Глава 56
Подземие на Черната роза.
Личният апартамент на Брадън.
Нося само токчета на платформа и черно-червени дантелени бикини.
– Легни на масата – казва мрачно Брадън.
Върху кожената маса е поставен черен чаршаф. Брадън се е подготвил за нещо. Зърната ми са твърди и болезнени.
Знам какво предстои и знам колко много ми дава той.
Връщам се назад към последния път, когато бяхме в тази стая – онази ужасна вечер, когато почти приключихме завинаги заради нещо, което исках. Нещо, което той не можеше да ми даде.
Този начин на живот означава толкова много – може би повече – за мен, колкото винаги е означавал. Но сега виждам играта такава, каквато е – игра. Тя не е наказание за нещо, което някой от нас е направил в миналото. Тя е просто част от сексуалния ни живот, част, която и на двамата ни доставя огромно удоволствие.
И двамата трябва да се чувстваме комфортно от това, което се случва.
Лягам, както ми е заповядано, а диамантения чокър на Брадън тежи на врата ми – символ на това на кого принадлежа, когато съм тук.
– Дръж това. – Брадън поставя черен кожен камшик до бедрото ми.
Хващам го в ръката си, а тялото ми трепери. Какво ще ми направи с камшика? Как ще се почувства върху твърдите ми зърна, корема ми, клитора ми?
Нямам търпение да разбера.
Но Брадън няма да бърза. Той винаги разполага със собственото си време.
– Няма да те връзвам тази вечер – казва той. – Имаш само послушанието си към мен в тази стая, за да се държиш неподвижно, докато правя това, което правя. Разбираш ли?
– Да – казвам.
– Никога не съм ти давал безопасна дума. Сега ти я давам.
– Добре, но не мисля, че ще ми трябва.
– За всеки случай – казва той. – Твоята безопасна дума е „винаги“. Защото ти си моя. Винаги.
– Винаги – повтарям тихо. – И ти си мой. Винаги.
– Аз съм. Никога не съм мислил, че ще искам да принадлежа на друг човек, но съм твой. Винаги.
Не мога да се въздържа от усмивка и протягам ръка напред –
Брадън грабва камшика от мен и отблъсква ръката ми.
Пускам я обратно настрани, а жилото е прекрасен пламък, който се опипва право в клитора ми.
– Остани неподвижна – заповядва той. – И мълчи също. Единственото нещо, което ти е позволено да кажеш, е безопасната ти дума, ако имаш нужда от нея.
Кимвам.
Разбирам.
Разбирам Брадън много по-добре, отколкото последния път, когато бяхме заедно тук.
Разбирам и себе си много по-добре.
И съм готова.
Готова съм за всичко, което той реши да ми даде тази вечер. Това, което се случва в тази стая, е негов избор, не мой. Моят избор е дали да се съглася.
Той се отдалечава от масата и излиза от полезрението ми. Когато се връща, той отново взема камшика и го размазва по гърдите ми.
Задъхвам се от убождането.
Той също се задъхва.
– Зачервих циците ти. Толкова са красиви.ю
Зърната ми се напрягат, защото са станали още по-твърди от камшика.
Той го прекарва отново през гърдите ми и после още веднъж. След това меко бичува корема ми. После по-силно. Още по-силно.
Докато не стига до клитора ми.
Той е твърд и напрегнат, а аз искам повече от всичко да повдигна бедрата си, да се предложа на Брадън на сребърен поднос.
Но съм вързана.
Вързана само с неговата заповед, но волята му е по-силна и от най-здравото въже.
Той ме дразни с камшика, прокарвайки го все така леко по клитора ми.
Готова съм да експлодирам. Сериозно да се пръсна като онези стъклени парчета от чашата му върху килима снощи.
Плътта ми изтръпва, а аз съм готова, толкова готова…
Тогава той забива камшик в клитора ми и аз се дръпвам, а искрите преминават през мен и се насочват към крайниците ми, а след това се стрелкат обратно към путката ми.
Моля те – моля се вътрешно. Моля те, Брадън. Имам нужда от теб!
Той се отдръпва от мен за момент и се заиграва с нещо от чекмеджето. След това се обръща обратно към мен с червена свещ в ръка.
– Соев восък – казва той. – Гори по-хладно от парафина. Не мога да рискувам да изгоря красивата ти кожа.
След това ми подава свещта. Хващам я здраво.
Той изважда клечка кибрит.
– Мога да използвам запалка, но предпочитам кибрит. – Той я запалва и след това запалва свещта. – Гледай пламъка. Нека те хипнотизира, докато я държиш.
Придвижвам свещта пред себе си, вдишвам аромата на запалената клечка кибрит, сладостта на горящия восък. Малкият пламък расте, трептейки в несъгласуван ритъм. Взирам се в оранжевата му топлина, в червения восък, който започва да се топи. Завладява ме спокойствие, макар че тялото ми все още се гърчи от бичуването.
