Глава 49
Първия път той не я обвързва. Просто я накара да остане на колене, докато я биеше с камшик по дупето, докато то порозовее. После я чукаше отзад.
***
– Скай?
Издишам.
– Да?
– Добре ли си?
Изчаквам няколко секунди, събирайки мислите си.
– Да. Просто ми е по-трудно, отколкото си мислех, да чуя, че си я чукал.
– Прецаках я. Вече знаеш това.
Вдишвам отново. Издишам.
– Знам. Но като те чух да го казваш…
– Предпочиташ ли по-малко подробности?
– Може би. Нека го запазим на принципа „трябва да се знае“, добре? Обясни какво се е случило и какъв е крайния резултат.
– Без да обяснявам как сме стигнали дотам?
– Ебаси. – Прехапвам долната си устна. – Не знам.
– Не съм планирал да рисувам картина в съзнанието ти, Скай. Всичко, което казах, беше, че я бичувах, а после я чуках. За мен това не са много подробности. Едва ли ще нарисувам някаква картина.
– Но ти рисуваш картина. Аз съм художник. Виждам картини във всичко. Как мислиш, че разбирам какво да снимам?
– Тогава ти сама създаваш картината.
Той не греши.
– Знам.
– Искаш ли да превъртя напред?
– Може би само малко.
– Достатъчно.
***
Аферата продължи няколко седмици. Двамата се събираха в почивните дни на Брадън и експериментираха с БДСМ. Той връзваше китките ѝ, глезените ѝ, понякога и четирите ѝ придатъка. Напляскваше я и я биеше с камшик. Брадън беше доволен да я остави там.
Но Адисън искаше повече.
Когато той отказал да продължи, тя отново започнала да го преследва. Появила се на работното му място и в апартамента му.
Брадън се поинтересувал и накрая се съгласил да продължи.
Започнали с по-сложно обвързване. Накрая той добави малко лишаване от сетивни усещания и експериментирал с горещо и студено.
Адисън беше тази, която спомена за еротичното задушаване.
***
– Значи затова е твърдата ти граница – казвам аз.
– Защото тя го повдигна? Не.
– Тогава защо?
– За Бога, Скай. Бъди търпелива.
Въздъхвам и кимам. Търпението ще ме убие.
– Направих някои проучвания. Мислех, че ще се справя.
– И не можа?
– Казвал съм ти и преди. И двамата бяхме неопитни. Бяхме напълно над възможностите си.
***
След дълги проучвания Брадън беше готов да завърже врата на Ади и да опита минимално задушаване. Сцената започна с това, че и двамата се разгорещиха чрез серия от бичуване и игра с гърдите, а след това премина към орален секс. Когато Ади беше добра и възбудена, Брадън завърза примка около врата ѝ, нещо като кучешки нашийник за задушаване.
Той я дръпна точно когато оргазма беше неизбежен и Ади свърши.
– Беше невероятно! – Възкликна тя, когато всичко свърши.
Брадън призна, че е било невероятно да го гледаш. Удивително е да упражняваш такъв контрол върху удоволствието на друг човек.
Мислеше, че е открил призванието си. Беше добър в това. Добър в поемането на контрол. Да доминира. Може би все пак беше Доминант, макар че не обичаше етикетите.
Практикуваха връзване на врата и контрол на дишането още няколко пъти, като всеки път Брадън отнемаше все повече от въздуха ѝ, за да предизвика еротична асфиксия.
До последния път…
***
Брадън спира да говори по средата на изречението.
– Не можеш да спреш сега. Току-що свикнах с образа в съзнанието си как се спускаш върху нея. Това не е честно.
– Не ми е лесно да говоря за това – казва той.
– Стигнал си толкова далеч.
Той кимва и продължава.
***
Брадън беше твърд, толкова твърд, а Ади беше гореща. Очите ѝ бяха затворени, а той я дразнеше с няколко малки дръпвания.
– Искаш ли още? – Попита той.
– Да. Моля, сър.
Още едно меко дръпване.
– Още?
– Да, господине. Моля. – Гласът ѝ беше задъхан, въздушен.
Той обиколи клитора ѝ с пръсти, а с другата си ръка дръпна ограничителя около врата ѝ.
– Кажи ми, че го искаш. Кажи ми, че искаш да те задуша. Силно.
– Да, сър – каза тя. – Искам да ме задушиш силно. По-силно, моля, господине.
Той дръпна въжето за последен път, докато вкарваше члена си в нея. Не му отне много време да свърши, а когато се отдръпна…
Тя беше в безсъзнамие. Ади беше изпаднала в безсъзнамие.
– Ади?
Без отговор.
Той я премести по гръб. Очите ѝ бяха затворени, а врата ѝ все още вързан. Бързо свали въжето.
– Ади! Събуди се!
Постави пръстите си на врата ѝ. Слава Богу. Пулсът ѝ беше слаб, но го имаше.
Какво, по дяволите, беше направил?
