Глава 48
Тя кимна.
– Не, кажи ми с думи.
– Да, съгласна съм на всичко това.
– На всичко това?
– Ще ви наричам сър, а сигурната ми дума е „черно“.
– И ще правиш това, което искам.
– Боже, да – каза тя задъхано. – Ще направя всичко, което искате. „Господине.“
Пенисът на Брадън беше твърд в дънките му.
– Ще си взема душ. Мръсен съм.
– Мисля, че изглеждаш страхотно – каза тя. – Целият мръсен след ден на тежка работа. Работа, която ти дава тези невероятни мускули.
– Искаш да кажеш, че не искаш да си взема душ?
– Не – каза тя. – Искам те такъв, какъвто си. Толкова си секси.
Брадън се приближи до нея, като умишлено не я докосваше.
– Скъпа, тук не става въпрос за това какво искаш. – Той отиде до банята, съблече дрехите си и влезе под плискащата се вода.
Изтърка тялото си с хладка вода, като се чудеше какво ще намери, след като приключи. Най-вероятно щеше да осъзнае в какво се е забъркала, да обърне опашка и да избяга. Това би било добре. Той щеше да се измъкне и да приключи с това. Не че никога преди не беше правил това. Това беше по-голямата част от секса, който правеше в наши дни.
Излезе от душа, подсуши косата и тялото си, а след това уви кърпа около кръста си.
Нищо. Отвори вратата и излезе в дневната зона.
Беше обмислил в ума си какво може да намери. Най-вероятно тя щеше да си е тръгнала. Ако не, може би щеше да отиде в малката кухненска част и да вземе няколко бири от хладилника. Може би малко бърбън. А може би просто ледена вода. Това звучеше чудесно точно сега.
А може би щеше да захвърли тренчкота си и да лежи разкрачена на леглото му.
Това бяха нещата, които той очакваше.
Но не и това, което получи.
Адисън беше коленичила до леглото му.
Клекнала.
Тази жена знаеше нещо за подчинението. Повече, отколкото Брадън знаеше в този момент.
А той беше повече от леко възбуден.
Той отиде до нея.
– Какво се случва тук?
– Мога ли да ви погледна в очите, сър?
Тя поиска разрешение да го погледне в очите? Това ли искаше? Това, което мислеше, че той иска?
Добре. Той ще опита. Беше извратено. Какво, по дяволите?
– Можеш.
Тя вдигна глава, срещайки погледа му с наведена назад шия.
– Какво мога да направя, за да те зарадвам?
– Донеси ми камшика си и след това се качи на леглото.
Тя отиде до палтото си, извади камшика от джоба и след това седна на леглото. Протегна камшика към него като в предложение.
Добре, той можеше да живее с това.
– Това е двупосочна улица – каза ѝ Брадън. – Ще ти кажа какво искам да направя, а ти имаш избор да откажеш.
– Вече съм се съгласила. Не искам този избор.
– Мисля, че съм ти казвал и преди. Тук не става въпрос за това какво искаш ти.
– Да, сър – каза тя. – Но аз искам това, което вие искате.
– Може да си мислиш така. Аз ти давам възможност за избор. Разбираш ли?
– Да, господине.
– Добре. Ние се разбираме. Ще те питам всеки път, когато правим нещо ново, дали имам твоето съгласие, и го искам устно. Никакво клатене на глава или кимане, ясно? Трябва ми устно „да“ или устно „не“.
– Разбирам, господине. Но винаги ще е „да“.
Тя определено имаше еднопосочен ум. Чудесно. Както и да е. Съвсем скоро щеше да види колко далеч е готова да стигне. От известно време Брадън искаше да експериментира с малко БДСМ, но намирането на желаещ партньор беше проблем.
Сега един от тях се беше появил в живота му. Шибана наследница на хотел, за Бога. Но тя беше пълнолетна, така че какво пък толкова?
В задната част на съзнанието му нещо го побутна по врата. Че това, което щеше да направи, можеше да се окаже огромна грешка.
Но той беше изправен, а една жена беше коленичила пред него.
Той пренебрегна гласа на съвестта си.
Това беше последния път, в който го правеше.
***
– Наистина? – Питам. – Знаеше, че не трябва да го правиш?
Той кимва.
– Не че мислех, че ще направим нещо нередно. Познаваш вкусовете ми. Споделяш ги. Но бях неопитен и се канех да се впусна в нещо тъмно с човек, за когото не знаех нищо. Тя изглежда знаеше много повече за мен, отколкото аз за нея.
– Изглежда, че това не прилича на теб.
– Така е. Сега. Тогава? Не мога да ти кажа. Бях млад и възбуден, а тя ми предлагаше.
Подигравам се.
– Мъжете са свине.
Той се засмива.
– Предполагам, че трябва да съм обиден от това.
– А ти не си?
Той поклаща глава.
– Не съм. Мъжете – особено младите мъже – имат навика да мислят с грешната глава.
– Ти не го правиш.
– Не, не го правя. Вече не.
Не и от онзи момент в живота ми.
Той не изрича тези думи, но те са ясни като бял ден, бръмчат в главата ми, сякаш наистина ги е изрекъл.
– Продължавай – казвам аз.
Назад към част 49 Напред към част 51
