Глава 41
Тялото на Теса се е свлякло над тоалетната чиния, която е пълна с повръщано. Може би точно от това е имала нужда.
– Теса, хайде. – Разтърсвам рамото ѝ.
Тя не помръдва.
– Теса! Хайде!
– Какво става?
Изскачам от кожата си при този глас.
Адисън Еймс стои на вратата на банята на Теса.
– Как, по дяволите, си влязла тук?
– По същия начин като теб. Аз влязох.
– Защо, по дяволите, си… О, по дяволите. Няма значение. Помогни ми да я измъкна оттук.
За моя изненада Ади ми помага да измъкна Теса от банята.
– Тя е замръзнала – казва Ади.
– Благодаря, че каза очевидното. Потупвам Теса по бузата.
– Теса, хайде. Това е Скай. Събуди се.
Сърцето ми бие бясно, докато страха се настанява в него. Защо тя не реагира?
Дали е взела още наркотици? Имало ли е наркотици в къщата? Майната му.
– Обади се на 911 казвам на Ади.
– Тя просто е пияна.
– За Бога. – Оставям Теса за момент, за да взема чантата си и да грабна телефона си. Бързо набирам 911 и обяснявам ситуацията. – Моля, побързайте – казвам, преди да прекратя обаждането. След това се обаждам на Брадън.
– Здравей – казвам, когато той отговаря. – Теса е припаднала и се страхувам, че може да е взела някакви наркотици или нещо подобно.
– На път съм.
– Може и да не сме тук. Обадихме се на 911.
– Ние? Кои сте ние?
По дяволите.
– Ади. Това е дълга история. Ще ти я разкажа, когато дойдеш тук.
– Ади? – Почти изхърква той. – Може би знаех.
– Какво знаеш?
– Не мога да обясня сега. Идвам при Теса. Ако линейката стигне там преди мен, напиши ми къде отиваш.
Кимвам на телефона. Той не може да ме види, но сега дори не мога да мисля за това. Знае ли, че Ади е тук?
Но на кого му пука? Теса е в безсъзнание, а аз нямам представа какво е взела.
Обръщам се към Ади.
– Какво да правя? Какво ще стане, ако тя се е предозирала?
– Искаш да кажеш, че Брадън не е имал всички отговори? – Казва тя със сарказъм.
– Престани. Просто спри. Тази жена е в безсъзнание. Какво да правя?
– Защо мислиш, че ще знам?
– Ти си богата. Вероятно сте експериментирали с наркотици.
– Ейпъл го е правила. Аз не съм.
– Тогава се обади на Ейпъл. Моля те. Не знам какво да правя.
Тя действително кимва и грабва телефона си. Няколко секунди по-късно:
– Ейпъл каза да провериш дали има пулс.
Добър съвет. Защо не се сетих за него? Поставям пръстите си върху врата на Теса. Пулсът е слаб, но го има.
– Да, има пулс.
– Жива е – казва Ади в слушалката. – Какво сега?
Пауза.
– Каза да се увериш, че лежи настрани, в случай че повърне.
– Тя вече повърна.
– Няма значение. Може да повърне отново.
– Разбрах. – Обръщам Теса на страната ѝ. – А сега какво?
– Изчисти и устата.
Поглеждам бързо.
– Чиста е.
Ади слуша внимателно с телефона до ухото си. После:
– Това е всичко, което Ейпъл знае. Просто чакаме парамедиците.
Кимвам.
– Предай и благодарности.
Сядам с ръката на Теса в моята и всъщност съм благодарна, че Ади е тук. Наличието на друг съзнателен човек ми помага, дори и да е Адисън Еймс. Защо е тук, все още нямам представа. Брадън не изглеждаше изненадан, но в момента дори не ме интересува това.
Всяка секунда минава като час. Изминали са само десет минути, откакто се обадих на 911, но всеки миг е един миг по-малко, с който разполага Теса.
– Ади, огледай се – казвам аз, а другата ми ръка е опряна на врата на Теса над сънната и артерия. – Виж дали можеш да намериш следи от наркотици. Трябва да можем да кажем на парамедиците какво е взела.