След известно време – не бих могла да кажа колко дълго – Брейдън взема свещта от мен и я накланя така, че капка восък попада от вътрешната страна на предмишницата му.
Отварям уста, за да го попитам какво прави, но той ме гледа строго.
Правилно. Трябва да мълча.
– Тествам восъка, Скай. Никога няма да сложа върху тялото ти нещо, което не бих сложил върху собственото си. Мой дълг е да те защитавам. Винаги.
Винаги.
Моята сигурна дума.
Само че тя е много повече от безопасна дума.
Не само за мен, но и за него. Брадън беше толкова разстроен, когато си помисли, че не ме е защитил от Риърдън. Толкова разстроен, че беше готов да ме напусне, вместо да ме изложи на опасност отново.
Сега, повече от всеки друг път, разбирам нуждата му да ме защити. Той никога няма да ме разочарова и аз никога няма да го разочаровам.
Восъкът се втвърдява върху предмишницата му и той кимва.
– Готова е.
Изтръпвам цялата. Къде първо ще капне восъка? Върху бедрата ми? На гърдите ми? На зърната ми. Без да знам какво да очаквам, съм развълнувана до краен предел.
Брадън държи свещта над мен, а очакването ме побърква. Не смея да затворя очи, въпреки че се изкушавам, само за да не разбера къде идва горещия восък.
Докато не стигне дотам. Капчица на върха на едната гърда. Задъхвам се. Пали, да, но само за част от секундата. След това е топлина, като се извива за няколко секунди, преди да започне да се втвърдява.
Брадън накланя свещта още веднъж и още една капка капе върху ареолата ми.
Зърното ми се втвърдява, докато ареолата се свива около него. Червеният оттенък на восъка прави зърното ми да изглежда нарисувано.
Изрисувано в червено.
И това е шибано горещо, по повече от един начин.
Бедрата ми се повдигат, сякаш от само себе си. Да, Брадън ми каза да остана неподвижна, но не ми прави забележка.
Само изстенва.
– Толкова си красива – казва той, докато капе още восък върху гърдите и зърната ми. – Боже, не знаех колко горещо ще бъде това.
Въздъхвам, отново изкушена да затворя очи и да се отдам на момента.
Още капки, пламтящата горещина се разтапя срещу мен, поглъща ме в желание, а после бързо изстива във форми, които не са същите.
Той спуска свещта надолу и аз сдържам въздишката си. Ще капне ли восък върху клитора ми? Върху путката ми? Искам ли да го направи?
Имам своята сигурна дума.
Но няма да я използвам. Вече знам това. Брадън никога няма да ме изложи на опасност.
Имам му доверие.
Доверявам му се с тялото си, със сърцето си, с душата си.
И му се доверявам с тази свещ.
Той отново изстенва.
– Мислех да те вържа, но реших да не го правя и се радвам. Не би могла да бъдеш по-красива от сега, обвързана само по моя заповед. – Той капва восък върху корема ми, близо до могилата, и аз потръпвам от изгарянето, после от топлината и от изтръпването, когато восъка изстива и се втвърдява.
Брадън се премества надолу към бедрата ми, капейки восък на дълги реки по плътта ми. С всяко ново изгаряне възбудата ми се увеличава. Сърцето ми бие по-бързо, а путката ме боли още повече.
Той разтваря краката ми.
– Ти блестиш, Скай. Толкова си мокра. Майната му. – Той духна свещта.
Задъхвам се, отчасти от разочарование, но повече от очакване. Сега той ще ме чука. Знам го в костите си. В синхрон съм със страстите и желанията на Брадън.
Той се съблича бързо и след секунди е надвесен над мен, готов да се потопи в мен.
– Обичам те, Скай. Толкова много те обичам.
Той се втурва в мен.
Восъчните фигури се огъват леко при всеки негов тласък и зърната ми реагират на триенето. Срещам огненосиния поглед на Брадън. Не ми е казано да говоря, но не мога да се сдържа.
– Аз също те обичам, Брадън. Толкова много.
Той повдига леко вежди заради непослушанието ми, но после затваря очи и ги стиска, докато продължава да ме чука силно и бързо.
С всеки тласък повдигам бедрата си, копнея да го хвана за дупето и да го вкарам все по-навътре в мен, но се въздържам. Веднъж вече не се подчиних. Няма да го направя отново.
Вместо това се втурвам. Вътре в тялото си се устремявам към върха, който съм изкачвала само с Брадън. С този невероятен мъж, когото обичам толкова много.
И когато свършвам, се свързвам с него, приемам тялото му в своето с повече страст от всякога.
Стена и викам, треперя под него, когато путката ми експлодира около члена му.
– Майната му – стене той.
Когато се освобождава, усещам всеки изблик, всяка контракция, всеки грам любов, която влива в мен.
И знам.
Знам, че това е мъжа, с когото ще прекарам живота си.
Винаги.
Назад към част 57 Напред към част 59
