Глава 34
Ставам отново и гася всички свещи. Сега единствената светлина е тази, която прониква от Бостънското пристанище през огромните прозорци.
Ароматът на свещния восък се носи към мен.
– Брадън?
– Да?
– Защо не ти е трудно да играеш със свещи?
Въпросът е уместен. Аз не държа свещи в дома си. Стоя далеч от открит огън. Всеки, който е преживял пожар в къщата си, без съмнение мисли същото.
Но имам доверие в себе си, когато става дума за свещи. Пожарът в детството ми не беше по моя вина. Беше по вина на баща ми.
Не се страхувам от свещи, защото знам, че не аз съм виновен за щетите. Бях само дете.
От друга страна, игрите с дишането…
– Защото съм много внимателен – отговарям. – Не е игра, с която се занимавам често.
– Но не го позволяваш в клуба.
Кимам.
– Не позволявам игри с огън в клуба. Защото могат да доведат до сериозни щети, ако не се правят правилно. Няма застраховка, която да ги покрие.
– Играта с огън различна ли е от играта със свещи?
– В моето съзнание, да. Свещите, направени от соев восък, който не гори толкова силно като парафин или пчелен восък, не представляват голям риск, ако се борави правилно.
– Тогава би ли го направил?
– Да направя какво?
– Да го направиш на мен?
Вдигам вежди.
– Интересуваш се от игра със свещи?
– Идеята за горещ восък върху зърната ми ме възбужда.
– Добре, Скай. За теб. Ще го направя за теб.
– Но не тук – казва тя. – В клуба.
– Съгласен съм. Спалнята ми не е подходяща за игри със свещи.
Тя ми се усмихва.
– До тази вечер не съм виждала свещи тук.
– Купих ги специално за теб. За да ти създам романтичната атмосфера, която заслужаваш.
– И беше перфектно, Брадън. Всичко беше абсолютно перфектно.
– Да, беше. И ти беше страхотна. Знам, че изпита болка, но се отпусна и я преодоля.
– Малко. Искам да кажа, да, беше болезнено. В началото беше доста остра болка, но… Не знам. Болката беше постоянно там, но се превърна в удоволствие. Подобно на когато ме шляпна. Болката беше перфектна. Ако това има някакъв смисъл.
– Харесваш болката – казвам аз.
– Не. Не наистина. Не съм мазохистка. Но харесвам болката, когато ме доближава до теб.
Боже, думите и…
В този момент сме едно, дишаме заедно, в нашия малък свят на болка и удоволствие.
– Кога ще се върнем в Ню Йорк? – Пита тя.
– Не знам. Искам да ти дам малко време да продължиш да работиш върху нещата, преди да се върнем в клуба.
– О, аз дори не говорех за клуба. Юджини иска да се срещнем отново, за да обсъдим нова кампания в социалните медии, базирана на някои от моите хаштагове. Трябва да поговорим за… – Прозяване разцепи лицето и.
– Изтощена си и, честно казано, аз също. Можеш да ми разкажеш за новата идея на Юджини сутринта. След като се изкъпем.
– Във ваната?
Кимам.
– Ваната ще ти помогне да облекчиш болките.
– Нямам болки там долу. Наистина.
– Сега не. Все още си под въздействието на оргазма. Утре ще те боли. Повярвай ми. – Докосвам устните и с моите. – Сега заспивай.
– Ммм. Добре. – Тя затваря очи…
Смо за да ги отвори отново, когато телефона и зазвънява.
– Не му обръщай внимание – казвам аз.
– Ха! Знаеш, че не мога да го направя повече от теб.
Смея се.
– Знам.
Тя рови в чантата си на нощното шкафче, за да извади телефона.
– Здрасти, Тес – казва в телефона, потискайки поредното прозяване.
Теса. Добър знак. Скай и най-добрата и приятелка имаха проблеми и се радвам, че се справят.
И тогава…
– Да? Добре ли си? – Скай се изправя рязко, с широко отворени очи. – Какво има? Защо плачеш?
