Глава 40
Брадън се надига още веднъж и загася всички свещи. Сега единствената видима светлина е тази, която прониква от Бостънското пристанище през масивните му прозорци.
Ароматът на восък от свещи се носи към мен.
– Брадън?
– Да?
– Защо играта на свещи не е твърд лимит за теб?
– Защото съм много внимателен. Това не е игра, в която участвам често.
– Все пак не я позволяваш в клуба.
– Не разрешавам и играта с огън в клуба. Защото тя може да доведе до значителни щети, ако не се прави както трябва. Никоя застрахователна полица не би я покрила.
– Играта с огън различава ли се от тази със свещи?
– Според мен – да. Конусовидните свещи, изработени от соев восък – който не гори толкова горещо, колкото парафина или пчелния восък – не предизвикват голям риск, ако се борави с тях правилно.
– А ти би ли го направил?
– Какво дали бих направил?
– Да го направиш за мен?
Той повдига вежди.
– Интересуваш се от игра със свещи?
– Идеята за горещ восък върху зърната ми ме възбужда.
– Добре, Скай. За теб. Ще го направя за теб.
– Но не тук – казвам аз. – В клуба.
– Съгласен съм. Спалнята ми не е пригодена за игра със свещи.
Усмихвам му се.
– Никога не съм виждала свещ тук преди тази вечер.
– Взех ги специално за теб. За да ти осигуря романтичната атмосфера, която заслужаваш.
– И това беше перфектно, Брадън. Цялото нещо беше абсолютно перфектно.
– Да, беше. Ти също беше страхотна. Знам, че си изпитала някаква болка, но си се отпуснала и си работила през нея.
– Малко. Искам да кажа, да, беше болезнено. Доста остро в началото, но… Не знам. Болката винаги е била там, но тя се превърна в удоволствие. Подобно на това, когато ме напляскваше. Беше съвършено в болката си. Ако това има някакъв смисъл.
– Харесваш болката – казва той.
– Не, не съвсем. Не съм мазохист. Но харесвам болката, когато ме доближава до теб.
Няма по-верни думи.
– Кога ще се върнем в Ню Йорк? – Питам.
– Не знам. Искам да ти дам известно време, за да продължиш да работиш върху нещата, преди да се върнем в клуба.
– О, аз дори не говорех за клуба. Юджини иска да се срещне отново с мен за нова кампания в социалните медии, изградена около някои от моите хаштагове. Трябва да поговоря с теб за… – Прозяване разцепи лицето ми.
– Изморена си, а честно казано, и аз съм. На сутринта можеш да ми разкажеш всичко за новото начинание на Юджини. След като се потопим във ваната.
– Вана?
Той кимва.
– Потапянето ще ти помогне да облекчиш болката.
– Не ме боли там долу. Наистина.
– Не и сега. Все още си на висота от оргазма. На сутринта ще те боли. Повярвай ми. – Той докосва устните си до моите. – А сега заспивай.
– Ммм. Съгласна съм. – Затварям очи…
Само за да ги отворя отново, когато телефона ми иззвънява.
– Игнорирай го – казва Брадън.
– Ха! Знаеш, че не мога да го направя повече, отколкото ти.
Той се засмива.
– Знам.
Изваждам телефона от чантата си на нощното шкафче. Теса. В този час?
– Здравей, Теса – казвам в слушалката, като потискам поредното прозяване.
– Скай? – Гласът ѝ е необичайно висок и писклив.
– Да? Добре ли си?
– Ни най-малко. – Тя задушава хлипането си, а после киха.
Дръпвам се нагоре, очите ми са широко отворени. – Какво става? Защо плачеш?
– Проклети алергии – казва тя. – Имам нужда от теб. Моля те.
– Добре, добре. Успокой се. От какво имаш нужда?
– Това е Гарет. Аз… Преспах с него.
– Добре.
– Защо не можа да дойдеш на вечеря с нас? Знаеше какво ще се случи.
– Тес, аз…
– Имах нужда от теб тази вечер.
– Добре, добре. Успокой се. – Всичко това е много неприлично за Тес. Сигурно И е мъчно за Гарет. А аз съм нейната най-добра приятелка. Би трябвало да знам това.
– Къде си? Ще дойда при теб.
– При мен. Той си тръгна, Скай. Прецака ме, а после си тръгна.
– Помоли ли го да остане?
– Помолих. Каза, че имал ранна среща сутринта. Но утре е неделя. Излъга, за да се измъкне от това да прекара нощта с мен. Как можах да бъда толкова глупава, че да го пусна отново в леглото си?
Отново, това изобщо не прилича на Теса.
– Пиеш ли?
Тя подсмърча.
– Малко.
Майната му. Последният път беше в екстаз.
– Кажи ми, че не си взела нищо друго. Моля те.
– Не. Още не. Но съм объркана. Можеш ли да дойдеш?
Уморена съм до кости, но…
– Да. Разбира се.
Мразя мисълта да напусна леглото на Брадън, но няма да подведа най-добрия си приятел. Напоследък вече го направих достатъчно.
