Глава 51
– Гледал ли си „Кръстникът“? – Попита Брок.
Брадън поклати глава. Когато растеше, никога не бяха имали кабелна телевизия, а сега нямаше време да гледа телевизия или да гледа филми. Или работеше, или спеше.
– Жалко – каза Брок.
– Защо?
– Защото съм на път да ти направя предложение, което не можеш да откажеш.
Брадън не отговори. Той просто повдигна вежди и зачака.
– Ето какво ще се случи – каза Брок. – Ще оттеглиш обвиненията срещу дъщеря ми и ще се съгласиш никога повече да не говориш за това, което се е случило между вас двамата.
– И тя ще спре да ме преследва?
– Ще се опита да спре.
Брадън поклати глава.
– Няма сделка.
– Аз познавам дъщеря си. Тя просто изпада в истерия. Не получава това, което иска. Това е нейния начин.
– Нейният начин? Аз трябва да се примирявам с нейните изблици?
Брок прочисти гърлото си.
– В замяна ще финансирам преместването ти на друго място. Тя няма да може да те открие.
– Трябва да напусна Бостън?
– Да. Но можеш да си намериш работа в строителството навсякъде.
– Може би не искам да напускам Бостън. Баща ми и брат ми са тук.
– И? Направих някои проучвания, г-н Блек. Между вас и баща ви няма изгубена любов. А майка ви… Е, тя вече не е проблем, нали?
Отново ярост. Червеникаво-лилав гняв. Как се осмелява този копеле да говори за семейството му? За майка му?
Брадън държеше устата си затворена, колкото и да беше трудно. В никакъв случай нямаше да позволи на темперамента си да диктува какво ще се случи по-нататък. Нямаше как.
– Няма да мърдам – каза накрая Брадън.
– Това е твой прерогатив. Но Ади знае къде да те намери. Преследването, както ти харесва да го наричаш, може да продължи.
– Както ми харесва да го наричам? Как, по дяволите, го наричаш ти?
– Наричам го просто опит да поддържам връзка.
Брадън отново стисна ръцете си в юмруци.
– Не мога да повярвам в това. Не искам да мърдам. Не искам да се движа. – Беше непреклонен. Бостън беше неговия дом. Не искаше да живее никъде другаде.
– Значи отхвърляш предложението ми?
– Отхвърлям първото ти предложение. Бих искал да направя контрапредложение.
– Няма да приемам никакви контрапредложения, г-н Блек. Това е моето единствено и неповторимо предложение.
– А ако откажа?
– Ади ще отиде в полицията и ще подаде сигнал за нападение.
Кожата на Брадън се стегна около него, а сърцето му се разтуптя.
– Няма да ти се размине с това. Истината е на моя страна.
– Може би е така, но готов ли си да поемеш този риск? Ще имам най-добрите адвокати, които ще съветват обвинението, а ти ще лежиш за престъпление, което не си извършил.
Майната му. Брок знаеше, че Брадън не е нападнал Ади. Знаеше. Само ако имаше касетофон със себе си. Подслушвател. Тогава би могъл да докаже, че Брок току-що е признал, че Брадън не е извършил никакво престъпление. Той отвори уста, за да извика Брок за лъжата му…
Тогава нещо го удари като мълния.
Пари.
Всичко опираше до пари. Брок ги имаше. Брадън нямаше.
– Колко ще ти струва това? – Попита Брадън.
– Какво?
– Онези алчни адвокати, които ще съветват прокуратурата. Не забравяй и съдията. Може да се наложи да го подкупиш. Колко ще ви струва в крайна сметка да ме свалите?
– Парите нямат значение.
– Не и за вас. И колко?
Брок присви очи.
– Шестцифрена сума. Вероятно седем.
– Ето го твоето контрапредложение – каза Брадън – и ще е добре да го приемеш. Дръж малката си любимка далеч от светлините на прожекторите и парите си далеч от ръцете на адвокатите. Вместо това ги дайте на мен. Аз ще оттегля обвиненията, а ти ми гарантираш, че всичко е приключило. Ебати края.
– В смисъл?
– В смисъл, че дъщеря ти никога няма да повдигне фалшиви обвинения срещу мен. Искам това да е в писмен вид, подписано и от теб, и от нея. Аз също ще подпиша, че никога няма да говоря за инцидента, заради който тя попадна в спешното отделение. Никога повече няма да разговарям с нея, ако това е необходимо.
– Ади няма да се съгласи на това.
– Накарай я да се съгласи.
– Както казахте и преди, господин Блек. Тя е възрастен човек. Тя мисли, че ви обича.
– Милион. Толкова ще ви струва да съсипете живота ми. Вместо това ми го дайте и аз ще подпиша каквото искате.
Брок свежда поглед. Той го обмисляше.
Добре.
– Четвърт милион – каза той накрая. – И никога повече няма да се обаждаш в полицията за Ади.
– Няма сделка.“
„Половин милион.
Брадън се усмихна. Това беше целта му. Половин милион. С нея можеше да стартира новия си продукт.
– Половин милион – каза той – и Ади ще спре да ме преследва.
– Казах ѝ да спре, но не мога да контролирам това, което тя прави в крайна сметка.
– Тогава не мога да гарантирам, че никога повече няма да се обадя в полицията за нея.
Брок срещна погледа на Брадън, а неговия беше решителен.
