Глава 43
– Какво искаше да кажеш там – най-накрая се осмелявам да попитам, когато с Брадън се връщаме при него – когато каза, че прекалено дълго си гледал в друга посока?
Той въздъхва.
– Помниш ли, когато се появих на галавечерта на MADD, а след това Питър Риърдън стоеше далеч от теб?
– Как мога да забравя?
– Не исках да си с него, защото те исках, но това не беше единствената причина.
– А?
– Вече бях решил, че фирмата на баща му няма да получи договора ми, въпреки че офертата им беше най-ниска.
– Не са ли добри архитекти?
– Всъщност са отлични архитекти. Просто не ми харесва начина, по който правят бизнес.
– Не съм сигурна какво имаш предвид.
– Те не са от най-етичните хора и това започва от върха с бащата на Питър, Бо Риърдън.
– Брадън, Бетси се среща с Питър сега. И те се събраха ужасно бързо. Не мислиш ли, че…?
– Възможно е. В моите кръгове чувам неща, които не стават общоизвестни. Бо Риърдън понякога използва нетрадиционни методи, за да получи това, което иска. – Очите на Брейдън са тъмни от гняв. – Ще се погрижа за това – казва той лаконично.
– Как?
– Има ли значение?
– Ами… Да. Не искам да си имаш неприятности.
– Няма да имам никакви проблеми. Не се притеснявай. Но Риърдън и Гарет ще съжаляват, че никога не са пречкали на моя приятелка, когато приключа с тях. А сега да ти приготвя топлата вана, която ти обещах.
***
Облягам се назад към твърдите гърди на Брадън и оставям топлата и ароматна вода да успокои всяка част от мен. Да, възпаления ми задник се нуждае от това, но останалата част от тялото ми се нуждае от това не по-малко. Тази нощ придаде на стреса нов смисъл. Затварям очи.
Поне Теса е добре.
Имам още въпроси. Толкова много. Като например как Адисън се е озовала в магазина от другата страна на улицата, където живее Теса, след полунощ? В този смисъл, как Ади винаги знае всичко за мен и Брадън?
Тя преследва ли ме? Все още ли преследва Брадън? Ако го прави, той трябва да знае. Той има очи и уши навсякъде.
Но не мога да попитам. Поне не сега, когато вдишвам успокояващата лавандулова пара от тази невероятна вана. Брадън включи дюзите на слаб ток, така че водата да се завихря най-нежно, сякаш се къпем в прекрасен естествен горещ извор.
Той движи ръката си бавно нагоре и надолу по ръката ми, само с шепнещо докосване, и това ме успокоява.
Ще разбера всичко.
По-късно.
***
Очите ми се отварят. Слънцето прониква през прозорците на спалнята на Брадън. Обръщам глава. Няма Брадън. Тогава сядам и вземам телефона си от нощното шкафче.
Няма как! Един следобед?
Има смисъл, предполагам. Почти до сутринта не бяхме спали в очакване на новини за Теса. После се върнахме тук и се изкъпахме заедно, което беше невероятно чувствено.
Ставам, отивам до гардероба на Брадън и вземам една от ризите му. Закопчавам я около себе си и вдишвам мъжкия му аромат на боровинки – любимия ми парфюм на света. После грабвам телефона си и се обаждам на Карлота. Тя ми позволява да говоря с Теса.
– Здравей, Скай. – Гласът на Теса е малко дрезгав, но тя звучи… Добре.
– Тес, слава Богу. Как си?
– Уморена. Но добре. Много съм благодарна за теб и Брадън.
– Моля те. Ако бях с теб от първия…
– Спри – прекъсва ме тя. – Не стигай дотам. Недей да правиш това със себе си. Аз съм възрастен човек. Сега поне знам защо се държах толкова странно.
В мен се разпалва нов гняв.
– Не мога да повярвам на Гарет. Брадън ще се погрижи за това.
– Добре. – Теса изпуска хриплива насмешка. – Кажи му да остави прасето да си го вземе.
– Не се притеснявай. Ще го направя. Кога ще те изпратят?
– Днес – казва тя. – Мама ще остане при мен за известно време. Не можах да я разубедя. – Тя кашля тихо.
– Не искам да те задържам. Трябва да си починеш. Искаш ли да дойда?
– Не. Мисля, че ще отделя малко време, за да се забавлявам с майка ми. Нямаш нищо против, нали?
