Глава 27
Изкупление.
Това е думата, която Роза използва в края на разговора ни, и изведнъж съм в състояние да видя нещата от друг ъгъл.
Въпреки че знам какво означава изкупление, все пак я поглеждам.
Възстановяване на грешка или вреда.
Ако желанието ми да бъда наказана се основава на факта, че успеха ми се дължи на връзката ми с Брадън и на предишната ми връзка с Ади, това изобщо не е изкупление.
Но ако е свързано с факта, че се чувствам отговорна за раздялата на родителите ми преди всички тези години…
Тогава това определено е правилната дума.
И тя се намества толкова много на мястото си.
С Роза се уговорихме да продължим да се виждаме чрез Фейстайм веднъж седмично и да намаляваме при нужда. Тя беше готова да ми препоръча терапевт в Бостън, но аз се чувствам комфортно с нея и предпочитам да продължим както досега.
Чувствам се много по-добре и вече съм готова да уважавам твърдата граница на Брадън. Той не иска да се занимава с контрол на дишането, защото е опасно, и не иска да ми навреди.
Това е хубаво нещо. Благородно нещо.
Какво още? Не е необходимо да изкупвам вината си за каквото и да било. Да, ще ми отнеме време, за да прогоня напълно идеята, че съм виновна за раздялата на родителите си, но сега съм на прав път, както каза Роза. И заслужавам всички успехи, които имам с кариерата си на влиятелен човек. Правя адски добри снимки и измислям умни идеи и постове. По дяволите, това е причината Ади да ме наеме на първо място.
Нямам търпение да кажа на Брадън.
Искам да му кажа, че уважавам твърдия му лимит. Че уважавам границите и желанията му. Че го уважавам толкова много.
И аз го правя.
Дори повече? Обичам го толкова много.
***
– Невероятно – казва Теса по време на питиетата ни тази вечер, след като разказвам цялата история. – Толкова много неща се случваха с теб, а аз не знаех за това. Съжалявам, че не бях там за теб.
– Съжалявам, че и аз не бях до теб с цялата работа с Гарет.
Тя отпива глътка от синята си маргарита.
– Предполагам, че и двете се прецакахме.
Кимвам.
– Предполагам, че да, макар че мисля, че аз се прецаках повече.
Тя избухва в смях.
– Скай, ти ме убиваш. Дори искаш да имаш контрол над това.
Присъединявам се към кикота ѝ, защото е права.
– Давам. И двете сме виновни.
– А степента на вината няма значение. Кажи го с мен, Скай.
– Степента на вината няма значение – повтарям аз.
– Кажи го така, както го мислиш – отвръща ми тя.
– И двете сме виновни. Степента на вината няма значение. И двете ще се справим по-добре.
– Ето така. Най-добри приятелки завинаги. – Тя допива питието си. – Искаш ли да си поръчаш храна?
– Разбира се. – Давам знак на нашия сервитьор.
Поръчваме бързо такос и още една маргарита за Теса. Аз все още работя върху бърбъна си.
– Време за селфи! – Ставам и се премествам от другата страна на масата с телефона си.
– Добре ли изглеждам? – Пита ме Теса.
– Шегуваш ли се? Винаги изглеждаш великолепно. – Правя няколко снимки и оставям Теса да избере коя да публикува. Правя няколко бързи редакции и публикувам.
Няма нищо по-хубаво от питиета с най-добрата приятелка! @tessa_logan_350
#приятелкизавинаги #маргаритавилидж #мъжекойтосенуждаеоттях? #тесаискай
И осъзнавам, че дори с Брадън да не сме в ред все още, отдавна не съм била толкова щастлива.
***
Използвам линията за грижа за кожата на Сюзи от малко повече от седмица, така че е време да сравня предишния си пост с това как изглеждам сега.
Хм. Съвсем не е зле. Нямам акне или нещо подобно, но тена ми е забележимо по-равномерен.
Преди и след една седмица грижа за кожата на Сюзи. Кожата ми е по-равномерна и се чувствам страхотно! #спонсорирано. #сюзимомиче #всекиможедабъдемомиченасюзи #сюзииблясък
Последният ми пост за оцветената хидратираща грижа ми донесе текст с палец нагоре от Юджини. Постът ми за тази не е толкова вдъхновен, но искам аудиторията ми да се съсредоточи върху снимките. Ще публикувам отново след някоя и друга седмица.
Днес е събота. Денят, в който трябваше да се върна от Канзас.
Денят, в който Брадън трябва да се върне от Ню Йорк.
Говорихме по телефона всеки ден, просто проверявахме. Вчера обаче му съобщих, че трябва да говоря с него за нещо важно.
Ще отговоря на въпроса му.
Докъде ще доведе той?
Не знам. Това, което знам, е, че Брадън е влюбен в мен и аз съм влюбена в него.
Знам също, че самия Брадън има нещо, което крие, нещо, което държи погребано в себе си. Взела съм решение да не го изтръгвам насила от него. Не че ще успея да го накарам.
Тази вечер ще споделя с него част от себе си, която току-що съм открила.
Надявам се това да го вдъхнови да сподели още нещо с мен.
Ако не го направи?
Няма страшно. Все още го обичам и ще му дам цялото време, от което се нуждае. Ако има нужда да бъде без мен, ще го приема.
Надявам се обаче да реши да се върне при мен.
Той ми липсва толкова много.
Той трябва да дойде при мен към седем. Ще му приготвя вечеря. Моето етуфе от скариди, което беше съсипано и предизвика второто ни пътуване до Ню Йорк.
Началото на края.
Но тази вечер? Тази вечер ще бъде началото на началото.
