Глава 52
„Черната роза“. Моят частен апартамент.
Скай е облечена само с обувки на висок ток и червено-черни дантелени бикини.
– Легни на масата – казвам мрачно.
На кожената маса е постелено черно покривало. Подготвил съм се за нещо. Зърната и са твърди.
Спомням си последния път, когато бяхме в тази стая – онази ужасна вечер, когато почти се разделихме завинаги заради нещо, което тя искаше. Нещо, което никога не мога да и дам.
Този начин на живот означава за мен толкова, колкото винаги е означавал – може би дори повече.
Но значението му за Скай се е променило. Играта си е игра.
Не е наказание за нещо, което е направила в миналото.
Ако я наказвам, то е защото не ми се подчинява по време на играта. А част от нея обича да бъде непокорна.
Тя ляга, както и е заповядано, с диамантеното ми колие около врата си – символ на това, на кого принадлежи, когато е тук.
– Дръж това. – Поставям черен кожен камшик до бедрото и.
Тя го хваща в ръката си, тялото и трепери.
Продължавам бавно, въпреки че знам, че тя е развълнувана да продължим.
– Няма да те връзвам тази вечер – казвам. – В тази стая имаш само своето послушание към мен, за да стоиш неподвижно, докато правя това, което правя. Разбираш ли?
– Да – отговаря тя.
– Никога не съм ти давал безопасна дума. Сега ще ти дам една.
– Добре, но не мисля, че ще ми потрябва.
– За всеки случай – казвам аз. – Сигналната дума е „винаги“. Защото ти си моя. Винаги.
– Винаги – повтаря тя тихо. – И ти си мой. Винаги.
– Аз съм. Никога не съм мислил, че ще искам да принадлежа на друг човек, но аз съм твой. Винаги.
Тя се усмихва и се протяга напред…
Аз грабвам камшика от нея и отблъсквам ръката и.
Тя я пуска обратно до себе си.
– Не мърдай – заповядвам. – И мълчи. Единственото, което имаш право да кажеш, е думата за безопасност, ако ти е нужна.
Тя кимва.
Тя разбира.
И аз също.
Разбирам Скай много по-добре, отколкото последния път, когато бяхме тук заедно.
Разбирам и себе си много по-добре.
Това, което се случва в тази стая, е мой избор, не неин. Нейният избор е дали да се съгласи.
Отдалечавам се от масата. Когато се връщам, взимам отново камшика и го размахвам над гърдите и.
Тя въздиша.
И аз задъхвам се, а пениса ми се напряга.
– Направих гърдите ти да се изчервят. Толкова са красиви.
Зърната и са напрегнати, станали още по-твърди от камшика.
Удрям я отново по гърдите, а след това още веднъж.
След това я бия леко по корема. После по-силно. Още по-силно.
Докато стигам до клитора и.
Той е твърд и напрегнат. Разбирам, че тя иска да повдигне бедрата си.
Но тя е вързана.
Вързана само от моята заповед, но волята ми е по-силна от най-здравото въже в съзнанието на Скай.
Колко е възбуждащо.
Толкова съм твърд. Толкова готов.
Държа камшика в ръката си – като продължение на себе си. Кожените нишки се впиват в кръвта и дъха ми. Оръжие за удоволствие, не за болка.
Дразня я с камшика, докосвайки леко клитора и.
Тя е готова да експлодира. Разбирам го по начина, по който тялото и се напряга, по лекото треперене в краката и. Дишането и е станало плитко и бързо, трепери, когато излиза от разтворените и устни. Почти мога да вкуся очакването и, което витае в въздуха между нас.
Дразня я бавно. Всеки удар е преднамерен, кожа върху гола кожа, докато и двамата се колебаем на ръба. Рустикът аромат на кожа и сурово желание изпълва стаята.
Вдишвам дълбоко. Наслаждавам се на аромата на Скай и на това, което и причинявам.
Тя се извива под камшика. С всеки удар тялото и става все по-зачервено и красиво.
Да. Тя е готова. Готова за нещо специално. Нещо, за което е помолила.
И този път, въпреки миналото ми, мога да и го дам.
Отвръщам се от нея за миг и вадя червена свещ от чекмеджето. После се обръщам отново към нея.
– Соев восък – казвам. – Гори по-хладно от парафина. Не мога да рискувам да изгоря красивата ти кожа.
Подавам и свещта. Тя я хваща здраво.
Изваждам кибритена кутия.
– Мога да използвам запалка, но предпочитам кибритени клечки.
Дървото. Част от природата, а не изкуствено създаден запалващ уред. Удрям го и запалвам свещта.
– Гледай пламъка – казвам. – Нека те хипнотизира, докато я държиш.