Ади кимва, бледността ѝ е с два нюанса по-светла от нормалното.
Толкова ли е уплашена, колкото и аз? Тя дори не познава Теса.
– Аз не виждам нищо. Никакви бутилки с хапчета. Никаква спринцовка. Само тази празна бутилка от водка.
– Тя вече е пила това преди. Нещо се е случило, докато бях навън за сладолед. Проклятие!
След това се чува рязко блъскане по вратата, което почти изпраща сърцето ми до гърлото.
Ади отваря вратата и пуска парамедиците да влязат. Те се втурват към Теса.
– Каква е историята? – Пита ни един от тях.
– Тя беше пила и сега не мога да я събудя. Може да е взела някакъв наркотик, но не можем да намерим никакви доказателства.
– Разбрах. Пулсът ѝ е бавен, но го има. Спортист ли е?
– Професионален? Не. Но е в добра форма. Йога и бягане.
– На колко години е?
– Двадесет и пет.
Парамедиците качват Теса на носилка.
– Къде я водите? – Питам. – Мога ли да се кача в линейката?
– Мас Дженерал. Вие семейство ли сте?
– Приятелка.
– Предполагам, че да, ако няма никой друг.
– Аз ще я водя.
Сърцето ми се разтапя.
Гласът на Брадън. Той е тук. Сега всичко ще бъде наред.
– Това е добре. Ще направим всичко възможно за приятелката ти.
Кимвам и изричам:
– Благодаря.
– Какво правиш тук? – Изисква Брадън от Ади.
Ади не отговаря.
– Всичко е наред – казвам му аз. – Тя всъщност ми помогна.
– Сега съм тук – казва той на Ади. – Остани тук. Ще извикам такси от моята кола, за да те закара до вкъщи.
Тя кимва нервно. Изглежда, че това я е разтърсило. Не съм сигурна защо, но точно сега се концентрирам върху Теса.
Не говоря, докато Брадън ми помага да се кача в колата му.
Не говоря, докато той вика такси за Ади.
Не говоря през останалата част от пътя до „Мас Дженерал“.
Не говоря, когато той подава ключовете си на камериера и влизаме в спешното отделение.
Родителите на Теса. Трябва да им се обадя. Какво да им кажа? Ами ако тя наистина е взимала наркотици?
Брадън уверено върви към рецепцията.
– Току-що докараха Теса Логан. Как е тя?
– Вие член на семейството ли сте?
– Аз съм Брадън Блек. Приятелката ми е най-добрата приятелка на Теса. Тя е тази, която се е обадила на 911.
– Съжалявам, господин Блек, но не мога да дам никаква информация за пациента, освен ако не сте член на семейството.
Полуочаквам Брадън да извади няколко стодоларови банкноти, но това не е в негов стил. Той следва правилата, макар да знае, че бих дала лявата си ръка, за да знам какво се случва с Теса.
Той се връща при мен и сяда.
– Трябва да се обадя на родителите ѝ – казвам изтръпнало.
Той кимва.
– Искаш да кажеш, че не си го направила?
– Не. Аз… Не можех да мисля. Нямам представа какво да им кажа.
Той взема телефона ми от мен.
– Какъв е номера?
– Той е в контактите ми под Дан и Карлота Логан.
Брадън се контролира, както обикновено. Той намира контакта и натиска обаждане.
– Здравейте, господин Логан? Извинявам се, че се обаждам в този късен час. Казвам се Брадън Блек, а приятелката ми е Скай Манинг. Съжалявам, че трябва да ви съобщя, че дъщеря ви Теса е откарана в спешното отделение на „Мас Дженерал“.
Пауза.
– Беше пила, а Скай я намери в безсъзнание и не можа да я събуди. Това е всичко, което знам, защото не искат да дават никаква информация на хора, които не са членове на семейството.
Пауза.
– Няма проблем. Съжалявам, че съм носител на лоши новини. Ще се видим скоро. – Той се обръща към мен. – Те са на път.
Кимвам. Поне скоро ще получим някакви отговори.
Само се надявам те да са правилните.
Назад към част 42 Напред към част 44
