Епилог
Два дни по-късно се връщаме в Бостън. Пени тича към мен и аз обсипвам малкото ѝ лице с целувки. Тя вече е почти удвоила размерите си. Обръщам еднакво внимание на Саша, докато Брадън окачва палтото си на закачалката до вратата на асансьора.
Поглеждам бързо към телефона си. Бетси така и не ми се обади, така че ще ѝ се обадя. Дължа обаждане и среща за вечеря и на Кати Хармън. Имам терапевт, който ми помага. С Теса сме страхотни. Брадън и аз сме страхотни. Простила съм на родителите си и на себе си и съм на път към любовта към себе си и приемането. Ще ми отнеме известно време да преодолея травмата с Риърдън, но ще го направя. Трябва да го направя.
Адисън вече не е заплаха за никого от нас. Тази сутрин Брадън се срещна с Брок Еймс и куп адвокати, върна половин милион долара, които Брок му даде преди всички тези години, и те изготвиха ново споразумение, анулиращо предишното. Давността на всички обвинения, които Ади може да отправи срещу Брадън, отдавна е изтекла. Сега, ако тя отново се доближи до някой от нас, ще повдигнем обвинения.
Усмихвам се на себе си.
Кристофър и останалите сякаш са изчезнали и аз се отправям към кухнята, за да пия вода.
– Искаш ли нещо?- Питам Брадън.
– Не, добре съм. Благодаря.
Вземам една чаша, пълня я с лед и вода и отпивам дълго. Летенето ме изсушава, дори кратък полет като от Ню Йорк до Бостън. Поставям чашата на плота и…
Задъхвам се.
Брадън е в кухнята, притиска лицето ми и ме целува дълго и силно. Разтапям се в него и отвръщам на целувката му, вече пулсираща от желание. Никога няма да се наситя на Брадън Блек.
Затова съм разочарована, когато той прекъсва целувката.
– Обичам те, Скай – казва той с груб глас.
– Аз също те обичам.
След това прави нещо, което не очаквам, особено от Брадън Блек.
Той пада на едно коляно.
Задъхвам се.
Изважда от джоба си рубиненочервена кадифена кутия, отваря я и ми я подава.
Сърцето ми почти спира. Това е пръстен. Пръстен с диамант и е голям, но не е показен. Брадън ме познава. Знае, че не бих искала нищо прекалено.
– Не исках да правя това в Ню Йорк – казва той. – Исках да го направя тук. В нашия дом.
– В нашия дом?
– Да. Искам да се преместиш при мен, Скай.
Притискам ръка към устата си.
– Диамантеният чокър, който носиш в клуба, вече е твой – казва той. – Той казва на света, че си моя в тъмното. Но Скай, аз искам света да знае, че си моя през цялото време. Където и да отидем.
– О, Боже мой, Брадън.
– Ще приемеш ли този пръстен? Ще се омъжиш ли за мен? Ще бъдеш ли моя. Винаги?
Падам на колене пред него, стискам двете му бузи и докато сълза се стича от очите ми, отговарям.
– Винаги, Брадън. Винаги ще те следвам.
