Глава 31
Връх на всичко! Със спиралата „Сюзи момиче“ получавам точно това, от което се нуждая.
#спонсорирано #сюзииблясък #сюзимомиче #сексиочи #простоскай
Усмихвам се на публикацията. Скай изглежда лъчезарна.
И тя го направи за мен.
Няколко минути по-късно пристига в апартамента ми.
Носи каки зелена мини рокля, която би била подходяща както за вечер в града, така и за неформална вечеря. Тя подчертава фините златисти искри в красивите и очи. Косата и е пусната, на вълни по раменете и.
– Изглеждаш прекрасно – казвам, след като Кристофър и останалите от персонала му се разпръскват.
– Благодаря. И ти също.
Едва ли. Аз съм с избледнели дънки и светлосиня риза с копчета. Дори не съм си обул обувки. По-лесно ще си съблека панталоните, когато дойде момента. Косата ми е още леко влажна от душа.
Тя се усмихва.
– Колкото и красива да си – взирам се в зърната и, които се очертават под плата на роклята – ще трябва да се съблечеш.
Тя се оглежда. Стоим в средата на фоайето и с отворения ми план на апартамента, почти всеки в хола, кухнята или трапезарията може да ни види. Ако имаше някой тук.
– Никой няма да те види освен мен – казвам. – Сега направи каквото ти казвам.
Тя кима, трепереща, и измъква сандалите си. Спуска през раменете си презрамките на роклята и се измъква от нея. Сега стои само с безраменен сутиен и танга. По дяволите. Зърната и са още по-твърди.
Челюстта ми се стиска и от гърлото ми излиза ниско ръмжене.
– Всичко.
Тя вдишва. Ще ядем италианска храна.
– Искаш да ям гола ли?
– Разбира се – отговарям.
Тя разтваря устните си.
Вдишвам дълбоко.
– Тази уста.
Зърната и се очертават под сатенения сутиен. Тя се обръща, разкопчава го и го оставя да падне на пода.
Вдишвам още веднъж.
– Мамка му. Тези цици, Скай.
Тя плъзва пръста си под тънката лента на бикините си и ги спуска по бедрата и дупето, оставяйки ги да паднат до сутиена и.
Няма никой тук. Никой освен Скай и аз. Но тя не знае това. Доколкото тя знае, всеки може да влезе.
Вече знам, че тази мисъл я възбужда. Тя има леки ексхибиционистки наклонности. Разбрах го, когато я изчуках в офиса си пред стъклото на прозореца – преди да разбере, че прозорците са тонирани и никой не може да ни види.
Не искам никой да погледне това, което е мое.
– Предполагам, че ще останеш облечен? – Пита тя.
Трябва да се сдържам да не се усмихна.
– Ще видим. Следвай ме.
Тя бързо грабва дрехите си и аз я водя в кухнята.
Тя отново вдишва дълбоко.
– Облегни се на острова – казвам. – Положи ръцете си плоско на плота.
Тя се подчинява, всмуквайки въздух. Мраморът без съмнение е студен на голата и кожа. Тя поставя ръцете си плоско, както и казах.
Плъзнах пръстите си по дупето и. Като праскови и сметана. Толкова красиво.
– Дълго чаках за това, Скай.
Боже, пениса ми е толкова готов. Толкова готов да се плъзне в тази стегнатост. Мога да я взема точно тук, точно сега, точно в кухнята. Краката и треперят, но тя стои неподвижно, държейки ръцете си плоско.
Премествам ръцете си между гънките на дупето и.
– Толкова ли си гладна, колкото мен? – Ръмжа.
– Да – отговаря тя тихо.
– За храна? Или за нещо друго?
– И за двете? – Тя прочиства гърлото си. – И за двете – повтаря тя, този път твърдо.
– Тогава ще те нахраня – казвам.
Тя кимва.
– Но първо… – Заставам на колене, с очи на нивото на задника и.
– О! – Тя се разтреперва, когато плъзгам езика си между задните и бузи.
– Спокойно. – Хващам я за бедрата. – Трябва да те подготвя за това, което предстои.
Продължавам да я лижа, плъзгайки езика си по най-интимната и част. Тя се навежда напред и въздиша, когато гърдите и докосват хладния мрамор.
– Спокойно – повтарям в ухото и. – Какъв красив задник, Скай. Не мога да чакам да те изчукам тук.
– Какво те спира?
О, тя е добра. Опитва се да бъде добра малка подчинена. Но ако я проникна с огромния си член точно сега, тя няма да почувства нищо освен болка.
– Ти – казвам. – Не си готова. Но ще бъдеш. Сега стои мирно.
Изваждам малка тубичка лубрикант от джоба си, намазвам пръстите си и внимателно пъхам един в нея.
– О!
