Глава 15
– Остани – казвам тихо, с затворени очи.
– Не мога.
– Моля те.
Почти никога не казвам „моля“, но тази вечер го казах няколко пъти. Искам да остане. Искам да заспя с нея в прегръдките си и да се събудим заедно. Да правим страстна сутрешна любов – от онези, при които сутрешния дъх и разрошената коса нямат значение. Тя ме целува леко по устните.
– Искам да остана повече от всичко на света, но не мога. Надявам се да ме разбереш.
Кимам. Родителите и може да се притесняват. Или може би не иска да знаят, че спим заедно. Не ми харесва, но я разбирам.
– Ще те изпратя.
Тя се смее шумно.
– Брадън, Либърти, Канзас, е най-безопасното място на света.
– Няма значение. Все пак ще те изпратя. Ставам, обличам панталоните си и обувам обувките си. Хващам ризата си и закопчавам няколко копчета.
Тя се облича бързо. Твърде бързо. Чувствам загуба с всеки сантиметър от красивото и тяло, който покрива. Косата и е разрошена и изглежда прекрасно, сякаш току-що са прави секс.
Изисква цялата ми воля, за да не я хвана, да я хвърля обратно на леглото и да и заповядам да остане да пренощува при мен.
Нямам никакво съмнение, че ще ме послуша.
Но устоявам на изкушението и след като тя се облича напълно, напускаме хотелската стая.
– Искаш ли да дойдеш на закуска утре сутринта? – Пита тя. – Майка ми прави по-добро кафе от това в „Сънрайз”.
Целувам я леко по бузата.
– В колко часа?
– Около осем, мисля. Мама и татко стават с птиците, но аз няма да съм готова за публично появяване преди осем.
– Добре. Ще дойда.
– Мога да дойда да те взема.
– Не, благодаря. Ще дойда сам.
Тя се усмихва.
– Добре, Брадън. Благодаря.
– За какво?
– За… За тази вечер. За това, че ми разказа малко за детството си. За…
Вдигам вежди.
– …за всичко – довършва тя.
– Обичам те, Скай – казвам аз. – Опитвам се.
– И аз. Лека нощ.
След като тя си тръгна, се върнах в хотелската стая и без дори да проверя имейлите си, се измих и легнах в леглото.
И за първи път от месеци спах без прекъсване.
***
Събуждам се рано, в пет сутринта. Не мога да си представя, че този малък хотел няма басейн със студена вода. Вероятно няма и фитнес зала.
Няма проблем. Мога да отида да потичам. Имам няколко часа, преди да се срещна със Скай в дома на родителите и. Вземам телефона си и поръчвам такси да ме вземе от хотела в 7:45, след което обличам тениска и шорти, обувам маратонките си и излизам.
Градът е толкова малък, че ми отнема само около петнадесет минути да пресека главната улица и жилищните квартали. Вдишвам аромата на мая от сутрешната пекарна и после се отправям към селските пътища, наслаждавайки се на зеленината. След час се връщам в хотелската стая, събличам се и взимам душ. Обличам дънки и синя риза с копчета. Не нося достатъчно ежедневни дрехи. Трябва да променя това.
Свързвам се с пилота си и му казвам да подготви самолета за Ню Йорк в пет следобед. Това ще ми даде достатъчно време да закуся със Скай и родителите и, да прекарам още малко време тук и да стигна навреме в Канзас Сити за полета си.
Телефонът ми звъни, което означава, че таксито ме чака долу. Слизам, давам му адреса и потегляме.
– Има ли шанс да се срещнем в хотела около два, за да ме закараш до летището? – Питам.
– След бакшиша, който ми даде вчера, съм на твое разположение.
– Добър човек. – Плащам му и му благодаря, след като паркираме в алеята. – До по-късно.
Вървя към входната врата на къщата на родителите на Скай и натискам звънеца.
Чувствам се по-отпуснат, отколкото съм се чувствал отдавна. Скай отваря вратата.
– Добро утро – казвам, като влизам. Целувам я нежно по бузата.
– Добро утро. Мама ти е приготвила нещо вкусно. Домашни ябълкови пайове.
Вдишвам.
– Това ли мирише? Звучи вкусно.
– И бекон с яйца. И силно кафе.
– Перфектно. – Следвам я в кухнята, където майка и е пред печката. – Добро утро, Маги.
Майка и се усмихва, но изглежда насилствено.
Познавам принудените усмивки. Виждал съм ги на лицето на майка ми, когато бях дете. Защо Маги е разстроена?
– Добро утро, Брадън – казва тя. – Моля, седни. Ще ти донеса чаша кафе. С мляко и захар?
– Само черно. Благодаря.
Тя поставя чаша пред мен.
– Пайовете ще бъдат готови след пет минути. Как искаш яйцата си?
– Омлет – отговаряме в един глас Скай и аз.
– Смесени да бъдат. – Тя се обръща към печката и вади четири яйца от кашона.
Колкото и добре и свободен да се чувствам тази сутрин, в дома на Манинг витае напрежение. Къде е Стив? Няма ли да се присъедини към нас за закуска?
Той е фермер. Може би вече е закусил и е на работа. Фермерите стават рано.
Маги готви с стиснати устни, а тя и Скай не си говорят.
Имам чувството, че нещо ще избухне със Скай.
Каквото и да е, ако се случи след два следобед, няма да съм тук, за да го видя. Искрено се надявам обаче, че това ще помогне на Скай да разбере нещата. Искам я цяла повече от всичко.
И искам да съм цял за нея.
Назад към част 15 Напред към част 17
