Глава 46
Слушам.
Просто слушам, оставяйки думите на Брадън да се превърнат в картини в съзнанието ми.
***
Тя беше красива, ако харесваш блондинки. Брадън винаги беше предпочитал по-тъмните коси.
– И двете са на крак – каза му Бен. – И са вперили поглед в нас. Може да е късметлийска нощ за братята Блек. Можем да си набавим някоя мацка от висока класа.
– Замълчи – каза Брадън.
– Какво ти е в задника?
– Нищо. Просто не съм в настроение.
– Не си в настроение за секс? – Засмя се Бен. – Добре. Изпий едно питие. Изпий пет питиета. Ще си взема малко от това. – Той тръгва към сестрите Еймс.
Еднояйчни близначки, и двете руси и красиви. Бен започва да работи с магията си върху тази с по-дългата коса. Скоро те изчезнаха.
Другата обаче.
Тя беше… Брейдън не можеше да се ориентира в нея. Цяла нощ се взираше в него, опитваше се да привлече вниманието му, но нещо с нея не беше наред.
И все пак… Той не беше правил секс от известно време. Когато работиш в строителството шест дни в седмицата под жаркото слънце, през останалото време си мръсен като прасе и шибано изтощен. Малкото свободно време, което имаше, прекарваше в проучвания. Имаше идея – идея, която можеше да се окаже голяма. Трябваше само да измисли как да я реализира. С толкова малко време и още по-малко пари това не изглеждаше вероятно. Все пак това беше неговата мечта и той прекарваше свободното си време в работа по нея. Нямаше време да се облича и да обикаля за мацки. Как изобщо би могъл да намери жени, които да харесват това, което той харесва? Не всички момичета позволяваха на един мъж да ги връзва. На двадесет и четири години той беше твърде стар за случаен секс. Бен беше едва на двайсет и една и все още обичаше да показва личната си карта в баровете.
Това беше неговата сцена, а не тази на Брадън.
Бен беше чул за партито в имението на Еймс от приятел на приятел. Когато той предложи да го проверят, Брадън най-накрая се съгласи. Бяха имали почивен ден, така че той не беше мъртво уморен, както обикновено. Макар че времето можеше да е по-добре да се прекара в работа по идеята му за партера, Бен най-накрая го беше убедил.
Другата близначка Еймс се приближи до него.
Брадън се огледа. По дяволите. Няма спасение. Къщата ставаше претъпкана.
Тя му се усмихна.
– Здравей. Добре дошъл. Аз съм Адисън Еймс.
– Брадън Блек.
– Кой е твоя приятел? Този, който замина със сестра ми?
– Той не ми е приятел. Той е брат ми, Бен.
– О. И какво правиш, Брадън Блек?
– Строителство.
Очите ѝ едва не изскочиха от главата ѝ.
– Строителство? Наоколо ли живееш?
Той поклати глава.
– В Южен Бостън.
Тя се усмихна. Южен Бостън сякаш ѝ харесваше. Защо? Той не знаеше.
– Мога ли да ти донеса питие? – Попита тя.
– „Дива пуйка“.
– Какво е това?
– Бърбън.
– О. Ами, имаме няколко бърбъна. Следвай ме.
Тя го поведе към бара.
– Хм… Бъфало Трейс. Игъл Редък. Кентъки Голд. Няма „Дива пуйка“. Съжалявам.
– Всяко от тях е подходящо.
– Добре. – Тя наля два пръста в една чаша и му я подаде.
Той отпи. Хубаво. Гладко.
Можеше да свикне с това.
– Искаш ли да отидем в стаята ми? – Попита тя.
Той почти изплю пълната си уста с алкохол.
– Извинявай?
– Чу ме. Горещ си. Хайде да се заемем.
– На колко точно години си? – Попита той.
– О, аз съм пълнолетна. На осемнайсет години съм. Дори ще ти покажа личната си карта, ако искаш.
– Тогава не е законно да пиеш това, което пия аз.
– Не, не е. Но е законно за мен да правя секс. Това е, което искам тази вечер.
Той отпи още една глътка. Да, тя беше красива. И готова и желаеща. Едно бързо чукане би било хубаво.
Но Брейдън никога не е търсил бърза ебавка. Той имаше по… Изключителни вкусове.
Допи питието си и постави празната чаша обратно на дървения бар.
– Това е хубаво предложение, но трябва да откажа.
В очите ѝ проблесна гняв.
Той го разбра. Отказваше на наследницата на хотел „Еймс“, а тя беше ядосана.
Е, щеше да го преодолее.
– Благодаря за питието – каза той. – Ако видиш брат ми, кажи му, че съм се прибрал у дома.
***
Брадън имаше малък апартамент близо до жилището под наем, където живееше баща му. Бен все още живееше с баща им, но прекарваше много време в преспиване при Брадън.
– Време е да започнеш да плащаш за наема – каза Брадън.
– Няма ли да ме попиташ за снощната ми вечер?
