Глава 53
Един бърбън и една чаша вино. Всичко, което трябваше да изпия по време на вечерята с Юджини. Прочетох всяка дума от новите документи, които тя изготви – бяха справедливи, кратки и не прекалено пълни с юридически термини – и след това се подписах на пунктираната линия.
Лимузината ме откара до сградата на Брадън и шофьора ме заведе до асансьора. Прокарвам картата през него.
– Благодаря много за пътуването. – Усмихвам се.
Той накривява шапката си.
– На вашите услуги, госпожо Манинг. Добра вечер и на вас.
Вратите на асансьора се отварят и аз влизам. Те се затварят. Проверявам часовника си. Десет и тридесет. Брадън у дома ли е? Нямам представа. Не е писал съобщения, нито се е обаждал.
Преглеждам коментарите към последната си публикация, отговарям и изтривам, когато се налага, когато осъзнавам нещо.
Асансьорът не се движи. Странно. Не натискам бутона за етажа, защото няма как да го натисна. Този асансьор отива направо в пентхауса на Брадън. Има обаче един с надпис „вратата е отворена“. Натискам го.
Вратите се отварят и…
Дръпвам се и едва не се спъвам.
Пред мен стои Питър Риърдън с един възрастен мъж.
– Здравей, Скай – казва Питър, тона му е нервен.
Дали е нервен? Може би. Не го познавам достатъчно добре, за да кажа.
– Питър. Какво правиш тук?
По-важното е защо асансьора не работи? Запазвам последното за себе си.
– Дойдохме да се видим с приятеля ти – казва другия мъж.
– А вие сте?
– Баща ми – казва Питър. – Бо Риърдън.
Прочиствам гърлото си.
– Той още не си е вкъщи.
– О, това го знаем – отбелязва Бо.
– Тогава защо сте тук? Ако знаете, че не е.
– Просто чакам. Както и ти.
– Предпочитам да чакам на горния етаж. – Влизам обратно в асансьора и плъзгам картата си. – Ако можеш да ме извиниш.
Вратите отново се затварят, но асансьора отново остава неподвижен. Какво, по дяволите?
Натискам бутона за отваряне още веднъж.
Питър и Бо все още стоят пред вратите на асансьора. Дали те имат нещо общо с това?
– Нещо не е наред ли? – Пита Бо.
Тонът му е красноречив, със сардоничен привкус. Той знае точно какво не е наред с асансьора.
– Какво си мислиш, че правиш? – Изисквам. – Какво направихте с асансьора?
– Забавно е да си архитект – казва Бо. – Трябва да разбираме структурата на сградата, как работят асансьорите. Всички тези неща. Неща, които не засягат повечето хора.
– Брадън има охранителни камери навсякъде тук – казвам аз. – Каквото и да се опитваш да направиш, няма да ти се размине.
– Ние също разбираме и от сигурност – предлага Питър. – Щом знаеш къде са камерите, те лесно се деактивират.
Поглеждам към вратата на сградата. Дали лимузината все още е там? Мога да потегля към нея. От тези двамата ме побиват тръпки.
– Какво искаш? – Питам.
– Просто да си поговорим.
Ледени иглички пронизват тила ми. Дишай, Скай. Дишай. Не им показвай, че си уплашена до смърт.
– Ако искаш само това, имаш телефон. Изключил си охраната на Брадън и асансьора му. Какво се случва тук?
Но знанието си проправя път към уплашеното ми съзнание. Много добре знам защо са тук.
Брадън беше прав.
Питър и Гарет са дали на Бетси и Теса кетамин.
И са го получили от бащата на Питър.
– Няма да ви се размине с това – казвам им аз.
– Малка госпожице, на мен са ми се разминавали и много по-лоши неща, както знае приятеля ти.
– Ето защо той не ти даде договора за строителство – казвам аз, като подхвърлям ръка към бедрата си. – Той знае, че играеш мръсно.
– А той ли не знае? – Поклаща глава Бо.
– Не, не го прави – казвам аз.
– Може би искаш да знаеш кой е финансирал пътя му до върха – казва Питър.
По дяволите. Те знаят. Но как? Имаше споразумение за неразкриване на информация. Само че… Ади не е спазила своята част от сделката. Ако беше продължила да преследва Брадън – всъщност все още го преследва – можеше и да разкрие информацията за споразумението.
– Той сам финансира компанията си.
Това не е неистина. Това бяха парите на Брадън, както му казах по-рано. Това беше възможност, която почука. Това бяха пари за неговото сътрудничество и мълчание.
– Има много неща, които не знаеш – казва Бо.
Добре. Нека си мислят, че не знам. Това само ме поставя в по-силна позиция. Няма да издам информация.
