Глава 29
Клубът. „Черната роза“.
Моето убежище.
Имам толкова много да и разкажа.
– Какво друго има в клуба? – Пита тя, гласа и е почти без дъх.
– О, Скай, има толкова много други неща. Ти си била само в стаята за бондаж.
Тя преглъща.
– Какви други стаи има?
– Някои стаи са само за леки игри.
– Леки игри?
– Да. Основно шлепане, леко бондаж. Например, както ти вързах китките с вратовръзката си в офиса.
– А какво е бондаж? Лека игра ли е?
– Връзките, освен леките, са тежки игри. Това, което видя в клуба, се счита за тежка игра.
– Особено връзването на врата, нали?
– По мое мнение, всичко, което засяга врата, е крайна игра.
– Какво е крайна игра? – Пита тя.
– Всичко, което включва риск от физическа или психическа травма.
– Психическа вреда?
– Да. Аз се въздържам от крайни игри, като цяло. Не ме интересуват много. Повечето от тях не са разрешени в „Черната роза“.
– Но видях контрола на дишането.
– Не всички смятат контрола на дишането за крайна игра, затова го позволявам, но всички, които го практикуват, трябва да подпишат специален формуляр за съгласие, преди да могат да го правят в моя клуб.
– Разбирам. А аз не подписах този формуляр.
– Не си го подписал, но няма значение. И без това нямаше да го направя.
– Твоята твърда граница.
– Да – отговарям.
– Какво друго се счита за екстремно?
– Всичко, което води до кръвопролитие.
Тя ахка.
– Хората наистина ли правят това?
Кимам.
– Игри с ножове, игри с оръжия, игри с огън. Не позволявам нищо от това.
– Игри с оръжие? Игри с огън? Хората правят такива неща?
Кимам с глава.
– Това ли е другото ти строго ограничение?
– Вече ти казах, че имам само едно строго ограничение, Скай.
Тя кимва.
Може би все още е заинтригувана от игрите с дишането, но разбира по-добре себе си. И е приела, че това е забранено – поне с мен.
– Какви други тежки игри има в клуба?
– Има игра с окачване. Бичуване и налагане с пръчки. Фетиши с животни.
Тя отваря устата си от изненада.
– Имаш предвид секс с животни?
Аз се смея.
– Разбира се, че не. На някои хора им харесва да бъдат водени като животни. Игри на коне. Игри на кучета. Неща от този род.
Тя разширява очите си.
– Хората правят така? На всеки според вкуса му, предполагам.
– Разбирам, че не искаш да опиташ.
– Няма да се наемам.
– Няма проблем. Ти решаваш, Скай.
– Ти… Харесваш ли такива игри?
– Не е от любимите ми, но не съм против, ако те интересува.
– Не ме интересува.
– Разбирам. Има сензорна депривация. Вече те запознах с нея в малка степен. Има и LARPing.
– Какво е LARPing?
– Ролеви игри на живо. Много е популярно в геймърската общност. Клубът го пренася на сексуално ниво.
– Имаш предвид…
– Като Супермен, който прави секс с Чудо-жената. Неща от този род. Научната фантастика е много популярна. Секс с извънземни. Неща от този род.
– Имате стая, където…
– Където можеш да гледаш хора, които правят секс с извънземни? Да. Само че те не са истински извънземни, разбира се. Някои от костюмите са доста сложни, все пак.
Устата и отново се отваря.
– О, Боже мой.
– Казах ти, че за някои дрехите са фетиш. Същото важи и за костюмите.
– Но не и за теб.
– Не. Предпочитам да съм себе си, когато играя. Аз съм Брадън Блек и никой друг.
– Добре, защото Брадън Блек е човека, с когото искам да правя секс.
– Има ли нещо, което ти звучи интересно?
– Какви неща виждаш в стаята за LARP?
Поклащам глава.
– Не съм сигурен, че ще ми повярваш, ако ти кажа.
– Мога ли да видя?
– Разбира се. Следващия път, когато отидем в клуба. Какво друго те интересува?
– Не LARPing. Просто съм любопитна как става, но не искам да го правя сама. Предпочитам да съм с теб. Като мен.
– Няма проблем. Нещо друго?
– Каквото искаш – казва тя. – Ще направя каквото искаш.
