Глава 53
Два дни по-късно сме обратно в Бостън. Пени тича към Скай и тя я покрива с целувки по малкото и личице. Вече е почти два пъти по-голяма. Отделя същото внимание и на Саша, докато аз закачам сакото си на закачалката до вратата на асансьора.
Скай и аз сме влюбени и всичко върви добре.
Бо Риърдън очаква процес за нападение с оръжие, а сина му Питър е проговорил за наркотиците, така че прокурора подготвя допълнителни обвинения срещу двамата и Гарет Рамирес, който е освободен под гаранция и ще бъде съден за дрогиране и изнасилване на Теса.
Адисън вече не е заплаха за никого от нас. Тази сутрин се срещнах с Брок Еймс и куп адвокати, върнах половин милион долара, които Брок ми даде преди години, и сключихме ново споразумение, което анулира предишното. Срокът на давност за всички обвинения, които Ади може да повдигне срещу мен, отдавна е изтекъл. Сега, ако се приближи до някого от нас, ще я съдим.
Скай се усмихва.
Кристофър и останалите изглежда са изчезнали и тя отива към кухнята.
– Искаш ли нещо? – Пита ме тя.
– Не, благодаря.
Тихо я следвам в кухнята, където тя взема чаша, напълва я с лед и вода и пие дълго. Слага чашата на плота, обръща се и…
Тя ахка, когато ме вижда.
На път съм да направя нещо, което никога не съм си представял, че ще искам да направя. Нещо, което трябва да направя.
Хващам лицето ѝ и я целувам дълго и страстно. Тя се стопява в мен и ми отвръща. Наслаждавам се на всяка частица от нея – на всяка частица от жената, която обичам. Това, което ще направя, е напълно правилно и макар че лесно бих могъл да удължа прегръдката и да я заведа в спалнята, прекъсвам целувката.
– Обичам те, Скай – казвам с дрезгав глас.
– И аз те обичам.
След това падам на едно коляно.
Тя отново ахка.
Изваждам от джоба си рубиненочервена кадифена кутийка, отварям я и ѝ я подавам.
Това е пръстен. Диамантен пръстен, голям, но не прекалено показен. Познавам я. Знам, че не би искала нищо прекалено.
– Не исках да го направя в Ню Йорк – казвам. – Исках да го направя тук. В нашия дом.
– Нашият дом?
– Да. Искам да се преместиш при мен, Скай.
Тя притиска ръка към устата си.
– Диамантеното колие, което носиш в клуба, вече е твое – казвам. – То показва на света, че си моя в тъмното. Но Скай, искам света да знае, че си моя по всяко време. Навсякъде, където отидем.
– О, Боже, Брадън.
– Ще приемеш ли този пръстен? Ще се омъжиш ли за мен? Ще бъдеш ли моя? Завинаги?
Тя пада на колене пред мен, обгръща с длани бузите ми и със сълзи в очите отговаря.
– Завинаги, Брадън. Винаги ще те следвам.
Назад към част 53 Напред към част 55
