Глава 45
Изражението на Скай омеква. Трудно и е да чуе всичко това. Разбирам я. За мен е още по-трудно да и го кажа. Да си позволя да мисля за това. Правя го за нея. Само за нея.
Няма да го направя за никой друг. Тя трябва да го знае. Никога не съм обичал Ади.
– Тя обичаше ли те?
– Мислеше, че ме.
– Тя го е казала?
– Няколко пъти, докато ме преследваше след инцидента. Противно на общоприетото мнение, аз имам чувства. Просто не ги показвам. Съжалявах я, но не бях влюбен в нея. Освен това, това, което искаше да направи, беше опасно. За мен беше по-лесно да го пресека в зародиш.
– По-слабите мъже може би щяха да останат с нея заради парите.
– По-слабите мъже може би биха го направили. Няма да кажа, че не ми е хрумвало, но ако някога ще ставам богат, искам да е по моите условия.
– И е така.
– Така е – повторих аз.
Но това е само половината истина. И сега ще и кажа защо.
– Брадън?
Въздишам.
– Историята не е свършила, Скай.
Тя преглъща.
– Добре. Продължавай.
***
На следващия ден, след като се обадих в полицията, ме посети бащата на Адисън, Брок Еймс. Вместо Ади да ме чака до пикапа ми след работа, там стоеше Брок, облечен в скъп сив костюм с тънки ивици и пушеше лула. Вдишах аромата на черешова кора. Приятно, но пушенето не беше нещо, което бих направил.
– Г-н Блек. – Брок изсипа пепелта от лулата си на земята и ми подаде ръка. – Аз съм Брок Еймс.
– Знам кой сте – казах аз.
– Тогава предполагам, че знаете защо съм тук.
– Не мога да кажа, че знам.
– Искам да оттеглите обвиненията срещу дъщеря ми.
– Г-н Еймс, дъщеря ви ме преследва. Появява се тук, до пикапа ми, след работа, точно както направихте вие днес. Появява се в дома ми. Обажда ми се по всяко време на денонощието. Това трябва да спре.
– Не мисля, че официални обвинения са решението.
– Наистина? Тогава какво е решението?
– Оттеглете обвиненията и ще ви се отблагодаря.
– Какво ще направите? Ще я изпратите в Европа или нещо подобно? Тя е на осемнадесет. Тя е възрастна.
– В очите на закона, да, но все още е много младо момиче.
Погледнах Брок в очите. Как да кажеш на баща какво е способна да направи дъщеря му?
– Не се опитвай да ми кажеш, че тя не знае какво прави. Тя знае много добре какво прави.
– Ами ако ти кажа – Брок прочисти гърлото си – че ще те арестуват за сексуално посегателство?
– Ще ти кажа да се махаш. – Аз не бях нападнал Ади. Всичко беше по взаимно съгласие. Въпреки думите ми обаче, нервите ми бяха напрегнати. Брок Еймс беше влиятелен човек.
– Ади ще свидетелства, че си я нападнал и тя е загубила съзнание – продължи Брок.
Пръстите ми се свиха в юмруци.
– Това никога не се е случвало.
– Мислиш ли, че има значение?
Студен тръс ме обзе по врата.
– Ти, шибан копелдак…
– Спокойно, г-н Блек. Виждам, че сте интелигентен човек.
– Отидохме в спешното. Тя потвърди това, което казах на лекаря.
– А тя лесно може да каже, че си я принудил да потвърди думите ти.
– Така ли, искаш да ме изнудваш, ако не оттегля обвиненията за тормоз? За това ли става въпрос?
– Изнудване е толкова негативна дума – каза той, като стриваше пепелта от лулата си в асфалта с обутата в италианска кожа крак. – Предпочитам да мисля за това като за сделка между двама души.
– Сделка, в която ти имаш всички козове – казах аз през зъби.
– Може да ти е интересно да знаеш, че Ади мисли, че е влюбена в теб. Тя не иска да повдига обвинения за нападение.
– Тогава защо водим този разговор?
– Защото тя ще подаде жалба… Ако я заплаша, че ще я изгоня.
Пари. Гневът ме обзе. Всичко се свеждаше до пари. Ако някога в живота си имах пари, никога не бих ги използвал, за да контролирам другите.
Никога, по дяволите.
– Значи се връщаме към изнудването – казах аз.
– Не непременно. Връщаме се в началната точка, където ще сключим сделката си.
***
– Как не му срита задника?- Пита Скай.
– Повярвай ми. Беше трудно – отговарям – но това само щеше да влоши нещата.
– Не намерих никакви записи за обвинения срещу теб или срещу Ади.
– Когато си ровила – казвам аз.
– Е… Да. Знаеш, че бях любопитна. Но напоследък не съм търсила, Брадън. Повярвай ми. Реших да уважа правото ти да ми кажеш, когато решиш.
– Знам. – Усмихвам се.
Скай е изминала дълъг път. Затова трябва да довърша историята. Да и разкажа тази част от миналото си. Щом приключа, тя ще разбере защо не мога да говоря за това… И защо съм я заклел да пази тайна.
– И какво стана накрая?
– Сключихме сделка – казвам. – Сделка, която промени живота ми.
Назад към част 45 Напред към част 47