Проучвам я с хлъзгавите си пръсти. По дяволите, тя е стегната. Само мисълта за тези стени, които се стискат около члена ми…
Преди да се изгубя напълно, изваждам аналния плъг от джоба си.
– Ще ти го сложа – казвам. – Ще го носиш по време на вечерята. Ще ти помогне по-късно.
Тя кимва.
Неръждаемата стомана не е студена този път. Затоплих я в ръцете си. Проучвам стегнатия и анус.
– Отпусни се – казвам. – Вдишай и издишай.
Тя се подчинява и докато въздуха излиза от носа и устата и, аз вкарвам плъга.
Изправям я и я отдръпвам от плота към себе си.
– Знаеш ли какво ще ми причини, да знам, че носиш този тапа, докато вечеряме?
– Същото, което ти направи по време на срещата ти, докато аз бях с Юджини в Ню Йорк?
– О, нямаш представа. – Гласът ми е дрезгав. – Този ден единственото, за което можех да мисля, беше как седиш в „Сюзан Козметикс“ с твоето сладко малко дупе, запълнено. Запълнено с тапата, която аз сложих там. Ти още не знаеше, но аз знаех къде отиваме тази вечер. Бях възбуден цял ден. Цял шибан ден, Скай.
– И аз. – Тя изпуска смутено кикотене. – Искам да кажа, че бях възбудена цял ден, по време на срещата си и така нататък.
– Знам. Това беше плана ми. Искам да си възбудена, докато вечеряме. – Вземам ръката ѝ и я поставям върху ерекцията си. – Вече съм твърд като камък. Толкова готов да забия члена си в малката ти дупка.
Меко стенание се разлива от гърлото и.
– Но първо да ядем. Не яж прекалено много. Искам да имаш енергия, но да не се чувстваш преяла. Не искам да се чувстваш неудобно тази вечер.
– Добре. Мирише божествено. Какво ще ядем?
– Нещо просто. Лазаня. Ще ядем по малко и ще остане достатъчно, ако след това огладнееш. – Спускам леко клепачите си. – Ще огладнееш, Скай. Ще изразходваш много енергия тази нощ.
Тя кимва колебливо.
– Каквото искаш, Брадън. Ще направя, каквото и да кажеш.
– Мерилин прави отлична лазаня.
– Сигурна съм, че Мерилин прави всичко отлично.
Водя я в трапезарията, където масата вече е подредена. До чиниите стоят две чаши червено вино, а лазанята е покрита. Има и италиански хляб с маслиново масло за мазане и малка зелена салата.
Това е всичко.
И е перфектно.
Издърпвам стола ѝ и тя сяда. Зърната и са твърди и набъбнали и не убягват от погледа ми.
Тя се чуди дали ще се съблека.
Но не пита.
Знае, че не е нейна работа.
Сядам срещу нея и ѝ сервирам малко лазаня. Салатата вече е сервирана, а на панера и има филия хляб. После си сервирам и аз.
Това е неформална вечеря. Обикновено първо ядем салатата, но тази вечер всичко е сервирано заедно. Тя се усмихва. Правя го за нея. За да се чувства комфортно. Въпреки че е гола, се старая да я накарам да се чувства непринудена.
– Заповядай – казвам от другата страна на масата.
Тя започва с вилица салата. Овкусена е с винегрет с мед. Откъсва парче хляб и го потапя в зехтина. Зехтинът е подправен с нещо пикантно, най-вероятно кайенски пипер или халапеньо с лек привкус на чесън.
И после лазанята. Сосът е кисел с пикантна лютост, отново благодарение на лютия пипер.
Обичам да гледам как Скай яде. Тя не е плаха, когато яде. Вземам хапка от салатата си и оставям пикантния дресинг да се разлее по езика ми.
Преглъщам, докосвам устните си с салфетката и вдигам чашата с вино.
– За откритията.
Тя вдига чашата си и я удря в моята.
– За откритията. – След това отпива. – Какво вино е това? – Пита тя.
– Брунело ди Монтепулчиано от Италия, произведено от грозде Санджовезе.
– Прекрасно е. Толкова сочно и пикантно. Перфектно подхожда на ястието.
Кимам и отпивам още веднъж.
– Пий бавно. Ще пием само по една чаша вино.
– Добре.
Тя хапва с фини хапки от моята храна. Изяжда цялата си салата, по-голямата част от хляба и половината от лазанята. Добре. Няма да преяде.
Нито аз. Ям половината от салатата си и цялата лазаня. Без хляб.
Тя избърсва устните си със салфетката и я оставя на ръба на чинията си.
Поглеждам я, очите ми са тежки.
– Готова ли си, Скай?
– Да, Брадън. Готова съм.
Назад към част 31 Напред към част 33
