка.
В общи линии голяма болка в задника.
Това съм аз.
Ето защо нямам братя и сестри. Но затова ли…?
– Мамо, моля те, кажи ми, че не си започнала да спиш с Марио заради мен.
– Разбира се, че не! Това си е между мен и баща ти.
– Но аз бях едно от нещата, за които не бяхте съгласни.
– Повярвай ми, имаше и други.
– Тогава какъв беше катализатора? Защо го направи?
Тя въздъхва.
– Не съм сигурна, че вече си спомням.
– Това са глупости и ти го знаеш.
Тя поклаща глава и се смее тихо.
– Продължаваш да се бориш с мен. Винаги.
Вкопчвам се в петите си. Буквално, както си седя в градината, петите ми потъват в меката пръст.
– Това е важно за мен. Вече ти казах, че се опитвам да разбера някои неща за себе си, а това изглежда е част от ключа.
– Това няма нищо общо с теб – казва тя – и всичко е свързано с мен. Марио ме накара да се почувствам… Красива, предполагам.
– Ти винаги си била красива, мамо.
– Не мислех така. Да си съпруга във ферма не е лесно. Това е много тежка работа. Никога не съм имала време за себе си. Ти беше… Обичах те толкова много, Скай, но ти беше…
– Бунтарка. Знам.
– Да. Беше уморително, винаги да се боря за всичко с теб. Баща ти беше на полето по дванайсет часа на ден и се прибираше изтощен. Това, разбира се, не е негова вина, но той беше твърде уморен, за да говори с мен, камо ли да… Знаеш ли…
Да, знам. Правене на секс, правене на любов – какъвто евфемизъм искаш да използваш. Идеята, че родителите ми правят това, ме отвращава, но не толкова, колкото идеята майка ми да е с някакъв млад жребец на име Марио.
– Винаги ли си го обичала? – Питам. – Татко, имам предвид.
– Да, обичах.
– Тогава защо…?
– Защото съм човек, скъпа. Просто човек и имах нужда от малко интимност. Марио ми я предложи и аз приех. Не трябваше да го правя, но го направих.
Поклатих глава.
– Защо не се контролираш?
Тя отваря уста, но нищо не излиза от нея. Тя няма отговор.
Точно както аз, самопровъзгласилата се за кралица на контрола, нямам отговор защо искам връзването на врата с Брадън.
Просто го искам.
Но той не го иска.
Може би ако ми каже защо, ще разбера.
Но той е прав. Да знам неговото защо, няма да ме доближи до моето собствено.
Най-накрая майка ми проговаря.
– Трябваше да се съпротивлявам. Трябваше да се контролирам. Нямам друга причина освен тази, че го исках и се поддадох.
– Значи признаваш, че си била слаба.
– Да, Скай. Аз не съм ти. Не съм силна като теб и баща ти. Аз се предадох.
– Това е извинение.
Тя въздъхва.
– Може би е. Имах възможност да взема нещо, което исках, и го взех.
– Замисли ли се за татко? За мен?
– Разбира се, че помислих.
– Но ние загубихме, а ти победи.
Тя свежда глава и фиксира погледа си върху почвата пред себе си.
– Няма смисъл да спорим за това. Ти си права.
– Не изпитвам удовлетворение от това, че съм права, мамо.
– Скъпа, точно затова се съпротивлявах да ти кажа всичко. Татко и аз работихме по въпроса. Вече сме добре. Всъщност сме по-добре, отколкото бяхме преди Марио. И двамата те обичаме толкова много, Скай. Винаги сме те обичали.
Да, обичали са ме.
Въпреки факта, че майка ми очевидно ме намира за трудна – намира ме за трудна – никога не е имало момент, в който да не съм усещала, че не ме обича.
Не го чувствам и сега. Знам, че ме обича.
И все пак ми трябва още един отговор.
Назад към част 21 Напред към част 23
