Глава 34
По тялото ми преминават треперещи тръпки. Клубът. Подземието на Черната роза. Мисълта все още ме вълнува.
Путката ми изтръпва и…
По дяволите.
Дупето ми пулсира. Сериозно пулсира. Възможно ли е това изобщо от физиологична гледна точка?
Брадън все още не ме е водил там.
Щеше да го направи в онази съдбовна нощ, която доведе до раздялата ни.
Но не го направи. В този смисъл все още съм девствена.
– Какво друго има в клуба? – Питам, а гласа ми излиза почти без дъх.
– О, Скай, има още толкова много неща. Ти си била само в стаята за робство.
Преглъщам.
– Какви други стаи има?
– Някои стаи са само за леки игри.
– Леки игри?
– Да. Основни пошляпвания, леко робство. Например как вързах китките ти с вратовръзката си в офиса ми.
– Тогава какво е робството? Лека игра ли е?
– Бондажът, различен от лекия, е тежка игра. Това, което видя в клуба, се смята за тежка игра.
– Особено връзването на врата, нали?
– Според мен всичко, което включва врата, е игра на ръба.
– Какво е игра на ръба?
– Всичко, което е свързано с риск от физическо или психическо увреждане.
– Психическа вреда?
– Да. В по-голямата си част се пазя от игри на ръба. Не ме интересува много. Повечето от тях не са разрешени в „Черната роза“.
– Но аз видях контрола на дишането.
– Не всички смятат контрола на дишането за игра на ръба, затова го разрешавам, но всички практикуващи трябва да подпишат специален формуляр за съгласие, преди да могат да го правят в моя клуб.
– Разбирам. И аз не съм подписвала този формуляр.
– Не си подписала, но това няма значение. Така или иначе нямаше да го направя.
– Твоето твърдо ограничение.
– Да – казва той, но, разбира се, не предлага допълнителни обяснения.
– Какво друго се смята за игра на границата?
– Всичко, което предизвиква кръв.
Задъхвам се.
– Хората наистина ли го правят?
Той кимва.
– Игра с ножове, с пистолети, с огън. Не позволявам нищо от това.
– Игра с оръжие? Игра с огън? Хората правят това?
Той кимва.
– Това друго твърдо ограничение ли е за теб?
– Вече ти казах, че имам само едно твърдо ограничение, Скай.
Кимвам. Не мога да отрека, че играта с дъха все още ме интригува, но вече не ми се струва необходима.
Така че това е добре.
– Какъв друг вид тежка игра има в клуба?
– Има игра с окачване. Блъскане и бичуване. Животински фетиши.
Стомахът ми се свива.
– Имаш предвид секс с животни?
Той се смее, а аз се чувствам нелепо.
– Разбира се, че не. Някои хора обичат да ги водят като животни. Игра с коне. Игра с кучета. Такива неща.
Разширявам очите си.
– Хората правят това? Всекиму своето, предполагам.
– Разбирам, че не искаш да опиташ това.
– Трудно се справям с този въпрос.
– Няма проблем. Всичко зависи от теб, Скай.
– Харесва ли ти… Този вид игра?
– Не е от любимите ми, но нямам нищо против, ако ти е интересно.
– Не е.
– Достатъчно справедливо. Има лишаване от сетивни усещания. Вече те запознах с него в по-малък мащаб. Има и ларпинг.
– Какво е ларпинг?
– Ролева игра на живо. Това е нещо огромно в геймърската общност. Клубът го извежда на сексуално ниво.
– Това означава…
– Като това Супермен да прави секс с Жената чудо. Такива неща. Научната фантастика е голяма. Секс с извънземни. Такива неща.
– Значи имаш стая, в която…
– Където можеш да гледаш хора, които се занимават със секс с извънземни? Да. Само че те не са истински извънземни, разбира се. Някои от костюмите обаче са доста сложни.
Почти съм сигурна, че челюстта ми е някъде на пода.
– О, Боже мой.
– Вече ти казах, че за някои облеклото е фетиш. Така е и с костюмите.
– Но не и за теб.
– Не. Предпочитам да бъда себе си, когато играя. Аз съм Брадън Блек и никой друг.
– Добре, защото Брадън Блек е този, с когото искам да правя секс.
– Звучи ли ти нещо интригуващо?
– Какви неща виждаш в стаята за ларпи?
Той поклаща глава.
– Не съм сигурен, че ще ми повярваш, ако ти кажа.
– Мога ли да го видя?
– Разбира се. Следващия път, когато отидем в клуба. Какво друго те интересува?
– Не ларпирането. Просто ми е любопитно как става това, но не искам да го правя сама. Предпочитам да съм с теб. Като мен.
– Добре е за мен. Има ли нещо друго?
Обвързването е това, което наистина ми говори. Изисква се доверие, а аз наистина се доверявам на Брадън с цялото си сърце. И все пак съм готова да науча повече. Готова съм да направя това, което той иска от мен. Така че знам отговора си.
– Каквото искаш – казвам аз. – Ще направя каквото искаш.
Назад към част 35 Напред към част 37