Тя доближава свещта до себе си и вдишва аромата на запалената кибритена клечка, сладостта на горящия восък. Малкият пламък расте, трепти в нехармоничен ритъм. Тя се взира в оранжевата му топлина, в червения восък, който започва да се топи.
А аз я наблюдавам как се отпуска, тялото и все още розово от бичуването.
След няколко минути вземам свещта от нея и я накланям, така че капка восък пада върху вътрешната страна на предмишницата ми. Топла е. Дори гореща. Но не пари. Перфектна е.
Тя отваря уста, но аз я поглеждам строго.
– Проверявам восъка, Скай. Никога няма да сложа нещо върху тялото ти, което не бих сложил върху моето. Мой дълг е да те пазя. Винаги.
Винаги.
Нейната дума за безопасност.
Само че за мен е много повече от спасителна дума.
Бях толкова разстроен, когато не можах да я защитя от Риърдън. Толкова разстроен, че бях готов да я напусна, вместо да я изложа на опасност.
Сега разбира ли нуждата ми да я пазя? Да не я разочаровам никога? Да я пазя? Винаги?
Проверявам още веднъж восъка, наблюдавайки как се втвърдява на предмишницата ми. Кимвам.
– Готов е.
Тялото и ме привлича като платно на художник.
Какво да нарисувам първо?
Държа свещта над нея, знаейки, че очакването я подлудява.
Накланям свещта и оставям восъка да капе върху горната част на едната и гърда. Тя въздиша от паренето, но после се отпуска. Восъкът се разлива за няколко секунди, преди да започне да се втвърдява.
Накланям свещта още веднъж и още една капка пада върху ареолата и.
Зърното и се втвърдява, докато ареолата около него се свива. Червеният цвят на восъка прави зърното и да изглежда боядисано.
Боядисана в червено.
И това е адски секси, в повече от един смисъл.
Членът ми е готов да експлодира, докато бедрата и се повдигат.
Да, казах и да не мърда, но не я смъмрям.
Вместо това, аз стена.
– Толкова си красива – казвам, докато капвам още восък върху гърдите и зърната и. – Боже, не знаех колко ще е секси.
Тя въздиша.
Още капки, пламтящата горещина се топи върху нея и после бързо се охлажда, превръщайки се в абстрактни форми, нито една от които не е еднаква.
Спускам свещта по-ниско.
Твърдият и клитор е толкова съблазнителен. Толкова красив.
Лесно бих могъл да излея горещ восък върху него. И тя ще ме остави. Тя ми вярва.
Отново стене.
– Мислех да те вържа, но се отказах и се радвам. Не можеш да бъдеш по-красива отколкото си сега, вързана само от моята воля. – Капвам восък върху корема и, близо до пубиса.
Тя трепери, докато восъка изстива и се втвърдява.
Няма клитор. Не мога да рискувам чувствителната и кожа да се изгори.
Спускам се към бедрата и, капвайки восъка в дълги реки по кожата и. Разтварям краката и.
– Блестиш, Скай. Толкова си мокра. Мамка му.
Издухвам свещта.
Тя поема въздух.
Събличам се бързо и за секунди съм над нея, готов да се впусна в нея.
– Обичам те, Скай. Обичам те толкова много. – Прониквам в нея.
Формите на восъка леко се изкривяват с всяко мое тласкане, а зърната и реагират на триенето. Тя среща погледа ми.
– И аз те обичам, Брадън. Толкова много.
Вдигам леко вежди, недоволен от неподчинението и. Не съм и казал, че може да говори.
Да я накажа ли?
Но аз съм вътре в нея, стените и ме всмукват, допълвайки ме .
Затварям очи, стискам ги, докато продължавам да я чукам силно и бързо.
И с всяко тласкане тя повдига бедрата си.
Част от мен копнее за докосването и, да ме хване за задника и да ме вкара по-дълбоко в себе си.
В Канзас, в хотела… Чист секс. Ванилов секс.
Ще го направим отново.
Но не днес.
Стените и ме стискат и нейния оргазъм е неизбежен. Потапям се в нея, чукам я, чукам я, чукам я…
И когато тя свършва, тя се вълнува в мен, поглъща тялото ми в своето с повече страст от всякога.
Тя стене и вика, трепери под мен, докато вагината и експлодира около пениса ми.
– Мамка му – стенех, докато се освобождавах в нея.
Излитам към облаците с всяко изригване на пениса ми, което преминава през тялото ми като горски пожар.
И знам.
Знам, въпреки че мислех, че я пазя, че никога не бих могъл да се отделя от нея.
Тя е жената, с която ще прекарам живота си.
Завинаги.
Назад към част 52 Напред към част 54
