Глава 24
Отпивам глътка от бърбъна си. Боли ме повече от обикновено.
Или пък е от думите на Епъл?
Ако тя ми казва истината – ако наистина е била там – значи знае какво се е случило между Ади и Брадън.
Знае какво се опитвам да изтръгна от Брадън от седмици насам.
Тя знае.
И тогава собствените ми мисли ме преследват.
Нали току-що си обещах, след като говорих с Брадън този следобед, че ще му дам пространството, от което изглежда се нуждае, за да ми каже всичко?
При неговите условия?
В собственото му време?
Ако получа историята от Епъл, нарушавам мълчаливото си обещание към Брадън.
Проклятие. Тя е тук. Сега. Готова да ми каже това, което умирам да знам.
Готова да ми каже…
Почти изгубих Брадън, след като Бетси ми каза какво знае. После наистина го изгубих, защото не можах да му кажа защо връзването на врата е толкова важно за мен. Но той ме обича. Правил е любов с мен. И аз го обичам повече от всичко.
Все още не съм разбрала напълно себе си, но съм на път да го направя. Това е свързано с наказанието. Страшно наказание, което чувствам, че заслужавам. Роза е права.
Брадън е прав.
Брадън означава всичко за мен и ако разбере, че съм получила историята му от някой друг, може никога да не ми прости.
Точно сега той и аз имаме шанс. На път съм да успея да отговоря на въпроса му, а той не ме притиска за информация.
Ето защо обещах и аз да не го притискам.
Ако позволя на Епъл да ми даде своята сензация, ще го предам.
– Ти беше там – повтарям думите ѝ.
– Бях. – Тя отпива още една глътка и се ухилва. – Водата със сода има гаден вкус, но е без оцветители и консерванти.
– Ти не пиеш?
Тя поклаща глава.
– Не от времето, когато бях дете. Сигурна съм, че си чувала за партитата, които организирахме с Ади.
– Не съвсем. – Само за онова, на което се появиха Брадън и Бен и Ади се вманиачи по Брадън.
– Да, те бяха легендарни. След като започнах да се занимавам с дзен-будизъм, спрях всичкия алкохол и наркотици и започнах да се отнасям към тялото си като към храм, какъвто е.
– Разбирам. – Само че третирането на тялото като храм очевидно не отрича мастилото и пиърсинга. Но хей, всички са деца на Бога…
– Както и да е – казва тя – цялата работа с Ади и Брадън започна на едно от нашите партита. Родителите бяха извън града, а ние с Ади току-що бяхме завършили гимназия.
Той заслужава същото уважение, което оказва на теб – казва малкия ангел на рамото ми.
Тя е готова да излее всичко – пее дявола от другата страна. Искаш да знаеш. Знаеш, че искаш да знаеш. Това те е убивало.
– Както и да е, ето как започна всичко. Не съм сигурна как, но Брадън и Бен Блек се озоваха на едно от нашите партита.
Вдигам ръка. Не мога да направя това на Брадън.
– Спри. Моля те.
– Защо? Искаш да знаеш, нали? Разбира се, вече знаеш колко невероятно изглеждат и двамата, така че бяха голям хит.
– Няколко момчета от Южен Бостън?
– Да, странно, нали? Но по някакъв начин разбраха за нашата сбирка и се появиха. Ади и аз бяхме едва на осемнайсет и възнамерявахме това лято малко да се поразтъпчем. Брадън и Бен Блек бяха идеалните кандидати.
– Как тя и…
Той заслужава същото уважение, което оказва на теб – казва малкото ангелче на рамото ми.
Тя е готова да разкаже всичко – пее дявола. Всичко.
Отпивам още една глътка бърбън.
– Не мога да слушам повече.
– Шегуваш се, нали?
– Иска ми се да е така, но си обещах, че ще позволя на Брадън да ми разкаже тези неща, когато е готов.
– Той няма да е готов – казва Епъл. – Никога.
– Откъде знаеш това?
Тя не отговаря. Просто отпива още една глътка от газираната вода, която мрази. После:
– Опитвам се да ти помогна.
– Знам и го оценявам. Наистина.
– Ето какво ще ти кажа. – Тя допива газираната си вода. – Ще те заведа вкъщи. Имаш моя номер. Ако размислиш, аз съм тук.
– Защо ти пука да ми разказваш тези неща?
– Вече ти казах. Врагът на моя враг, скъпа.
– Ади и аз не сме врагове.
– Може би не мислиш така. Тя го мисли.
– Защо? Никога няма да я стигна.
– Няма значение. Ти имаш нещо друго, което тя иска. Нещо, което тя винаги е искала и никога не е могла да има.
– Брадън?
– Частично, да.
– С Брадън дори не сме заедно в момента, така че вече не го имам.
– Той обаче наистина е влюбен в теб – казва Епъл. – И Ади го знае.
Назад към част 25 Напред към част 27