– Наистина? – Казвам. – И предполагам, че ще ме просветите?
– Ще се радваме – казва Бо – но няма време.
– Защо не? Брадън все още не е тук. Изглежда, че все пак имаме време. – Влизам във фоайето, надявайки се да изглеждам по-малко нервна, отколкото се чувствам. Сядам на една от кожените седалки. – Искате ли да се присъедините към мен, господа?
Сърцето ми бие учестено, а устата ми е пресъхнала. Въпреки това се съпротивлявам да преглътна и да оближа устните си. Не искам да разберат как ми въздействат.
Нямам представа в какво се впускам. Ако рутинно дрогират жени, може да са способни на всичко. Може да имат оръжия.
Кожата ми се смразява. Чувствам се като гигантско кубче лед.
Всеки от тях заема място на дивана срещу мен. Чудесно. Намирам се точно в техния обсег на стрелба.
Трябва да се овладея.
Брадън, къде си?
Защо не му писах, докато бях в асансьора?
– Гаджето ти е забъркало нещо лошо – казва Бо.
– Ако имаш предвид, че ще ви попречи на вас, хора, да дрогирате жени, тогава бих казала, че е замислил много добро.
Ушите на Питър се зачервяват по ръба. О, той се опитва да изглежда спокоен и сдържан като баща си, но аз го стигнах.
– Това са неоснователни обвинения – казва Бо.
– Интересно. Твоят приятел Гарет е упоил Теса и съм готова да се обзаложа, че си направил същото с Бетси, Питър.
– Още неоснователни обвинения – казва Бо. – Твоята приятелка има история на употреба на наркотици.
– Тя е употребявала наркотици един път.
Глупости. Иска ми се да не бях казвала това. Не е нужно да им давам информация.
– Обвиненията срещу Гарет и сина ми са изфабрикувани – казва Бо, а устата му е права линия.
Мъжът е ледено студен. Може ли нещо да го стресне?
– Дали са? Защото съм почти сигурна, че приятелката ми е била дрогирана.
– Това е, което тя ти казва – казва Бо.
– Свърших да говоря. – Грабвам телефона си, за да напиша съобщение на Брадън.
След това пускам челюстта си почти на пода.
Брадън минава бързо през вратата, профучавайки покрай безлюдната рецепция. Той идва право при мен, хваща ръката ми и ме издърпва от стола в закрилата на тялото си.
– Добре ли си, Скай?
Кимвам.
– Да. – Искам гласът ми да не трепери.
– И предполагам, че има основателна причина портиера ми да не е на поста си? – Брадън поглежда Бо, а след това и Питър.
– Не беше там, когато пристигнахме – казва Бо.
– Хубав опит. Получих съобщение от него, след като го заплашихте. Знаейки, че Скай ще се прибере скоро, съкратих срещата си.
– Господин Блек – казва Бо – уверявам ви, че…
– Престани. Престани веднага. Мислехте, че можете да стигнете до мен чрез Скай. Нямате представа с кого си имате работа. Скай има повече интелект в дясната си ръка, отколкото вие двамата заедно.
Малко топлина пропълзява по врата ми. Харесва ми колко много Брадън вярва в мен. Все пак се радвам, че се появи.
Наистина се радвам.
– Тя е внушителна – съгласява се Бо – но има ли това?
Задъхвам се, когато Бо изважда пистолет. Тялото на Брадън се напряга, но само аз забелязвам, тъй като го докосвам.
Бил ли е държан на мушка с пистолет преди?
Аз не съм, а по начина, по който сърцето ми бие и кожата ми настръхва от страх, не е нещо, което искам някога да повторя.
Но Брадън има контрол. Толкова много контрол.
– Прибери това, Бо – казва той. – И двамата знаем, че не си достатъчно мъж, за да го използваш.
О, Боже. О, Боже. О, Боже.
Ами ако Брадън греши? Ами ако пистолета гръмне? Точно в телата ни?
Боже, Брадън! Всичко става черно и грозно наведнъж. Човекът, когото обичам, може да изчезне с едно натискане на спусъка. Трябва да застана пред Брадън. Да го спася. Но краката ми не се движат. Те са затънали в бетон. И тогава този маниак може да се обърне срещу мен. Не мога да загубя Брадън. И не искам да умра. Твърде млада съм. Животът ми тепърва започва. Имам най-прекрасната кариера на света, най-прекрасния мъж на света, най…
По-бързо от светкавица Брадън извършва някакъв удар, при който пистолета излита от ръката на Бо и се плъзга по мраморния под на фоайето, докато не се спира до стената.
– Дори не си и помисляй за това – казва Брадън, докато Питър гледа пистолета. – И двамата знаем, че нямаш топки.