911. Обади се на 911. И да им каже какво? Че е удушил жена в леглото си? Не е най-добрата идея.
Той я погали по бузата. Отначало нежно, а после по-силно.
– Хайде! Събуди се, Ади! Хайде!
Времето минаваше като в транс. Минутите минаваха като часове. След като минаха пет минути, той грабна телефона си. Да, вероятно щеше да влезе в затвора, но не можеше да я остави да умре.
Беше готов да натисне номера, когато…
– Господине?
Гласът на Ади. Мек и дрезгав, но все пак нейния глас. Той въздъхна с облекчение.
– Слава Богу! – Той докосна бузата ѝ. – Добре ли си? Можеш ли да дишаш?
– Да. – Тя си пое дъх, а после го изпусна с пискливо хриптене. – Какво стана?
– Загуби съзнание за няколко минути. Майната му. Добре ли си?
– Добре съм. – Гласът ѝ все още беше разбъркан. – Беше невероятно, сър. Удивително.
– Удивително? Припадаш и го наричаш невероятно?
– Не е ли това смисъла?
– За бога, Ади, можеше да умреш!
– Не, в това е смисъла. Да изгубиш съзнание и да получиш оргазъм. Боже, сър, оргазма…
– Не ми пука, че това е бил най-невероятния оргазъм на света и си полетяла до шибания Юпитер. Никога повече няма да правим това.
– Но, сър, аз искам…
Облекчението на Брадън се превърна в гняв.
– Забравяш нещо. Тук никога не е ставало въпрос за това какво искаш ти. Става дума за това, което искам аз. И аз казвам, че приключваме с това.
– Господине, ако само знаехте какво е чувството.
– Мисля, че току-що казах, че не ми пука. Ще те заведа в спешното, за да те прегледат.
– Добре съм.
– Гласът ти не звучи добре.
– Значи съм леко дрезгава. Ще се излекувам.
– Отиваме в Бърза помощ.
Брадън стоеше над нея, докато тя се обличаше, а после заминаха за най-близкото спешно отделение. Брадън беше откровен с лекаря и му разказа какво точно се е случило.
– Ти си късметлийка – каза лекаря на Ади. – Препоръчвам ти никога повече да не се занимаваш с това поведение.
След това Брадън откара Ади до дома и с пикапа си.
– Мисля, че се нуждаем от известно време разделени – каза ѝ той.
– Време за раздяла? Защо, сър?
– Защото не се чувствам комфортно от това, което се случи. Имам нужда да помисля за това, което сме правили. Да помисля дали искам да бъда част от това повече.
– Но, сър…
– Трябва ли отново да ти напомням? Никога не е ставало въпрос за това какво искаш.
– Ще ми се обадиш ли? – Попита тя.
– Не – каза той категорично. – Няма да ти се обадя.
Мина седмица, а после още една.
Брадън изпитваше облекчение, че тя е изчезнала от живота му. Беше открил много неща, които му харесваха в спалнята, и едно, което мразеше. Нещо, което никога повече нямаше да направи, независимо от всичко. Колкото и да внимаваше с контрола на дишането, винаги имаше риск.
Брадън беше човек, който поемаше рискове. Винаги е бил такъв.
Но не беше готов да рискува живота на човек.
Беше облекчен, че връзката – ако можеше да се нарече така – е приключила.
Оказа се, че не е така.
Преследването започна отново.
След работа Ади го чакаше до пикапа му, този път облечена в черен гащеризон и чокър от плетено черно кадифе.
– Моля ви, сър – помоли тя. – Имам нужда от него. Имам нужда от теб.
– Казах ти, че всичко е приключило – каза той. – Тук не става въпрос за това, което искаш.
– Липсвам ти. Трябва да ти липсвам. Бяхме толкова в синхрон.
– Бяхме над главите си.
– Но ние се научихме. Можем да се справим по-добре.
– Не – каза той категорично. – Всичко свърши.
Когато преследването не спря, той най-накрая нямаше избор. Обади се в полицията.
***
– Значи не си я изоставил, защото не искаше да се извращава.
– Разбира се, че не го направих. Бях уплашен, Скай. А ти не би ли била?
– Да. Да, щях да се уплаша. Не мога да повярвам, че тя искаше да опита отново.
– Явно кулминацията е била толкова добра – казва той.
– По-вероятно е тя просто да не е искала да те пусне. Обмислял ли си да се върнеш при нея и просто да правите другите неща?
– Да, обмислях го. Но след като тя продължи да ме преследва, осъзнах, че не си имам работа с рационален човек. Тя беше толкова свикнала да получава това, което иска, че не можеше да се справи с това да няма мен. Това не беше човек, с когото исках да имам дългосрочни отношения.
– Значи никога не си бил влюбен в нея?
– Как можеш да ме питаш това?
– Това е основателен въпрос.
– Основателен, да, но ненужен. Вече знаете отговора. Казвал съм ти, че никога не съм обичал жена до теб, Скай.
Назад към част 50 Напред към част 52
