Глава 8
Скай стои на прага, държейки малък куфар, който пада на пода с шумно тупване и се преобръща на една страна.
– Скъпа! – Майка и става и я прегръща. – Какво правиш тук?
Изминават няколко секунди. Не давам никакво обяснение за присъствието си, въпреки че тя ме гледа с отровно изражение.
Накрая казва:
– Аз живея тук. Поне живеех. Какъв е неговия извинителен мотив?
– Г-н Блек… Ъъъ… Брадън се обади по-рано днес и попита дали може да дойде – казва Маги.
– Защо не ни каза, че имаш връзка, Скай? – Пита Стив.
– Защото нямам – отговаря тя.
Изчиствам гърлото си, ставам и се приближавам към нея.
– Разбирам как може да изглежда това.
Радва ли се да ме види? Ядосана ли е от дързостта ми? Или и двете? Или просто е объркана? Тя често се обърква. Аз не. Нищо не ме обърква.
Нищо, освен Скай Манинг. И това, което ми причинява.
– Изглежда, че ме шпионираш – казва най-накрая Скай.
– Защо приятеля ти да те шпионира? – Пита майка и.
– Той не е моя приятел – отговаря категорично Скай. – Той е трийсет и пет годишен мъж и нямам никаква представа какво прави тук.
– Дойде да се срещне с нас – казва татко.
– Без да си направи труда да ми каже – казва тя.
– Бях наблизо – казвам аз – така че естествено реших да се отбия да поздравя родителите ти.
– Брадън, какво…
– Ела с мен. – Извеждам я обратно през входната врата. После: – Какво правиш тук?
– Ами… Мисля, че вече го казах. Аз живея тук.
– Не живееш тук. Твоят дом е в Бостън.
– Домът на родителите ми е моя дом. Винаги така са ми казвали. Сигурно имам много повече право да съм тук, отколкото ти. Какво, по дяволите, Брадън?
– Не исках да разбереш. – Дори не вярвам на себе си. Разбира се, че родителите и са и се обадили веднага щом съм затворил. – Защо си тук? – Продължавам.
Тя слага ръце на хълбоците си.
– Не съм длъжна да ти обяснявам, но ти определено трябва да ми обясниш. Какво правиш в къщата на родителите ми?
Изгарям я с погледа си. Не мога да се сдържа. Тя ме привлича дори и сега, точно пред дома на родителите и. Мога да я хвана и да я изчукам точно тук, без да изпитам ни най-малко чувство за вина или срам. Тя потропва с крак.
– Чакам…
– Бях наблизо – повтарям.
Може би, ако го повторя достатъчно пъти, ще започна да го вярвам.
– Глупости. Каква работа имаш в Либърти, Канзас?
– Всякаква. Фирмата ми произвежда продукти, които се използват в строителството, или си забравила?
– Да, и сигурно имаш много работа в такъв процъфтяващ мегаполис. Тук не сме точно известни с небостъргачите си. Освен това Бен каза, че си в Ню Йорк.
Кога, по дяволите, е говорила с Бен? Сигурно и е звъннал. Но защо? Мога да я притисна, но по-добре да не го правя. Бен и аз ще си поговорим. Много ще си поговорим.
– Утре имам среща в Канзас Сити, затова дойдох по-рано, обадих се на родителите ти и те ме поканиха.
– Разбира се, че са те поканили. Родителите ми са много гостоприемни хора. Но защо? Ние не сме заедно.
– Защото исках… – Прокарвам пръсти през косата си. – Исках да се запозная с тях. Мисля, че…
– Какво, Брадън? За Бога, какво?
Какво наистина? Можех да си скъсам мозъка, за да измисля нещо, което да има смисъл за нея. Можеше дори да има смисъл за мен. Но, по дяволите. Истината беше на върха на езика ми, така че я изрекох.
– Исках да се запозная с тях, защото са част от теб.
– Защо?
– Защото… По дяволите, Скай, знаеш защо.
– Боя се, че не знам.
– Защото те обичам, ясно? Обичам те, по дяволите, и искам да разбера какво се случва с теб. Ето защо. Доволна ли си?
Тя повдига вежди.
– Това са глупости.
– Наричай го както искаш – казвам аз. – Не съм длъжен да ти се оправдавам.
– О, сигурно трябва, когато се появяваш без предупреждение в къщата на родителите ми.
– Не дойдох неочаквано. Първо им се обадих.
– За мен беше без предупреждение.
– Нямах представа, че ще се появиш днес.
– Не знаеше ли? Отново не ти вярвам.
– Мислиш, че те следя ли? – Приближавам се към нея. Тя няма представа колко бях изкушен да я проследя. Да накарам хората ми да разберат графика и. Но не го направих. Не стигнах толкова далеч от уважение към нея.
Само обвинението ме напряга, готов съм да я хвана. Ядосан съм. Ядосан и изпълнен с желание.
По дяволите, искам я.
Искам да я хвана. Да я целуна. Да я вържа и да я изчукам,точно както когато тя влезе в офиса ми и започна да ме обвинява.
– Д-да. – Устните и треперят, когато най-накрая отговаря. – Не бих се учудила.
Напрежението ме обгръща.
– Защо да те наблюдавам, ако не сме заедно?
– Защо се появи в дома на родителите ми, след като не сме заедно?
– По дяволите, Скай! – Хващам я за рамото. Силно. – По дяволите! – Притискам устните си към нейните.
Родителите и все още са в къщата, само на няколко метра от нас. Може би ни наблюдават.
Не ми пука.
Не мога да устоя на Скай. Когато искам достъп с езика си, тя разтваря устните си и ме пуска. Целуваме се яростно в продължение на минута, докато не прекъсвам целувката рязко.
– По дяволите! – Повтарям.
– Нямаш работа тук, нали? – Казва тя.
Имам, но не е нищо сериозно. Не отговарям.
– Тогава защо си тук? – Пита тя.
– Притеснявам се за теб – отговарям.
– Аз съм възрастна жена.
– Знам.
– Тогава защо се тревожиш?
– Това, че не мога да бъда с теб, не означава, че вече не те обичам. Прокарвам пръст по бузата и.
– И аз те обичам. Защо не можем да се разберем?
– Знаеш защо.
– Защо мислиш, че дойдох тук? – Казва тя. – Дойдох тук, за да започна отначало. Да разбера себе си.
Кимам.
– Тогава защо си тук? – Пита тя отново. – И не ми казвай, че се тревожиш за мен. Знаеш, че мога да се грижа за себе си. Кажи ми защо, Брадън.
– Може би дойдох тук, за да се опитам да те разбера.
– Мен ли искаш да разбереш, Брадън? – Тя вдишва дълбоко. – Или себе си?
Назад към част 8 Напред към част 10
