Глава 29
Отваря уста, но от нея излиза само тиха въздишка.
Поставила съм го на колене.
Поставих Брадън Блек на колене.
Той поставя два пръста върху устните ми.
– Не казвай нищо. Знам, че сложих край на връзката ни, и го направих по основателна причина. Но да бъда без теб… – Той поклаща глава. – Това не е нещо, което искам да преживея отново.
– Не е нужно – казвам аз.
– Не мислех, че това ще ми се случи. – Той поклаща глава. – Започнахме по същия начин, по който винаги започвам. Видях нещо, което исках, и тръгнах след него. Но ти някак си влезе в мен. И тогава, точно преди последното пътуване до Ню Йорк, ти ме пречупи. Сълзите ти, тъгата ти. Бих извършил убийство, за да държа тази тъга далеч от теб завинаги.
Усмихвам се.
– Не е нужно да ставаш престъпник заради мен. Аз сама се погрижих за това. Или поне започнах пътуването.
– Казвал съм го и преди. Ти си невероятна жена, Скай.
– И ти си невероятен мъж. Това, което си постигнал, е отвъд обхвата на това, което повечето хора могат дори да си представят. Изправил си се сам, без никаква помощ, и си стигнал до върха. Ти си невероятен.
Лицевите му мускули се напрягат. Само малко, но аз забелязвам. Дали съм го разстроила?
След няколко секунди той отново омеква, стискайки долната ми устна. – Боже, тази уста.
След това устните му са върху моите, а езика му прониква между тях. Целувката е твърда и опияняваща, а аз жадувам за още, още, още…
Сякаш прочел мислите ми, той се спуска надолу и повдига ризата ми над гърдите. Стиска едната, открива зърното през плата на сутиена ми и го дразни докосвайки го с пръсти.
В съзнанието ми нахлуват образи. Нашата любов в Канзас. Първоначалната ни сцена в клуб „Черната роза“. Първият ни път заедно в неговото жилище. Преди броени седмици, но сякаш оттогава е минал цял живот.
Той отпуска гърдите ми и спуска ръката си надолу, разкопчавайки дънките ми. След това пръстите му се озовават в гащите ми и се заиграват с гънките.
Той прекъсва целувката и си поема дъх.
– Ебаси, толкова си мокра. Толкова си мокра за мен.
– Винаги – дишам аз.
– Трябва да те вкуся. – Той смъква дънките от краката ми, а после захвърля и бикините. Разтваря краката ми и се вглежда между тях. – Устните на путката ти са набъбнали и розови. Толкова са красиви. Ще те изям, Скай. Ще те ям, докато не ме помолиш да спра.
Затварям очи, докато той прокарва езика си по отвора ми. Отдалечава се за момент и гризе и смуче вътрешната част на бедрото ми.
Изстенах тихо, а очите ми все още бяха затворени.
– Отвори очи – казва Брадън. – Гледай ме как те ям.
Отварям ги и срещам изгарящия му син поглед. Той е в пламъци – в пламъци като мен. Искам устата му върху мен. На путката ми. Върху цялата ми кожа.
– Дръж тези прекрасни очи отворени – заповядва Брадън. – Не ги сваляй от моите.
Той забива лицето си между краката ми, а устните и устата му докосват цялата ми кожа едновременно. Пръстите ми се насочват към гърдите ми, първо ги опипват, а после опипват зърната, покрити от сутиена ми. Те са твърди. Твърди и напрегнати и искат свободата си. Набързо вдигам сутиена си, като ги разкривам.
Брадън пуска клитора ми.
– Обичам шибаните ти цици. Играй си с тях, бейби. Играй си с тях, докато аз ям путката ти.
Завъртам пръсти около зърната си, като ги докосвам съвсем леко. Дразня се, защото искам да се съсредоточа върху устните на Брадън между краката ми, но когато притискам едното зърно, през мен преминава стрела от ток.
Затварям очи със стон.
Той спира да ме ближе.
– Отвори тези очи, по дяволите.
Богатият му, властен глас се впива в мен. Очите ми се отварят почти от само себе си. Това е силата, която той притежава. Цялата власт. И аз съм добре с нея. Толкова съм добре с нея.
– Не ги затваряй отново, Скай. Резултатът няма да ти хареса.
Няма оргазъм. Това ще бъде резултата. Да го прокълна! Само че аз го обичам толкова много. Обичам властта, която има над мен. Обичам заповедите му, тъмнината му, контрола му.
Обичам всичко това.
Трябва да съм в пламъци. Невидими пламъци ме обгръщат, правят ме гореща. Приковете ме към този диван, към Брадън. Никога не искам да се освободя от контрола му, от устните му и от тези пламтящи сини очи, които ме изгарят.
Той засмуква клитора ми и аз вече тичам към върха, към пропастта, към онзи рай, който съществува само в моята кулминационна мъгла. Един пръст ме изпълва. После още един и аз скачам. Скачам в бездната, в която няма нищо друго освен Брадън, мен и нашата любов. Оргазмът се разпространява през мен, нагоре към корема ми, а после и към гърдите ми. Скоро цялото ми тяло започва да трепери и аз стискам зърната си по-силно. Още по-силно, докато болката не се взриви в мен като небостъргач и не увеличи удоволствието ми.
– Брадън, свършвам! Идва ми!
– Това е. Ела. Ела за мен.
Пръстите му продължават да ме дразнят, движат се навътре и наоколо и намират всяка пукнатина, която ме кара да се разлюлея още повече.
И през цялото това време погледа ми не се откъсва от неговия. Дори когато се въртя в спирала от физически и емоционални усещания, дори когато лазура на очите му отстъпва място на мъчителни сини пламъци, аз продължавам да гледам втренчено към него.
След това той е над мен, пениса му е освободен и той е вътре в мен, помпайки.
Той ме изпълва, завършва ме, прави ме цялостна и докато ме чука, оргазма ми продължава да процъфтява.
– Майната му, Скай – казва той през стиснати зъби. – Чувствам, че свършваш. Навсякъде по члена ми. Путката ти го стиска. Майната му!
Все още се взирам в красивите му сини очи, дори когато той ги стиска, пулсира в мен и се отпуска. Аз не затварям своите. Те остават отворени и се свързват с клепачите му.
Той ми каза да не затварям очите си и аз не го правя.
Той остава втренчен в мен, пениса му пулсира, ризата му протрива чувствителните ми зърна. А когато най-накрая отваря очи, те тлеят като пепел от угасващ огън.
Само че неговия огън не угасва.
Той само започва. Виждам как отново оживява в погледа му.
Устните му се срещат с моите в една тежка и синкава целувка. Не е обикновена целувка, дори не и дивата целувка, която споделихме по-рано.
Не. Това е целувка на две изгубени и сега намерени души.
И в този миг знам, че Брадън е споделил с мен част от себе си, която никога не е споделял с никого.
Вече няма значение дали ще ми разкаже за него и Ади. Или дори за майка си.
Познавам го по начин, по който никой друг никога няма да го познае.