Глава 50
Цялото ми тяло се затопля, а сърцето ми почти се разтапя от топлината на думите му.
Брадън е човек, който казва толкова много, като не казва нищо. Лесно е да забравиш това, но си обещавам, че отсега нататък ще го помня.
Той никога не е обичал Ади.
– Тя беше ли влюбена в теб?
– Мислеше, че е.
– Тя каза ли това?
– Няколко пъти, докато ме преследваше след инцидента. Противно на общоприетото мнение, аз имам чувства. Просто не ги нося на ръкава си. Съжалявах за нея, но не бях влюбен в нея. Освен това това, което тя искаше да направи, беше опасно. За мен беше по-лесно просто да го прекъсна в зародиш.
– По-слабите мъже може би щяха да останат с нея заради парите.
– По-слабите мъже може. Няма да кажа, че не ми е хрумвало, но ако някога щях да бъда богат, исках да е при моите условия.
– И това е така.
– Така е – повтаря той, въпреки че не звучи напълно убеден.
– Брадън?
Той въздъхва.
– Историята не е приключила, Скай.
Преглъщам.
– Добре. Продължавай.
***
В деня след като Брадън се обажда в полицията, го посещава бащата на Адисън, Брок Еймс. Вместо Адисън да го чака до пикапа му след работа, Брок стоеше там, облечен в ушит костюм и сива папийонка и пушеше лула. Брадън вдиша аромата на черешова кора. Хубаво, но пушенето не беше нещо, което някога би направил.
– Г-н Блек. – Брок изпразни пепелта от лулата си на земята и протегна ръка. – Аз съм Брок Еймс.
– Знам кой си – каза Брадън.
– Тогава предполагам, че знаете защо съм тук.
– Не мога да кажа, че знам.
– Искам да оттеглите обвиненията срещу дъщеря ми.
– Г-н Еймс, дъщеря ви ме преследва. Тя се появява тук при пикапа ми след работа, не по-различно от вас днес. Тя се появява в дома ми. Обажда ми се по всяко време на денонощието. Това трябва да спре.
– Не мисля, че официалните обвинения са отговора.
– Наистина? Тогава какъв е отговора?
– Откажи се от обвиненията и ще се погрижа да си заслужава.
– Какво ще направиш? Да я изпратиш в Европа или нещо подобно? Тя е на осемнайсет. Тя е пълнолетна.
– В очите на закона – да, но тя все още е много младо момиче.
Брадън срещна погледа на Брок. Как се казва на един баща на какво е способна дъщеря му?
– Не се опитвай да ми кажеш, че тя не знае какво прави. Тя знае точно какво прави.
– Ами ако ти кажа – Брок прочисти гърлото си – че ще те арестувам за сексуално посегателство.
– Бих ти казал да си ходиш. – Брадън не беше насилвал Ади. Всичко е било по взаимно съгласие. Въпреки думите му обаче нервите му се разклатиха. Брок Еймс беше силен човек.
– Ади ще свидетелства, че си я нападнал и тя е изгубила съзнание – продължи Брок.
Пръстите на Брадън се свиха в юмруци.
– Това никога не се е случвало.
– Мислиш ли, че това има значение?
По врата на Брадън преминаха ледени тръпки.
– Ти, шибано копеле…
– Спокойно, господин Блек. Виждам, че сте интелигентен човек.
– Отидохме в Спешното отделение. Тя потвърди това, което казах на лекаря.
– И тя лесно може да каже, че сте я принудили да потвърди.
– Значи казвате, че ще ме изнудвате, ако не оттегля обвиненията за преследване? За това ли става дума?
– Изнудването е толкова негативен термин – каза той, като стриваше пепелта от лулата си в асфалта с облечения си в италианска кожа крак. – Предпочитам да мисля за това като за двама души, които сключват сделка.
– Сделка, в която ти имаш всички лостове за влияние – каза Брадън през стиснати зъби.
– Може би ще ти е интересно да знаеш, че Ади мисли, че е влюбена в теб. Тя не иска да предявява претенции за нападение.
– Тогава защо водим този разговор?
– Защото тя ще предяви претенции… Ако я заплаша, че ще я отрежа.
Пари. Брейдън бе обхванат от ярост. Всичко се свеждаше до пари. Ако някога в живота си имаше пари, никога нямаше да ги използва, за да контролира другите.
Никога, по дяволите.
– Значи се връщаме към изнудването – каза Брадън.
– Не непременно. Връщаме се към чертожната дъска, където ще сключим нашата сделка.
***
– Как така не му изби зъбите? – Питам аз.
– Повярвай ми. Беше ми трудно – казва той – но това само щеше да влоши нещата.
– Никога не намерих данни за обвинения срещу теб или срещу Ади.
– Когато ти си се взирала наоколо – казва той.
– Ами… Да. Знаеш, че бях любопитна. Но напоследък не съм търсила, Брадън. Повярвай ми. Взех решение да уважавам правото ти да ми кажеш в собственото си време.
– Знам. – Той се усмихва.
Боже, как обичам тази усмивка. Напоследък сякаш се усмихва по-често, сега, когато разбирателството между нас се е увеличило.
– И какво се случи в крайна сметка?
– Сключихме сделка – казва той. – Сделка, която промени живота ми.
Назад към част 51 Напред към част 53
