Глава 21
Преди и след една седмица грижа за кожата на Сюзи. Кожата ми е по-равномерна и се чувствам страхотно! #спонсорирано. #сюзимомиче #всекиможедабъдемомиченасюзи #сюзииблясък
Скай изглежда свежа като слънчев лъч в последния си пост за Сюзи момиче. Явно раздялата ни не е повлияла на популярността ѝ и аз съм възхитен от това.
Честно казано, мисля, че таланта на Скай е по-подходящ за крайната и цел да снима за Национал Джиографик, но да бъде влиятелна личност е отлично начало. Това я прави известна по целия свят и показва таланта и като фотограф.
След изтощителна седмица в работа, най-накрая се връщам в Бостън в събота – денят, в който Скай трябваше да се върне от Канзас.
Говорихме по телефона всеки ден, просто за да се чуем. Вчера обаче ми каза, че трябва да ми говорим за нещо важно, затова ме покани на вечеря у тях тази вечер.
Дали ще ми отговори на въпроса защо иска да и връзвам врата?
Не знам.
Спомена, че продължава терапията с приятелка от гимназията, която е открила практика в Либърти. Срещат се по Zoom, откакто се е прибрала вкъщи.
Ако е честна с мен тази вечер, трябва да реша дали и аз ще бъда честен с нея.
Аз ще бъда.
В крайна сметка.
Но може би не тази вечер. Макар че кой знае? Може би ще се вдъхновя от това, което ще ми сподели.
На път съм към дома и, когато забелязвам публикация в Инстаграм, която съм пропуснал по-рано.
Купих тази красива бутилка Божоле-Вилаж за специална вечеря тази вечер. Има нещо в ярките, плодови нотки на череша и малина, което я прави идеална за уютна вечер с някой специален човек. А най-хубавото? Лека е, мека и се съчетава лесно с почти всичко – независимо дали става дума за домашно приготвена храна или за поръчка от любимото ни заведение. За доброто вино, чудесната компания и моментите, които правят живота малко по-сладък.
#БожолеВилаж #Виноихрана #Пийисенаслаждавай #Добровинодобримоменти #Специалнимоменти #Любовкъмвиното
Това не е спонсорирана публикация. Напоследък тя публикува толкова често, колкото и преди, което е нещо, което Ади никога не е правила. Ако Ади не беше платена, тя не би публикувала нищо. Скай изглежда гледа на цялото това нещо по различен и по-добър начин, според мен. За да успее, тя трябва да бъде приятелка на аудиторията си, а не просто рекламодател. Да им покаже, че е човек. Също като тях. Тя става все по-добра в тази игра.
Моят ПР се грижи за профилите ми в социалните медии, но настоява да ги имам, въпреки че на мен не ми пука. Рядко публикувам нещо. И преглеждам Инстаграм само когато имам свободно време, което за мен винаги е дефицит.
Докато не срещнах Скай. Сега чета всичките и публикации с религиозна ревност.
Този път дори коментирах с емотикон сърце.
Трябва да се срещнем в седем, но съм рано.
Никога не закъснявам. Повечето време съм необичайно точен. Това е в природата ми. Понякога карам хората да ме чакат, ако това е в моя полза. Единственият случай, в който пристигам някъде по-рано, е ако имам възможност да видя конферентната зала преди важни преговори. Обичам да разгледам залата, да я опозная, да я направя близка.
Да я направя своя.
Но да се срещам с жена?
Никога не подранявам.
Досега.
Чукам на вратата.
Скай отваря бавно.
– Скай – казвам аз. Тя е облечена с престилка, а косата и е прибрана в разрошена опашка. На носа и има очарователни петънца от брашно.
– Рано си дошъл – казва тя.
– Знам.
– Е, влизай. Току-що щях да вляза под душа.
Душ?
Скай гола? Вода, капеща по съблазнителните и извивки? Денят ми току-що стана много по-добър.
– Страхотна идея – казвам аз. – Ще се присъединя.
Тя набръчква челото си.
– Това не беше покана.
– Откакто напуснах Канзас, съм на срещи почти денонощно – казвам. – И аз имам нужда от душ. – Малка бяла лъжа. Всъщност се изкъпах, когато се прибрах вкъщи.
– Тогава, моля. – Тя ми посочва банята.
– О, не. Не можеш да ми подхвърляш идеята за душ с теб пред мен и после да я отнемеш.
– Не съм ти подхвърляла нищо, Брадън. Знаеш го толкова добре, колкото и аз. В момента не сме заедно, въпреки…
– Майната им на всички, Скай. Не ми пука. – Хващам я и затварям устата си върху нейната.
Целувката е повече от потисната страст. Тя е първична, като белег.
Като когато я ухапах по гърдата онзи път.
Липсваше ми.
Не мога да стоя далеч от нея.
Тя прекъсва целувката и ме отблъсква.
Навеждам глава и подреждам панталоните си. Членът ми е твърд и пулсиращ и съм на косъм от това да я изчукам на вратата.
Но оставам мълчалив.
– Ти си този, който сложи край на нещата – казва ми тя. – После отиде в къщата на родителите ми, без да ми кажеш. После ми каза, че искаш да правим ванилов секс.
– Всичко е вярно – казвам.
– Но ти не можеш да бъдеш с мен, каза. Не, докато не отговоря на въпроса, който ми зададе след клуба.
– Това е вярно.
– Тогава защо ме целуваш? Защо се опитваш да влезеш в банята с мен? Защото и двамата знаем какво ще се случи в банята.
Приближавам се към нея и я притискам към стената, задържайки я с ръце на раменете и.
– Защо те целувам? Не знаеш ли вече?
– Н-не. Искам да кажа, да. Ти ме обичаш. Желаеш ме.
Поклащам глава.
– Това е много повече от това, Скай. Знаеш го, защото и ти го чувстваш.
Тя кимва, трепереща.
– Стана наркотик за мен и, по дяволите, не мога да те оставя сама, колкото и да знам, че трябва.
– Н-Не трябва да ме оставяш сама, Брадън.
– Не трябва ли?
– Не. Защото имам отговор. Днес ще отговоря на въпроса ти.
Притискам устните си към нейните още веднъж. Престилката и е покрита с Бог знае какво, а аз нося костюм по поръчка от Армани, но не ми пука.
Езиците ни се преплитат и се дуелират. Целувката остава първична, сякаш сме две животни, готови да се чифтосат.
Защото такова е желанието ни – животинско. Така е било от самото начало. Привличаме се един към друг, сякаш вселената ни е събрала заедно за някаква божествена цел.
И може би е така.
Може би имах нужда да разбера някои неща за себе си, за да живея по-щастлив живот.
Може би Скай трябва да направи същото.
Нашата любов дойде след първичния инстинкт да се съберем, сякаш сърцата ни следваха душите ни.
Най-добрият вид любов.
Целуваме се, целуваме се и целуваме се, докато тя не откъсне устата си от моята и не поеме дълбоко въздух.
– Трябва да проверя вечерята – казва тя. – Не мога да позволя да се развали отново.
Прокарвам пръст по бузата и.
– Добре. Ще се изкъпем след вечеря.
– След като си поговорим – казва тя.
Кимам.
– След като си поговорим.
Назад към част 21 Напред към част 23
