Глава 47
– Ето защо знам, че Ади не те е забравила. Защото ти си ти. Ти си Брадън. Не си строителен работник. Не си милиардер. Ти си просто Брадън Блек и си невероятен.
Усмихвам се. Наистина се усмихвам. Може би тя разбира, че е дар. И може би тя чувства същото към мен.
Но усмивката ми трае само за миг. Вече не съм човек, който държи на думата си.
А тя знае. Знае, че съм имал помощ, за да стигна дотук.
– Какво има? – Пита тя.
– Сега знаеш тайната ми.
– За теб и Ади. Да. Съжалявам, че си я наранил.
– И аз съжалявам, но не за това говоря. Винаги съм искал да бъда богат по свой собствен начин, но не съм. Знаеш, че имах помощ, за да създам компанията си.
– Имаш предвид парите на Брок Еймс?
Кимам с глава.
Тя се смее. Смее се искрено, почти неконтролируемо.
– Не виждам какво е смешно в това от моя гледна точка.
– Не беше ли ти този, който ми каза, че възможноста е възможност? Че трябва да използвам всички налични ресурси, докато градя кариерата си? Боже мой, седмици наред мислех, че не съм достатъчно добра. Че ме искат само защото съм приятелката на Брадън Блек. Дори че контактите ми са от Ади.
Не мога да се въздържа от лека усмивка. Тази жена не забравя нищо.
Освен това, съвета ми беше разумен.
– Освен това не бяха парите на Брок Еймс. Бяха твои пари. Ти и той сключихте сделка.
– Която току-що наруших.
– Заради мен. Заради нас. И имаш думата ми, че историята няма да излезе от тази стая. Кълна се в живота на майка ми. В живота на баща ми. В собствения си живот. В любовта си към теб.
Усмихнах се леко.
– Освен това – продължава тя – имаше желязно доказателство за преследване срещу Адисън. Ти се отказа от него в замяна на половин милион долара и гаранция, че няма да бъдеш преследван за нещо, което не си направил. Брок Еймс вероятно се е отървал евтино. Би му струвало много повече да фабрикува дело срещу теб и да подкупи всички, за да видят нещата по неговия начин.
– Всичко е вярно – съгласявам се.
– Така че не бяха парите на Брок. Бяха твоите.
Смея се и поклащам глава.
– Ето това. Затова те обичам, Скай.
– Затова ме обичаш? Защото ти помогнах да видиш нещо, което вече знаеше?
– Е, това и още хиляда други причини.
Тя ме прегръща.
– По-добре. – Докосва устните си до моите.
Все още не съм и казал за майка ми, но това беше важно за мен.
– Трябва да се приготвя за вечерята с Юджини – казва тя.
Кимам.
– Съжалявам, че не мога да дойда с теб.
– Сигурен ли си? Много искам да дойдеш.
– Бих искал, но има нещо, което изисква незабавното ми внимание. – Не се радвам на това, но трябва да го направя.
Тя въздиша.
– Добре, но първо трябва да ти кажа нещо.
– Какво?
– Взех решение относно работата си с Юджини и Сюзи момиче, без да се консултирам с теб.
Отварям уста, но тя ми прави знак да не говоря.
– Моля те. Позволи ми да довърша. Наистина исках да поговорим за всичко, но ти винаги си толкова зает и мисля, че взех правилното решение.
– Сигурен съм, че си.
– Знаеш ли какво? Знам, че съм.
– И какво стана?
– Чел ли си последните публикации в Инстаграм?
– Не пропускам нито една.
Бузите и почервеняха.
– Наистина ли?
– Разбира се, че не. Публикациите ти са голяма част от живота ти, Скай. Може да мразя социалните медии, но те обичам. Чета всяка една.
– Уау. – Тя поклаща глава. – Просто… Уау.
– Не знам защо те изненадва.
– Предполагам… Че не трябва. – Тя прочиства гърлото си. – Във всеки случай, използвам два нови хаштага. Сюзи е блясък и Просто Скай.
Кимам.
– Обичам просто Скай. Подхожда ти.
– Да, и аз го обичам, и явно също и Юджини и екипа на Сюзан. – Тя въздиша. – Искаха да купят правата и за двата от мен и да ги регистрират като търговски марки.
Вдигам вежда. Не ми харесва идеята Скай да се откаже от още от творческите си права, освен тези, които вече е отстъпила.
– И така – продължава тя – помислих си. Предложиха ми по десет хиляди за всеки, така че трябваше да го обмисля, Брадън.
Кимам. Десет хиляди за мен са като десет цента, но за Скай все още са цяло състояние.
– Между другото – казва тя, като завърта очи – Юджини е просто възхитена, че ти и аз се разбрахме.
– Скай…
– Не. Няма проблем. Разбирам, че да съм с теб ми помага като инфлуенсър. Бих била глупачка да пропусна тази възможност, както винаги казваш . Но това е важно. Реших, че ще продам правата на Сюзи е блясък, но не и на просто Скай. Казах на Юджини, че ще ми е нужно просто Скай за други проекти, а също и за личните ми публикации.
– И тя какво каза?
– Опита се да ме разубеди. Използва чувството ми за вина, като ми каза, че ще трябва да преправят цялата документация.
– И…?
– И – тя се усмихва – аз останах твърда. Тя каза, че просто Скай е златна мина, но аз реших, че трябва да е моя златна мина. Исках да ти се обадя и почти го направих, но после реших, че трябва да се доверя на инстинктите си.
– Браво. Не трябва да продаваш просто Скай. То е твое.
– А Сюзи е блясък?
– Нямам нищо против – казвам аз. – И без това нямаше да го използваш за нищо друго освен за работата си със Сюзан. Компаниите плащат за творчески идеи през цялото време.
Скай изглежда видимо облекчена, че съм съгласен с решението и. И това е добре. С времето ще придобие достатъчно самочувствие и няма да се нуждае от одобрението ми.
– Как мина останалото? – Питам аз.
– Срещата за новата цветова кампания?
Кимам.
– Страхотно. Екипът е невероятен и аз имах последната дума за цвета. Беше невероятно!
Давам и страстна целувка.
– Трябва да тръгвам. Съжалявам. Лимузината е долу и ще те закара на вечеря, когато си готова.
– Разбирам. И благодаря.
– За какво?
– Защото ми се довери.
Кимам кратко и след няколко секунди съм в асансьора, който се спуска надолу.
Не се радвам на това.
Но трябва да се направи.
Назад към част 47 Напред към част 49
