Глава 38
Продължавам да работя, след като Скай напуска домашния ми офис. Без съмнение се къпе и макар че ми се иска да се присъединя към нея, имам няколко телефонни обаждания. Щом приключвам, забелязвам нова публикация в Инстаграм профила и.
Кой обича да се целува? Оцветителят за устни на „Сюзи момиче“ в цвят Фаб Фуксия ви дава розовото личице, което обичате!
#спонсорирано #силатанарозовото #сюзимомиче #сюзиеблясък #простоскай #устнитесасъздаденизацелуване
На селфито тя е нацупена като рибка – забавна поза за забавен пост. Вече лайковете се натрупват.
Обичам, че не се налага да изглежда перфектна на всяка снимка. Тя не е Адисън Еймс. Тя е просто Скай, а това само по себе си е форма на съвършенство – поне в моите очи.
Отдавна съм научил, че съвършенството не съществува. Въпреки това се стремя към него, защото смятам, че колкото по-близо съм до него, толкова по-добре е за семейството ми, за бизнеса ми и за мен самия.
Скай е далеч от съвършенството. Тя е упорита, инатлива и импулсивна.
Но е и интелигентна, красива и креативна.
И макар да не е съвършена…
Разбрах, че е съвършена за мен.
Да прекратя връзката си с нея беше едно от най-трудните неща, които съм правил. Разбира се, не съжалявам. Тогава беше необходимо. Но съм щастлив, че сме се разбрали.
Скай почука леко и влезе.
– Здрасти.
– Почти свърших – казвам.
– Чудесно. Отивам да видя Теса. Трябва да е пристигнала вече. Майка и ще остане при нея за малко, но искам да я видя, преди да тръгнем.
Кимам.
– Върни се след два часа. Ще имаме достатъчно време да стигнем до летището.
– Добре. – Тя взема телефона си. – Ще си викна Uber.
– Няма нужда. Кола те чака долу.
– Кристофър се прибра ли?
– Не. Поръчах кола днес, в случай че ни потрябва, и се оказа, че ни трябва. Бих дошъл с теб, но трябва да довърша този документ.
– Няма проблем. Разбирам. Не искам да я натоварвам.
– Мислиш, че аз ще я натоваря?
– Брадън, ти претоварваш всички.
Лявата страна на устата ми леко се изкривява. Опитвам се да не се усмихвам.
Скай се смее.
– Толкова се стараеш да бъдеш стоически през цялото време. Защо? Остави се, Брадън!
– Говориш като Теса – казвам.
– Да, така е. И тя има право. Излей го! Позволи си да се смееш! За Бога, права съм и ти го знаеш. Ти наистина смазваш всички. Такъв си. Обичай се такъв, какъвто си. Излей го!
Този път позволявам на усмивка да се появи.
– О, Скай – казвам. – Ти не искаш да се отпусна.
– Разбира се, че искам. Бъди щастлив!
– Аз съм щастлив. Знаеш го. По-щастлив съм, отколкото някога съм бил с теб.
– Не това имам предвид, макар че наистина се радвам за това. Искам да кажа, че понякога живота е гаден. Преживяхме няколко трудни моменти. Но отново сме заедно. Теса ще се оправи. Животът е хубав, Брадън. Наслаждавай му се.
– Наистина ли искаш да се отпусна?
– Да. Наистина искам.
– Сигурна ли си? Защото не съм сигурен, че знаеш какво искаш.
Скай няма представа колко мрачен мога да бъда. Контролирам се – както за себе си, така и за нея. Защото мрачността, към която копнея, не е добра за никого от нас. Когато си позволя да се отпусна, винаги има малка част от мен, която никога не се връща.
– Може би не знам какво искам – казва тя. – Повечето от нещата, които ми показа, са нови за мен. Но те обичам, Брадън, и съм готова да отида, където искаш.
Гледам я.
– Ще видим, когато стигнем в Ню Йорк.
– Ще се върна – казва тя.
– Предай поздрави на Теса и нейните близки.
– Ще им предам. Благодаря, че беше с мен снощи.
– Скай, къде другаде бих могъл да бъда, освен с жената, която обичам?
Тя ми се усмихва и се обръща, за да излезе от офиса ми.
След като излиза от пентхауса, се обаждам на Доналд Бенкс, моя бижутер в Бостън.
– Г-н Блек – казва той по телефона. – С какво мога да ви помогна днес?
– Бих искал частна презентация след петнадесет минути, ако можеш да го уредиш.
– Разбира се. За вас, всичко. Мога ли да попитам какво бихте искал да видите?
– Годежни пръстени. – Изчиствам гърлото си. – Диамантени годежни пръстени.
Назад към част 38 Напред към част 40
