Глава 48
Понякога си пожелавам да бях все още беден, да живеех в Южен Бостън и да си изкарвах честно прехраната като строител, работейки за баща ми.
Разбира се, такива моменти са редки, тъй като безкрайното количество пари може да реши много проблеми.
Въпреки това, никакви пари не могат да направят някои неща по-малко неприятни.
Чакам в задната стая на италиански ресторант в Малката Италия на Мълбери Стрийт в Долен Манхатън. Мама Луиза прави зити, за които си струва да умреш, и аз се наслаждавам на обилна порция с чаша Барбера д’Алба. С мен седят двама мъже и една жена.
Тези трима не са типичните гости на вечеря. От лявата ми страна е Дино, висок, внушителен мъж с остра челюст и още по-остър костюм. Очите му са пронизващо сиви, с такава студенина, че биха могли да се съревновават с Арктика.
Срещу мен седи Франки „Юмрукът“, а до него – русокосата Изабела от Hell’s Kitchen, която е натрупала опит в боксовите рингове, преди да се свърже с Франки и Дино. Тримата заедно са известни като „Несветата троица“ в подземния свят на най-добрите и най-лошите в Ню Йорк. Те контролират всичко от доковете до луксозните клубове и, за мое щастие, обичат да се разправят с гадняри, които малтретират жени.
Преглъщам хапката си от зити, докато мама Луиза носи прясно изпечен чесън.
Франки взема парче и забива зъбите си в него.
– Изплюй го – казва той. – Какво можем да направим за вас, г-н Блек?
– Чух, че сте склонни да пътувате – казвам аз.
– В разумни граници – отговаря Франки с уста, пълна с хляб.
– Е – започвам аз, навивайки последната хапка зити на вилицата си – имам нужда да пътувате до Бостън.
Дино повдига вежда, в ледените му очи проблясва искра на интерес.
– Защо да ходим там?
Слагам вилицата в чинията и поглеждам последователно всеки от тях. Има нещо удовлетворяващо в това да имаш цялото им внимание.
– Защото там има един гад, който мисли, че може да вземе каквото си поиска и да нарани когото си поиска.
Франки избърсва устата си с салфетка.
– Звучи лично.
Взимам глътка вино.
– Да, лично е.
Изабела се навежда напред, пламенната и коса пада по раменете и.
– Кой е той? Този гад?
– Копелета – отговарям. – В множествено число. Архитект на име Бо Риърдън, сина му, Питър Риърдън, и още един млад архитект от фирмата, Гарет Рамирес.
– Закачали са жената ти или нещо такова? – Пита Франки.
Мисълта ми причинява гадене, докато си спомням образа на Скай с Питър Риърдън. Какво се случи с Теса.
Боже.
Какво лесно можеше да се случи на Скай.
– Те дрогират хората. Карат ги да сътрудничат. Започнало е като начин да привличат клиенти, което е достатъчно лошо, но сега…
– Използват наркотици, за да правят секс – довършва Дино вместо мен.
– Спри с евфемизмите – казва Изабела с гневен и студен тон. – Те изнасилват жени. Просто и ясно.
– Има ли доказателства? – Пита Франки.
Кимам, докато вадя от джоба си флаш памет. – Наблюдавам ги от известно време. Има записи от камери за наблюдение, свидетелски показания и няколко медицински доклада.
– Как си се сдобил с медицинските документи? – Пита Дино.
Поглеждам го в очите.
– А ти как получаваш това, което ти трябва?
Той кимва.
– Точен удар.
Не се гордея с начина, по който съм се сдобил с медицинските документи на Теса. Но понякога трябва да нарушиш правилата, за да се сбъдне справедливостта.
Изабела кипи от гняв. Ясно е, че мрази мъже като Бо Риърдън, мъже, които се възползват от уязвимите, само защото могат.
– За какво ви е нужна нашата помощ? – Пита Дино. – С богатството си можеш да свалиш когото си поискаш.
– Не иска да си изцапа ръцете – отговаря Франки.
Гняв се надига в гърлото ми, но се сдържам.
Студен душ. Принудителна медитация.
И Франки не греши.
Мога да се справя с тези копелета и сам, но Несветата Троица са специалисти в такива неща.
– Договорихме ли се? – Питам, подавайки на Дино манила папка с пари.
– Дайте ни минута – казва Дино.
Тримата се изправят и излизат от задната стая.
Наливам си още едно чаша Барбера и посягам към парче чеснов хляб.
Отново си спомням времето, прекарано в Южен Бостън – простите дни на честен труд, които сега ми се струват като друг свят.
Живеем в свят, в който хората се измъкват с жестокости, само защото могат. По дяволите, и аз съм го правил. Да взема личните медицински документи на Теса не беше най-добрия ми момент.
Но Риърдън и Рамирес няма да се измъкнат така.
Вземам още една хапка от зити. Колкото по-дълго тримата са изчезнали, толкова по-малко вероятно е да ми помогнат. Според Димитри, те са най-добрите на Източното крайбрежие.
Но има и други.
Вземам още една хапка…
Скачам, когато телефона ми вибрира. Казах на всички мои служители да не ме безпокоят по време на тази среща.
Освен ако не е спешно…
Косата ми се изправя, когато поглеждам телефона.
Съобщението е от портиера на жилищната ми сграда.
Сградата, в която Скай ще се върне след вечерята си с Юджини.
Г-н Блек, Чарлз Тъчър, вашия портиер. Пиша ви от телефона на друг човек. Бях заплашен с пистолет от двама мъже, които влязоха в жилищната ви сграда, така че в момента няма охрана. Обадих се на 911.
Сърцето ми забива, пулса ми се ускорява.
Риърдън. Или Рамирес. Трябва да са те. Никой друг не би се намесил в личния ми живот.
Мама Луиза влиза в задната стая с тава каноли.
– Тръгвате ли, г-н Блек?
– Да. Моля, кажете на Дино и останалите, че нещо се е случило. Ще се свържа с вас.
– Ще го направя.
Хвърлям няколко стодоларови банкноти на масата.
– Благодаря. Всичко беше много вкусно.
И наистина беше.
Въпреки че всичко може да се обърне в обратното в следващия момент.
Първо, още едно обаждане на 911. Може би все пак няма да ми е нужна Несветата Троица. Ако зад всичко това стоят Риърдън, ще ги хвана за няколко други престъпления, включително изнасилване.
Полицията е изпратена към сградата ми, но това е Ню Йорк.
Ще стигна там пръв.
Действам на автопилот, докато пиша съобщение на охранителната фирма. Както подозирах, системата в сградата е изключена.
В рамките на десет минути се възстановява.
И пристигам в сградата.
Назад към част 48 Напред към част 50