По дяволите.
Това не е добре.
– Добре, добре. Успокой се. Какво ти трябва? – Пита Скай.
Пауза.
– Добре.
Пауза.
– Тес, аз…
Пауза.
– Добре, добре. Успокой се. Къде си? Ще дойда при теб.
Пауза.
– Помоли ли го да остане?
И по-дълга пауза.
– Пиеш ли? – Пита Скай.
Пауза.
– Кажи ми, че не си взела нищо друго. Моля те.
О, не.
Това не е добре.
Не познавам добре Теса Логан. Тя е най-добрата приятелка на Скай и напоследък имат проблеми.
Но Теса обожава Скай. Би направила всичко за нея. Когато Скай се привърза към кученцето си, Пени, Теса ми се обади и ме помоли да осиновя кучето за Скай, тъй като в апартамента и не се разрешават домашни любимци.
Пени и моето куче, Саша, са в кучешки спа център за нощувка. Не исках никакви потенциални прекъсвания тази вечер.
Но не бях предвидил, че Теса Логан ще бъде едно от тях.
– Да, разбира се – отговаря Скай. – Ще дойда веднага щом мога. Дръж се, добре?
Мразя мисълта, че Скай напуска леглото ми, но тя няма да разочарова най-добрата си приятелка. Не бих искал да го направи.
– Не ми благодари. Овладей се, скоро ще съм там. – Скай пъха телефона в чантата си. – Брадън, трябва да тръгвам. Теса е в лошо състояние.
– Аз ще те закарам.
– Не е нужно. Ще си викам Убер. Освен това, даде на Кристофър почивка за тази вечер.
– Мога да карам, знаеш.
Тя се усмихва слабо.
– Благодаря ти. Това означава много за мен. Много съжалявам. След нашата прекрасна нощ.
Обличам се, обувам си дънките и ризата, докато Скай отива в спалнята си в моя апартамент. Когато слиза с удобна памучна тениска и панталони от флис, я чакам пред асансьора.
– Колите ми са в гаража в мазето на сградата.
– Коли? – Пита тя, а след това: – Разбира се, коли. Ти си Брадън Блек. Имаш повече от една кола.
Имам десет, за да съм точен, но това няма значение, когато приятелката и е в потенциална беда.
Водя я към моя тъмнозелен Ягуар и ѝ отварям вратата.
След като се качвам в колата, Скай ми дава адреса на Теса и аз го въвеждам в GPS-а. После се обръщам към нея.
– Ще ми помогне, ако ми кажеш какво се случва.
Тя кимва и преглъща.
– Ще ти кажа по пътя.
Запалвам двигателя и излизам от паркинга. Ще и дам минута.
Накрая тя казва:
– Направих грешка.
– Как така?
– Бях егоистична. Аз… – Тя въздиша. – Теса искаше да изляза на вечеря с нея и Гарет.
– Рамирес? Те са пак заедно?
– Мисля. Не знам. Изглежда, че той я е омагьосал. Теса никога не е била толкова глупава заради мъж.
Имам собствено мнение за Гарет Рамирес и архитектурното бюро, в което работи, и Скай знае всичко за него. Но мълча и я оставям да продължи.
– Моля те, не и казвай, че съм ти казала, но тя спа с него тази вечер.
Вдигам вежди.
– Затова искаше да отида на вечеря с тях. Не мислеше, че ще може да се контролира около него и не искаше да спи с него. – Тя поклаща глава. – Това изобщо не е типично за Теса. Винаги е знаела как да се справя с мъжете. Обикновено ги кара да я ядат с очи. Знаеш колко е красива.
Теса Логан наистина е красива като супермодел, с маслинова кожа, дълбоки кафяви очи и дълги черни коси. Да не говорим за тялото и, което е като на модел. Но аз съм се наситил на безсмислените знаменитости от типа. Не че Теса е безсмислена. Не я познавам достатъчно добре, за да имам мнение за нея. Но да не може да се контролира с Гарет Рамирес?