– Никакво колебание по тази част от сделката. Не можеш да извикаш полиция на дъщеря ми. Никога. Ако трябва, ще го запиша в споразумението. В противен случай ще имаш моето уверение, че няма да бъдеш преследван по каквито и да било фалшиви обвинения. И ще има споразумение за неразкриване на информация.
***
Очите ми са чинии за вечеря.
– Ти се съгласи.
Брадън прочиства гърлото си. – Съгласих се.
– И Ади…
– Оттогава ме преследва.
Сърцето ми се разтуптява.
– Твоят бизнес…
– Беше създаден с парите на Брок Еймс – казва той, гласа му е монотонен. – И подписах документ, че никога няма да говоря за това, което се е случило между мен и Ади.
– Така че това е причината…
– Ето защо не можех да ти кажа, Скай. И не бива да ти го казвам сега. Макар че това вероятно няма значение. Вече мога да купувам и продавам бизнеса на Еймс. Ако се пропукам, какво могат да ми направят? Да ме съдят, но тогава всичко ще излезе наяве така или иначе.
– Защо тогава не ми каза? В началото, имам предвид.
– Защото съм човек, който държи на думата си, Скай. Един мъж е нищо без думата си.
И сега той вече не е мъж на думата си. Той ми каза.
Но не защото аз го подтикнах към това.
Каза ми го, защото ме обича. Защото ми вярва. А ако ще имаме връзка, между нас не може да има големи тайни.
– В онзи ден научих някои ценни неща от Брок Еймс – продължава той. – Първо, никога не приемай първата оферта, дори ако другата страна казва, че това е единствената оферта.
Кимвам.
– Второ, научих, че един човек е толкова добър, колкото е добра думата му. Брок удържа на думата си към мен. Ади никога не е отправяла фалшиви обвинения и не е разказвала подробности за времето, когато бяхме заедно.
– Не е разказвала? Тогава откъде знае Епъл? Бетси?
– Най-вероятно е казала на Бетси преди споразумението. Що се отнася до Епъл, тя е роднина и е била там, така че вероятно е станала свидетел на много от това, което се е случило. – Брадън пъха ръце в джобовете си. – Ади все още е разглезено дете по душа. Преследването никога не е спирало, Скай. Всъщност то продължава и до днес.
– Значи така… – Умът ми се разбърква.
– Несъмнено отнякъде е разбрала за щипките за зърна. Аналната тапа. За раздялата ни. Оттогава ме е наблюдавала. Това, което не знае, е, че аз съм я наблюдавал, откакто можех да си го позволя. Ако тя излезе от строя, ще го разбера и ще я спра.
– От къде смяташ, че тя знае за аналната тапа?
– Мястото ми е толкова сигурно, колкото е възможно. Твоето не е. Поне все още не. Не сметнах, че е редно да инсталирам охрана в дома ти, без да ти кажа първо.
– Добро решение – казвам аз.
– Ади е почти безобидна. В по-голямата си част не и обръщам внимание, но понякога дяволчето на рамото ми ме надвива. Не мога обаче да се разстройвам твърде много заради това. В края на краищата така се запознах с теб.
Усмихвам се.
– Коментарът ти към публикацията и за кафето. Разбира се.
– Жената мрази кафето. Винаги го е мразила. Понякога нещо толкова дребно като това ме вбесява.
– Разбирам. Честно казано.
– Сигурен съм, че разбираш, след като работеше за нея.
– Тя знае, че обичам кафе, и знаеш ли, че нито веднъж не ми е предложила да ми даде напитката? Винаги го е изхвърляла.
– Не е изненадващо – казва Брадън. – За нея всичко е за еднократна употреба.
– С изключение на теб. – Намръщвам се.
– Очевидно. Тя никога не е преодолявала мен. Но може би е заради парите и положението ми сега.
Замислям се за момент. Разбира се, Брадън има пари и статус сега, но тогава не е имал. Но пък имаше едно нещо.
Себе си.
Той винаги е бил Брадън Блек. Винаги един великолепен и невероятен човек.
– Не мисля така – казвам му аз. – Мисля, че тя пак щеше да те преследва, независимо от всичко. Но ние не можем да живеем така, Брадън. Не мога да живея живота си, като знам, че тя следи всяка моя стъпка.
– Тя може би все пак те наблюдава – казва той. – В края на краищата сега си на нейна територия.
– Това означава ли, че те има?
Той се засмива.
– Не, Скай. Никога не съм бил нейна територия. Говоря за влиянието на социалните мрежи.
Подигравам се на себе си. Разбира се, той е прав.
– Никога няма да бъда там, където е тя.
– Не се продавай за малко. Ти имаш нещо, което тя няма.
– Теб? – Кикотя се.
– Ти си непоправима. Не. Ти имаш себе си. Имаш Скай Манинг, а Скай Манинг е истински човек. Човек, с когото всеки се свързва. Твоята дарба си ти.
Твоята дарба си ти.
С тези думи се нося във въздуха.
Виждам себе си в нова светлина.
Да, имам Брадън и щом Брадън ме обича, това трябва да означава, че съм нещо специално.
Но не това ме прави наистина специална.
Аз съм си аз. Аз съм #простоскай.
И това е нещо, което никой друг не притежава, дори Адисън Еймс.
Няма ли света да е прекрасен, ако личните хора възприемат себе си като дарби?
Това, точно тук, е най-великото нещо, което някой някога е правил за мен.
– Ще те обичам завинаги за това, което каза, Брадън. – Обгръщам с ръце врата му.
– Ще те обичам завинаги само защото си ти – отвръща той.
Назад към част 52 Напред към част 54
