Глава 49
Сега какво?
Преди да изляза от тоалетната, телефона ми иззвънява с текст от Брадън.
Брадън:
Къде си?
Аз:
При Естебан. Пия с Теса.
Брадън:
Аз съм при теб. Защо не си тук?
Да. Коментарът му към публикацията гласеше: Ще се видим довечера. Все пак не сме правили официални планове.
Затова отговарям.
Аз:
Защото съм при Естебан и пия с Теса.
Сърцето ми галопира, докато точките подскачат, докато той пише. След това.
Брадън:
Бъди там след петнайсет.
Усмихвам се за няколко секунди, но после се измъквам от тоалетната. Ако Брадън се появи, Бетси ще изпадне в криза. Връщам се на масата. Теса седи сама.
– Къде е Бетси?
– Изчезнала е. Върна се и изглеждаше ужасно, хвърли няколко банкноти, промълви бързо извинение и избяга. Какво, по дяволите, се е случило в банята?
Разказвам на Теса.
– За да се усложнят нещата, Брадън е на път да дойде тук.
– За какво?
– Явно иска да ме види тази вечер.
– Мога да се погрижа за себе си. Така или иначе нямах нужда от тази четвърта маргарита. Добре, че днес пътувах с автобуса до работа.
– Можеш да останеш.
– Няма страшно. – Тя се изправя. – Обади ми се утре.
– Ще се обадя.
Тя се отдалечава, но после се обръща и поглежда назад.
– Между другото, видях публикацията ти. Разкошна е!
Загрявам.
– Благодаря. Мисля, че е.
– Ти можеш да го направиш, Скай. Вярвам в теб. – Тя ми намига и излиза от ресторанта.
Преглеждам сметката и пресмятам парите, които Бетси и Теса са оставили. Изваждам портфейла си и…
– Имам го. – Брадън сяда и взема от мен сметката.
– Не е нужно. Те оставиха пари.
– Видях Теса на излизане – казва той. – Казах ѝ, че ще ѝ върнеш парите.
– А парите на Бетси?
– Коя е Бетси?
– Бетси… Хм. Не знам фамилията ѝ. Както и да е, тя е собственик на бутика „Барк“, откъдето взех кошницата с подаръци на Саша.
– Можеш да и върнеш парите.
– Щедро от твоя страна, но не е нужно…
– Знам, че не трябва, Скай. Искам да го направя. За мен това са стотинки.
Усмихвам се.
– Добре, тогава. Ще ти разреша, защото вече официално съм безработна.
Той поклаща глава.
– Защо не съм изненадан?
– Не знам. Все още нямам представа какво се е случило между теб и Адисън.
Той хвърля една кредитна карта върху сметката.
– Хубав опит. Все още не съм стигнал дотам.
Сервитьорът пристига и взема сметката и кредитната карта.
– Мога ли да ви предложа нещо, г-н Блек?
– Да, една „Дива пуйка“, едно кубче лед и меню, моля. Г-жа Манинг и аз ще вечеряме.
– Искаш да ядеш тук? – Питам, смаяна.
– Защо не?
– Не е точно изискана трапезария.
– И? Изглежда забравяш, че идвам от Южен Бостън. Израснал съм на боб и яхния.
– Бостънски печен боб? – Не мога да не попитам.
– Едно и също.
– Когато растях, нямаше такива вериги, но в близките малки градчета имахме страхотни малки ресторантчета на майки и баби. Не изискани ресторанти, но вкусна храна, в която всички се познаваха. Имахме един невероятен мексикански ресторант, управляван от двойка, която беше емигрирала преди двайсет години. Най-добрата мексиканска храна в историята. Това тук не може да се сравни.
– Esteban’s“ е мексиканска храна за младежи – казва той. – Но все пак е прилична.
– Вярно.
Сервитьорът се връща с менютата. Преглеждам своето.
– Яж здраво, Скай – казва той. – Тази вечер ще изгориш много калории.
***
Веднага щом влизаме в пентхауса на Брадън, той ме напада до асансьора, целува ме силно и дълбоко. Отговарям веднага, цялото ми тяло трепери в очакване на това, което предстои да се случи.
Тогава телефона му иззвънява и той прекъсва целувката.
– Не обръщай внимание на това – прошепвам аз.
– Не мога. Съжалявам. Очаквам важно обаждане.
– В девет и половина?
Той не отговаря, а само изважда телефона си.
– Блек – казва той и тръгва към всекидневната.
Оправям дрехите си и го следвам, но няколко секунди по-късно той се отдалечава и влиза в кабинета си, като затваря вратата.
Не е моя работа. Разбирам го.
Насочвам се към кухнята за чаша вода. Изпивам я бързо. Двете Диви пуйки и целувката на Брадън са ме обезводнили опасно.
Около петнайсет минути по-късно Брадън се връща.
– Съжалявам – казва той. – Трябва да летя обратно за Ню Йорк.
– Точно сега?
– Да. Не трябваше да си тръгвам рано. Моя грешка.
Той си тръгна по-рано заради мен. Трябва ли да се чувствам зле заради това? Защото не се чувствам. Нито най-малко. Казвам просто:
– О.
Той тръгва към мен.
– Струва ми се, че вземам съмнителни решения заради теб, Скай.
Не казвам нищо. Само потръпвам от близостта му.
– Искам да помислиш за нещо, докато ме няма.
Потръпвам.
– Какво?
Той бута нещо в ръцете ми. Това е сребърна верижка с някакви странни на вид украшения във всеки край.
– Да я носиш на тържеството в събота.
Омотавам я около врата си и я закрепвам като огърлица.
– Добре. Ще се съчетае добре с черната рокля.
Брадън се смее.
Сериозен бурен смях.
Усмихвам се, защото обичам да го виждам да се смее.
– Какво е толкова смешно?
– Това не е огърлица.
Бузите ми се затоплят. Свалям я от врата си и я протягам към него.
– Тогава какво е?
– Тези неща на двата края са скоби за зърната, Скай.
Зърната ми се стягат и ареолите ми се свиват около тях в отговор на думите му. Челюстта ми спада, докато разглеждам украшенията на всеки край. Приличат на малки щипки за пране с винтово устройство, което напомня на някои от старите обеци с щипки на майка ми.
– Аз контролирам колко здраво е скобата – казва той. – А когато дръпна добре верижката между тях… Е, можеш да си представиш.
Връщам му верижката и прочиствам гърлото си.
– Ще… Помисля за това.
Погледът му потъмнява.
– Мисли много, Скай.
Кимвам, като се опитвам да не треперя.
– Съжалявам за тази вечер. Кристофър ще те закара до вкъщи.
– Кога ще се върнеш?
– В събота следобед, както беше планирано първоначално. Ще те взема от мястото ти за тържеството точно в шест вечерта. Ще донеса верижката и ще ти я сложа.
Сега съм по-гореща от всякога, а той си тръгва.
Може би тази вечер ще опитам отново да мастурбирам.
Кимам.
– Брадън?
– Да?
– Аз… Ще ми липсваш.
Той се усмихва.
– Ти също ще ми липсваш, Скай. Повече, отколкото знаеш.
Назад към част 49 Напред към част 51