Мирише ми на плъх.
Голяма, шибана мишка.
– Във всеки случай, тя плачеше по телефона. Каза, че я е прецакал и после я е оставил. Казал, че има среща сутринта. Но утре е неделя, Брадън. Кой има среща в неделя сутринта?
Без да искам, изпуснах леко въздишка.
– Съжалявам – каза тя саркастично. – Забравих с кого говоря.
– Продължавай – казвам аз.
– Пила е, но не това ме притеснява.
– Тогава какво те притеснява?
– Последният път, когато тя и Гарет се скараха, тя… – Скай захапа долната си устна.
– Можеш да ми кажеш, Скай – казвам аз. – Вече съм въвлечен в това. Трябва да знам с какво си имаме работа.
– Взе екстази – казва Скай. – И това ме изненада много. Теса не взема наркотици.
– Изглеждаше ли ти надрусана?
– Определено не беше себе си – казва Скай. – Но как бих могла да знам? Между нас имаше някои трудни моменти и всичко е по моя вина, Брадън.
– Как може да е твоя вина?
– Защото тя ме покани на вечеря, а аз отказах. Отказах, защото не исках да те разочаровам.
– Скай…
– Липсвам и. Мисли, че я пренебрегвам, защото съм толкова заета с теб. И отчасти е права, Брадън. – Скай хлипа.
– Не е твоя вина, Скай. Теса е възрастна жена. Няма нужда от бавачка. Ако толкова се тревожеше, че няма да можеш да устоиш на Гарет, можеше сама да отмени срещата.
– Знам. Просто се чувствам ужасно. Отново те поставих над нея. Аз… Исках да бъда с теб тази вечер, Брадън. И двамата преживяхме труден период и бях готова за тази вечер. Копнеех за нея. Не мога да се накарам да съжалявам, че се случи.
– Никой не иска да съжаляваш. Дори Теса не го иска.
– Тя всъщност ме моли. Каза, че има нужда от мен тази вечер. А аз не бях до нея.
Преди да успея да отговоря, пристигаме пред сградата на Теса.
– Можеш да се прибереш вкъщи – казва Скай. – Аз трябва да остана с нея тази вечер.
Кимам.
– Ще те изпратя. Късно е.
Тя ме целува по бузата.
– Ще се оправя.
– Ще те изпратя, Скай. Няма обсъждане. – Излизам от колата и ѝ отварям вратата.
Няколко минути по-късно Скай чука на вратата на Теса. Теса отваря, лицето и е обляно от сълзи, а очите и… Странни, като че едното гледа на другата страна или нещо такова, но не съвсем.
По дяволите. Виждал съм този поглед.
Тя е под въздействието на нещо.
– Здрасти – казва слабо Теса. – Здрасти, Брадън.
– Здравей, Теса. – Влизам в апартамента и, поемайки контрола. – С какво можем да ти помогнем?
– Брадън… – Започва Скай.
Очаква ли да вляза тук и да не поема контрола? Аз не съм такъв. Теса се нуждае от помощ, а аз съм създаден да намирам решения.
– Яла ли си? – Питам Теса.
– Вечерях с Гарет.
Оглеждам се. На масичката за кафе стои почти празна бутилка водка. Вземам я.
– Колко от това си изпила?
– Брадън… – Повтаря Скай.
– Няколко чашки – отговаря Теса.
Няколко чашки? Може да е истина, ако бутилката е била изпита до две трети преди тази вечер.
Скай ме хваща за ръката и ме извежда навън.
– Няма нужда да я разпитваш – шепне тя. – Моля те, просто си тръгни.
Да си тръгна е против инстинкта ми, но Теса е приятелка на Скай, не моя. Не искам да се намесвам в приятелството им повече, отколкото вече съм направил.
Докосвам бузата и.
– Обади ми се, ако имаш нужда от нещо.
– Ще се обадя. – Тя затваря вратата.
Назад към част 34 Напред към част 36