Но това е странно. Теса не се разстройва толкова заради мъже. Какво става с Гарет? Когато той разби сърцето ѝ за първи път, тя взе наркотици, за Бога. Трябва да се уверя, че тя няма да тръгне по този път отново. Или тя изпитва огромно неудоволствие от този човек, или… Се случва нещо друго. Нещо, за което щях да знам, ако не се карахме.
– Ще дойда веднага щом мога. Дръж се, добре?
– Благодаря, Скай.
– Няма нужда да ми благодариш. Вземи се в ръце и аз ще бъда скоро там. – Пъхам телефона в чантата си. – Брадън, трябва да тръгвам. Теса е в лошо състояние.
– Ще те закарам.
– Не е нужно. Ще се обадя на Uber. Освен това ти даде на Кристофър почивен ден.
– Мога да шофирам, нали знаеш.
Усмихвам се слабо.
– Благодаря ти. Това означава много за мен. Много съжалявам. След прекрасната ни нощ.
Брадън се облича, а аз се отправям към спалнята си и намирам нещо по-удобно от зелената рокля, с която пристигнах. Удобна памучна тениска и вълнен анцуг са идеални. Когато слизам, Брадън ме чака до асансьора.
Петнайсет минути по-късно се отбиваме пред сградата на Теса.
– Можеш да се прибереш вкъщи – казвам аз. – Трябва да остана с нея тази вечер.
Той кимва.
– Ще те заведа дотам. Късно е.
Целувам го по бузата.
– Ще се справя.
– Ще те заведа, Скай. Това не подлежи на обсъждане. – Той се измъква от колата и ми отваря пътническата врата.
Няколко минути по-късно чукам на вратата на Теса. Тя я отваря, лицето ѝ е обляно в сълзи, а очите ѝ… Странни, сякаш едното гледа в другата посока или нещо подобно, но не съвсем.
Отново, толкова не е Теса. Тя харесва Гарет, но не се разпада заради мъжете.
– Здравей – казва тя слабо. – Здравей, Брадън.
– Здравей, Теса. – Той влиза направо в апартамента ѝ, поемайки командването. – Какво можем да направим за теб?
По дяволите. Точно това, от което Теса не се нуждае точно сега. Брадън Блек се опитва да оправи нещата. Той намира решения, но Теса не иска решение. Тя иска да поплаче на рамото на най-добрата си приятелка.
– Брадън… – Започвам.
– Яла ли си? – Пита той.
– Вечерях с Гарет.
Той вдига почти празна бутилка водка.
– Колко от нея си изпила?
– Брадън… – Опитвам се отново.
– Няколко шота – отговаря Теса.
Хващам Брадън за ръката и го насочвам към вратата.
– Тя няма нужда да бъде разпитвана – прошепвам аз. – Моля те, просто си тръгни.
Той ме потупва по бузата.
– Обади ми се, ако имаш нужда от нещо.
– Ще се обадя. – Затварям вратата и се обръщам към Теса. – Съжалявам за това.
– Всичко е наред. Съжалявам, че развалих вечерта ти.
– Не си го направила. – Иска ми се да лежа в леглото с Брадън, но ние изпълнихме задачата за тази вечер. Изпуснах един смях. Задачата за тази вечер.
И сега започвам да усещам онази болезненост, за която ме предупреди Брадън.
О, добре. Теса има нужда от мен, така че болния ми задник може да почака.
Сядам на дивана ѝ и потупвам седалката до мен.
– Хайде. Разправяй.
Тя въздъхва.
– Толкова е глупаво. Отидох и се влюбих в този кретен.
– Това не е глупаво.
– Защо не можах да срещна мъж като Брадън? Той се отнася към теб с толкова много уважение и любов.
– Забрави ли, че той ме изостави преди няколко седмици?
– Не, но сега нещата изглеждат добре.
– Добри са, но това изискваше много работа и от двете ни страни. Аз дори започнах терапия, за да стигна до дъното на всичко.
– Знам. – Тя поклаща глава. – Предполагам, че просто искам повече, отколкото Гарет иска да ми даде в момента.
– Значи не сте на същото място. Това не е задължително да е лошо. Той все пак се върна при теб и е готов да бъде изключителен.
– Така поне казва той.
– Мислиш ли, че лъже? – Питам.
– Не знам. Може и да лъже. В края на краищата излъга, че утре има ранна среща.
– Сигурна ли си?
– Неделя е, Скай.
– Понякога Брадън има срещи посред нощ. Онзи път отлетяхме за Ню Йорк рано сутринта в неделя, за да може да се справи с някакъв договор в Китай.
Малко се поколебах. Това пътуване ми беше струвало Теса. Бях толкова погълната от Брадън и интервюто ми със „Сюзан Козметикс“, че забравих да ѝ се обадя, за да прекъсна срещата ни за пазаруване.
Тя обаче не повдигна въпроса, слава богу. Вместо това казва:
– Гарет Рамирес не е Брадън Блек. Той е архитект.
– Значи може би има среща с шефа на закуска. Или пък среща по тенис или нещо подобно.
– Тогава е трябвало да каже точно това. Но това, което всъщност каза, беше „Утре имам ранна среща“.
Проверявам часовника си. След полунощ.