– Вече знам каква е била твоята вечер. Ти си отмъкнал близначката Еймс. Завъртя се. Ето защо имаш тази тъпа усмивка на лицето си.
Бен сякаш винаги имаше тази тъпа усмивка на лицето си, но тази сутрин тя беше по-тъпа от обикновено.
Човече, шест часа сутринта дойде рано.
Бен обаче изглеждаше готов да тръгне. Това, че се е разголил, беше съгласен с него. Разбира се, това се харесваше на всички мъже.
Брадън си наля чаша кафе и отпи.
– По дяволите!
– Всеки път си изгаряш устата – каза Бен. – Мислех, че вече ще се научиш.
– Това е, което ме кара да се движа. Хайде. Ще закъснеем.
Бен кимна.
Едно от нещата, които момчетата Блек притежаваха в изобилие, беше работната етика. И двамата имаха своите проблеми с баща си, но той ги беше научил на това. Беше ги научил по трудния начин, като изгори къщата им до основи, когато момчетата бяха малки. Майка им никога не се възстановила напълно, но спасила живота и на двамата.
***
– Тя те е спасила? – Питам.
Брадън кимва.
– Има толкова много неща, които не си ми казал за майка си.
– Всичко това е свързано с историята, която ти разказвам – казва той. – Бъди търпелива.
Търпението не е силната ми страна, но се подобрявам. Кимвам.
***
Този ден изобщо нямаше облаци. Няма. Слънцето беше парещо и в края на почти десетчасовия ден Брадън беше дехидратиран, уморен и изгорял. Бен беше излязъл да пие бира с някои от момчетата, но Брадън искаше само да се прибере вкъщи и да си вземе хладен душ.
Затова беше повече от изненадан, когато някой го чакаше пред пикапа му.
Адисън Еймс. Наследницата от партито снощи. Носеше дънкови къси панталонки и горещо розов топ. Коремът ѝ беше плосък, а на пъпа ѝ имаше розов пиърсинг със скъпоценни камъни.
– Здравейте, господин Блек – каза тя.
– Аз съм Брадън. Какво мога да направя за вас?
– Може да ме закарате.
– Да? Как стигнахте дотук?
– Просто се оказах в района.
Добре. Това може да е вярно. Работеха в един търговски център близо до къщата на Еймс. Но тя лъжеше. Брадън разбра това.
– Съжалявам, но трябва да бъда някъде. С удоволствие ще ви извикам такси.
– Не бъди такъв. – Тя присви дългите си кафяви мигли. После заобиколи от страната на пътника и се вмъкна право в пикапа му.
По дяволите. Какво сега? Беше уморен и мръсен и наистина нямаше нужда от това разсейване.
Той се качи.
– Добре. Ще те закарам до вкъщи.
Така и направи, само за да я открие отново да го чака в края на следващия работния ден.
Това продължило четири дни подред, докато накрая той казал:
– Днес няма транспорт, госпожо Еймс.
– Казвай ми Ади.
– Никакъв шанс, Ади. Намерете си превоз за дома. – Брадън се качи в камиона си и я остави там, с ръце на хълбоците.
Не беше я видял за последен път. Знаеше това. Но му беше омръзнало от нейните игри.
Не ѝ беше дал никаква причина да си мисли, че има шанс, макар че беше близо до това да изгуби контрол около нея. Тя беше красива и предлагаше.
Възрастта му, която бе използвал първата вечер, за да се държи под контрол, вече не работеше. Все още беше проклето млад и с проклето силно либидо.
Така че това трябваше да спре сега.
Освен ако…
Можеше ли тя да му даде това, което искаше?
Той не търсеше любов, но не би имал нищо против да се поразходи в сеното. Няколко пъти, стига да са по неговите условия.
На следващия ден тя не го чакаше след работа.
Достатъчно добре. Нямаше търкаляне в сеното и това също беше добре. Тя най-накрая беше разбрала посланието.
Той се прибра вкъщи и…
– Ебаси – каза той под носа си.
Адисън Еймс, този път облечена в тренчкот – да, тренчкот в тази жега – го чакаше пред вратата на апартамента му.
Дънките на Брадън бяха покрити с дървени стърготини, а това, което изглеждаше като пет слоя мръсотия, покриваше тялото му и лежеше под ноктите му.
– Какво правиш тук? – Поиска той.
– Какво мислиш?
– Изморен съм. – Той отключи вратата си. – Нямам време за тези игри. Отиди да се шляеш някъде другаде.
Тя изпъна долната си устна и той не можа да се сдържи. Помисли си дали да не я прехапе.
Силно.
– Сигурен ли си, че това искаш? – Подиграва се тя.
Не, той изобщо не беше сигурен. Всъщност, въпреки умората си, той се втвърдяваше.
Майната му. Точно това, от което не се нуждаеше.
– Точно това искам – каза той грубо.
Тя отвори палтото си.
– Все още ли си сигурен?
Назад към част 47 Напред към част 49