– Разбира се, че не. Каквото ти е нужно. Аз съм тук, ако имаш нужда от мен.
– Знам. Благодаря, Скай.
Приключвам разговора и излизам от стаята.
– Брадън?
– В офиса.
Проследявам гласа му до домашния му офис. Той седи зад бюрото си и се взира в екрана на лаптопа си.
– Здравей – казвам аз.
– Добро утро. Или трябва да кажа добър следобед. – Той най-накрая вдига поглед и си поема дъх. – Изглеждаш шибано секси в ризата ми.
Усмихвам се. Не мога да си помогна. Мекият памук върху тялото ми е наситен с неговия аромат. Чувствам се секси в тази риза.
– Какво работиш?
– Нищо, което не може да почака. Ела тук. – Той придвижва ръката си надолу.
След като съм зад бюрото му, виждам, че е освободил члена си от панталоните за почивка. Разделям устните си.
– Ебаси, ти си секси – казва той. – Качи се, Скай.
Вече съм мокра. Няма изненада. Самото присъствие на Брадън ме прави мокра и готова, а точно сега, с неговата разрошена глава и тежки клепачи, съм готова да се нахвърля.
Качвам се в скута му и се разпъвам, като бавно се отпускам върху ерекцията му.
– Боже… – Въздишам.
Неговият стон се среща с моя, докато седим неподвижно за няколко секунди, и аз се наслаждавам на усещането, че той е дълбоко вкопчен в мен.
– Майната му. – Издишва той. – Не мога да ти се наситя. Никога не ми стига.
След това поема управлението и хваща бедрата ми, повдигайки ме, докато главичката на пениса му само дразни устните на путката ми. Държи ме така за минута, а зърната ми раздират памука на ризата му. Боря се срещу силата му, опитвайки се да потъна обратно, за да съм отново пълна, и точно когато си мисля, че може сериозно да загубя хладнокръвието си, той най-накрая ме натиска обратно върху твърдостта си.
Бързо е. Похотливо е. Изобщо не е романтично, но на мен не ми пука.
Това сме ние.
Просто ние.
Той ме движи все по-силно и по-силно, а аз се чувствам като бутало на двигател. И това ми харесва. Толкова много го обичам. Налягането в мен се увеличава и преди да се усетя, оргазма е неизбежен.
– Брадън! Ще свърша. Боже!
– Направи го, бебе. Направи го. Ела.
С думите му се разпадам, само за да се сплотя на молекулярно ниво, докато се взирам в хипнотизиращите му сини очи.
Тези очи ме гледат с удивление.
Със страхопочитание.
С похот.
С любов.
– Обичам те – казвам между вдишванията. – Обичам те толкова много.
Той ме притиска силно към члена си и докато кулминацията ми продължава, усещам всеки негов изблик.
Всеки един от тях.
Облягам глава на твърдото му рамо, все още задъхана. Той свърши цялата работа, но дъха ми все още е рязък. Кулминацията. Брадън. Всичко това. Той буквално спира дъха ми.
Усмихвам се срещу рамото му. Това не е като нас. Всяка любовна сесия обикновено е огромна работа. Или го е обмислил предварително, или го измисля на момента. И в двата случая тя продължава много по-дълго от няколкото минути на тази.
Не бях обвързана. Не ми беше казано да се съсредоточа върху едно чувство. Не ми беше казано да не говоря.
Дори и така, аз не говорих, освен за да му кажа, че свършвам и че го обичам. Не се движех, така че можеше да се окаже, че съм вързана. И въпреки че не ми беше казано да се съсредоточавам, аз все пак се съсредоточавах, върху всяко движение. Върху аромата му.
На всичко в този скъпоценен миг от времето.
Стигнахме до ново разбирателство, Брадън и аз.
И аз съм напълно съгласна.
– Скай – казва той в косата ми.
– Хм?
– Провери ли как е Теса?
– Да. Днес ще я освободят. Майка ѝ се мести при нея за известно време, за да се грижи за нея.
– Нямаш ли нищо против това?
– Разбира се. Карлота е страхотна.
– Искам да кажа – той избутва кичур коса от очите ми – трябва ли да си тук заради нея?
– Не. Само ще преча на Карлота. С Тес говорихме. Тя иска да прекара известно време с майка си.
– Добре, тогава.
Затварям очи, чувствам се сънена. – Какво добре?
– Ще се върнем в Ню Йорк. Тази вечер.
Назад към част 44 Напред към част 46