– Твърде късно е да ти поръчаме пица. Какво ще кажеш да прескоча улицата да отида до магазина и да ти взема няколко кутии Ben & Jerry’s?
Тя се усмихва.
– А ти?
– Абсолютно бих. Стига да обещаеш, че повече няма да пиеш. Алкохолът не решава нищо.
– Знам. Знам.
– Това не прилича на теб, Теса.
Тя въздъхва отново.
– Наистина ли си влюбена?
– Мисля, че да. Осъзнавам, че не го познавам много отдавна.
– Познаваш го толкова дълго, колкото аз познавам Брадън, и сме влюбени. Понякога просто знаеш. – Не мога да не се усмихна.
– А понякога единия човек усеща нещо, което другия не усеща.
– Теса, ти си улов. И двете го знаем, както и Гарет.
– Не съм сигурна, че той знае.
– Тогава честно? Той не си заслужава. – Грабвам чантата си. – Ще се върна на мига. Изхвърли останалото. – Кимам към бутилката с водка.
– Да, госпожо.
Усмихвам се и излизам от сградата. Не обичам да излизам сама през нощта, но магазина се намира точно срещу сградата на Теса. Двете с нея постоянно ходим там. Боже, ако Брадън знаеше, че излизам сама след полунощ, щеше да е адски ядосан.
Влизам в магазина и се насочвам към раздела с фризери. Само два варианта. Chunky Monkey и Cherry Garcia. Вечерта е по-скоро за шоколадова терапия, но всяко пристанище в буря е добро. Вземам по една пинта от всяко и се отправям към касата.
Адисън Еймс стои на касата.
Почти изпускам и двете пинти.
Да кажа ли нещо? Тя още не ме е видяла. Мога да върна сладоледа и да се измъкна.
Майната му на това.
Вдигам високо глава и се втурвам точно зад нея.
– Добър вечер, Ади.
Тя се обръща, а очите ѝ се свиват. Изглежда странно, че не е изненадана да ме види.
– Искаш да кажеш добро утро, нали?
Да, тя е права. Вече е след полунощ.
Тя поглежда покупката ми.
– Проблеми в рая?
– Защо мислиш така?
– На мен ми прилича на преяждане със сладолед.
– Може би ще го изядем един от друг.
Тя се подиграва.
– Брадън да си играе със сладолед? Няма шанс. Освен това не сме никъде близо до твоето или неговото място. Хубав опит, все пак.
За твое сведение, кучко, Брадън е облизвал шоколадов мус и крем брюле от всеки сантиметър от тялото ми.
Но думите не идват. Колкото и да ми се иска да се подиграя на Ади, не мога да се накарам да го направя.
Интересно е, че тя си купува кутия цигари.
– Не знаех, че си започнала да се занимаваш с никотин – казвам аз.
– Те не са за мен. Те са за сестра ми. Тя ще остане при мен за известно време.
– Ейпъл?
– Единствената ми сестра.
Ейпъл, която не пие и смята тялото си за храм. Която също така не може да понася Ади.
– Защо е при теб?
– Преобзавежда жилището си. Явно плаща някаква безбожна сума, за да го направи да прилича на бунище от седемдесетте години.
Безбожна сума? И това не звучи като Ейпъл. Разбира се, прекарах само час с нея.
Ади плаща за цигарите и след това ме изчаква, докато платя за сладоледа си.
– Нямаш ли къде да бъдеш? – Питам.
– Не съвсем. Ейпъл може да изчака няколко минути за цигарите си.
– Знаеш ли какво е интересно? – Казвам. – Ние също не сме никъде близо до твоето място. А последния път, когато видях Ейпъл, тя не пушеше.
– Кога, по дяволите, си виждала Ейпъл?
– Да, не е твоя работа – казвам.
– По дяволите, не е. Какво ти каза Ейпъл?
Повдигам вежда.
– Нещо притеснява ли те, Ади?
Тя спуска леко клепачите си, почти ги присвива за секунда.
– Разбира се, че не.
– Наистина? Защото си мисля, че тези цигари не са за Ейпъл. Кога започна да пушиш?
Тя се присмива.
– Не пуша.
– И също така, кога започна да се мотаеш из тази част на града? – В мозъка ми проблясва лампичка. – Кого от нас следиш, Ади? Брадън? Или мен?
– Не е нужно да стоя тук и да приемам това. – Тя избяга, запътила се Бог знае накъде. Никъде не виждам колата ѝ. Това е приличен район, но никоя самотна жена не бива да се разхожда сама след полунощ.
– Както и да е – промърморвам аз. Взимам си сладоледа и се връщам при Теса.
Щом стигам дотам, почуквам.
Няма отговор.
– Теса? Казвам, като се опитвам да не крещя прекалено силно. Вече е след полунощ.
Тя не отговаря, затова завъртам копчето. Тя е отворена. Не е заключила, след като си тръгнах, което изобщо не и прилича.
Толкова не е като Теса. Какво, по дяволите, се случва?
Влизам.
– Тес, върнах се.
Тя трябва да е в банята. Разтърсвам дръжката на вратата и…
– О, Боже мой!
Назад към част 41 Напред към част 43