Лицето на Питър пребледнява, а очите му… Проклятие. Дали това са сълзи, които напират в дъното на очите му?
Как изобщо съм била привлечена от този задник?
– Не искаме проблеми – казва Бо.
– Не искате? Винаги ли заплашваш хората с пистолет, когато не искаш неприятности? И между другото, откакто пристигнах, охраната ми се е подсилила, така че ви имам на мушката за нападение със смъртоносно оръжие. Плюс това, което си направил на Скай.
– Не сме я наранили – казва Бо.
– Вие я заплашвахте. Изключихте асансьора, за да не може тя да се измъкне от вас. Повярвайте ми. Ще направя така, че обвиненията да останат.
– Майната ти – казва Питър.
– Млъкни, Питър – нарежда баща му. – Просто ще забравим, че това се е случило.
– Страхувам се, че не – казва Брадън. – Полицаите вече са на път. И двамата ще бъдете арестувани.
– Не сме наранили никого – казва Питър.
– Ти уплаши Скай. Заплашихте портиера ми и държахте мен и Скай на мушка. Освен това от години дрогираш жени.
– Не можеш да докажеш това.
– Мога. Госпожа Логан и госпожа Дейвис са готови да повдигнат обвинения срещу вас – той поглежда Питър – и господин Рамирес. Но господин Рамирес ще се измъкне. Искаш ли да знаеш защо?
Питър изглежда така, сякаш е на път да изригне, но Бо остава спокоен. Поне отвън.
– Вероятно защото не е направил нищо – казва Бо.
– Напротив. Обърнах се към него, след като госпожа Логан беше хоспитализирана. Достатъчно беше да го подканя и той запя като колоратурно сопрано. Как той и сина ти са упоили госпожа Логан и госпожа Дейвис с вещества, които ти си им осигурил. Как от години упоявате клиенти, за да ги накарате да подпишат договори с вашата фирма.
– Не можете да докажете нищо от това.
– Мога – казва Брадън – и ще го направя.
– Какво ти пука изобщо? – Изисква Питър. – Ти имаш всичко. Защо просто не се намесиш в живота ни!
– Направих го, в продължение на много години. Не трябваше да го правя, но го направих. Докато не се стигна дотам, че всичко се оказа близо до дома. Теса Логан и Бетси Дейвис са приятелки на Скай и следователно са важни за мен. – Той ме поглежда надолу. – Съжалявам, че ми отне толкова време да сложа край на това. Ако го бях направил още при първите си подозрения, Теса и Бетси нямаше да са в положение да се възползват от тях.
– Това не е твоя вина – казвам му аз. – Никой не те е молил да спасиш света.
– Това винаги съм си го казвал. Но съм грешал. Каква полза от късмета ми, ако не го използвам, за да помагам на другите?
Питър пада на пода.
– Моля те. Всичко това е заради баща ми. Никога не съм искал да правя нищо от това. Но той…
– Ставай, ти, хленчещо парче лайно. – Подиграва се Бо. – Срамувам се, че те имам за син.
Колкото и да съм ядосана, не мога да не съжалявам Питър в този момент. Да бъдеш отгледан от Бо Риърдън не може да е било никакъв пикник.
В далечината се чуват сирени и две патрулни коли спират до сградата. Влизат петима полицаи, а на Бо и Питър са поставени белезници и обвинения, прочетени са правата им.
Всичко минава в мъгла, докато полицаите отвеждат Бо и Питър.
Накрая, когато си тръгват, се измъквам от ръцете на Брадън, но после едва не падам. Той бързо ме изправя.
– Добре ли си?
– Не – казвам. – Дори малко.
– Изглеждаше толкова спокойна.
– Това беше игра, Брадън. Бяха ме притиснали в ъгъла. Не знаех какво да правя. Толкова се радвам, че ти се появи.
– Имах чувството, че Бо няма да приеме това с лека ръка. Но аз го подцених. Помислих си, че ще дойде директно при мен.
– Защо? Очевидно е експлоатирал жените в продължение на години.
– Не само жени. Той използва наркотиците, за да получи това, което иска, и в бизнеса.
– Той е страхливец.
– Абсолютно си права – казва Брадън. – Няма да направя тази грешка отново. Той откри ахилесовата ми пета. Много съжалявам, че те подложих на това, Скай.
– Ще се оправя.
– Знам, че ще се справиш. Ти си силна. Най-силната жена, която някога съм познавал. Е, ти си свързана, така или иначе.
– А? С какво съм свързана.
Той издиша бавно.
– С майка ми, Скай. Ти си свързана с майка ми.
Назад към част 54 Напред към част 56