Ще го пожелая.
Отивам набързо до магазина за алкохол, за да взема едно Божоле-Вилаж, като по пътя си правя селфи.
Публикуването започва да се превръща във втора природа за мен. За да бъда успешна, трябва да бъда приятелка на аудиторията си, а не просто рекламодател. Трябва да им покажа, че съм човек. Че съм същата като тях. Скай Манинг пие с най-добрата си приятелка. Скай Манинг ходи на курс по йога. Скай Манинг пазарува съставки за етюфе и перфектното вино за него.
Това всъщност е доста забавно.
Освен това използвам талантите си, като подреждам съставките точно по този начин. Намирам идеалното място в магазина за хранителни стоки, където осветлението ще подчертае цветовете, така че да са най-ярки.
Приготвям етуфето и го оставям да къкри. Вече съм приготвила шоколадовия мус за Браден, затова решавам да избера друг любим френски продукт, който да допълни ястието – крем брюле. Частта с крема е трудна. Той трябва да е гъст и кремообразен, но не прекалено, защото в противен случай прилича повече на флан.
След като всичко е готово, с изключение на обгорялата захарна обвивка на крем брюлето – която трябва да се направи с малка горелка точно преди да го изядем – проверявам часовника си. Шест и тридесет. Достатъчно време, за да си взема душ, преди да пристигне Брадън.
Обръщам се и…
Някой чука на вратата. Избърсвам ръцете си в престилката, която нося. Не може да е Брадън. Той никога не идва рано.
Поглеждам през шпионката.
По дяволите! Това е Брадън. Половин час по-рано. Отварям бавно вратата, знаейки, че съм се уплашила.
– Скай – казва той.
– Рано си дошъл.
– Знам.
– Е, влез. Тъкмо щях да скоча под душа.
– Това е страхотна идея – казва той. – Ще се присъединя към теб.
Набръчквам челото си.
– Това не беше покана.
– Откакто напуснах Канзас, съм на срещи почти двадесет и четири-седем – казва той. – Имам нужда и от душ.
– Тогава бъди мой гост. – С жест го насочвам към банята.
– О, не. Не можеш да пробутваш пред мен идеята за душ с теб и после да ми я отнемаш.
– Нищо не съм подхвърляла, Брадън. Ти знаеш това толкова добре, колкото и аз. Ние не сме заедно в момента, въпреки…
– Майната му на всичко, Скай. Не ми пука. – Той ме сграбчва и притиска устата си към моята.
Целувката е повече от натрупана страст. Тя е първична, като знак. Както когато ухапа горната част на гърдите ми онзи път.
Притиснал ме е. Липсвала съм му точно толкова, колкото и той на мен.
Той не може да стои далеч от мен, както и аз не мога да стоя далеч от него. И все пак тази вечер трябваше да е специална. Щях да споделя нещо с него. Щях да отговоря на въпроса му.
Разбира се, искам да му отговоря след душ, за да изглеждам добре.
Но сега ще трябва да се справя.
Прекъсвам целувката и го отблъсквам.
Той поклаща глава. Ще каже ли нещо? Изглежда любопитен.
Но мълчи.
– Ти си този, който сложи край на нещата – казвам му аз. – След това отиваш в дома на родителите ми, без да ми кажеш. После ми казваш, че искаш да правим ванилов секс.
– Все верни твърдения – казва той.
– Но ти казваш, че не можеш да бъдеш с мен. Не и докато не успея да отговоря на въпроса, който ми зададе след клуба.
– Това е вярно.
– Тогава защо ме целуваш? Защо се опитваш да влезеш с мен под душа? Защото и двамата знаем какво ще се случи под душа. – Намокрям се само като си помисля за това.
Той се запътва към мен и ме притиска към стената, притискайки ме, а ръцете му стискат раменете ми.
– Защо те целувам? Не знаеш ли вече?
– Н-не. Искам да кажа, да. Ти ме обичаш. Желаеш ме.
Той поклаща глава.
– Това е много повече от това, Скай. Знаеш това, защото и ти го усещаш.
Кимвам, треперейки. Да, знам го. И да, чувствам го.
– Ти се превърна в наркотик за мен и, по дяволите, не мога да те оставя на мира, колкото и да знам, че трябва.
– Не е нужно да ме оставяш на мира, Брадън.
– Не трябва ли?
– Не. Защото аз имам отговор. Тази вечер ще отговоря на въпроса ти.
Той притиска устните си към моите още веднъж. Престилката ми е мръсна каша и знам, че Бог знае какво съм изцапала по скъпия му костюм. Но щом на него не му пука, защо да ми пука на мен?
Езиците ни се преплитат и се дуелират. Целувката остава първична, сякаш сме две животни, които се готвят да се чифтосат.
Защото това е желанието ни – животинско. Такова е от самото начало. Привличаме се един друг, сякаш Вселената ни е събрала заради някаква божествена цел.
И може би е така.
Може би трябваше да разбера някои неща за себе си, за да живея по-щастливо.
Може би и Брадън трябва да направи същото.
Любовта ни дойде след първичния инстинкт да се съберем, сякаш сърцата ни следваха душите ни.
Най-добрият вид любов.
Целуваме се и се целуваме, и се целуваме, докато към мен не се разнесе пикантният аромат на скаридовото етюфе. Откъсвам устата си от неговата и вдишвам дълбоко.
– Трябва да проверя вечерята. Не мога да допусна отново да я развалят.
Той прокарва един пръст по бузата ми.
– Добре. Ще си вземем душ след вечерята.
– След като поговорим – казвам.
Той кимва. – След като поговорим.
Назад към част 28 Напред към част 30
