Глава 13
Хестър и Отис бяха значително по-малко развълнувани.
– Какво искаш да правиш? – Писъкът на Хестър беше достатъчно висок, за да накара един преминаващ лабрадор да спре и да се обърне към нас. Собственикът му дръпна повода му и те отново започнаха да се движат, но пухкавото куче продължаваше да върти лъскавата си глава и да я гледа.
– Кражбата е по-добра идея от това – каза Отис. Искрено изненадана от думите му, аз повдигнах вежди. Бузите му се обагриха. – Добре – промълви той. – Не исках да кажа това. Но трябва да има по-добър начин.
– Вече сме се справяли с вампири – успокоих го аз.
– Ти си се справяла с вампири и преди – каза Хестър. – Моята етика – и аз се гордея с нея, защото тя ме е запазила жива досега – е да ги избягвам на всяка цена.
Не ѝ позволих да помрачи ентусиазма ми.
– Проучила съм това. В края на двадесети век повечето градове – включително и Единбург – са пострадали от мащабна вампирска инвазия. Властите се опитвали да овладеят броя им, но не постигнали реален напредък в намаляването на популацията на вампирите, докато спреят срещу вампири не стана популярен няколко години преди началото на хилядолетието. Преди това се разчиташе на ловците на вампири.
– Ловци на вампири? – Отис изглеждаше съмнително.
– Да. Имаше награда за всеки, който убие вампир. – Пресякох улицата и кимнах към малкия полицейски участък на ъгъла. – Почти съм сигурна, че и наградата беше добра. Просто се явяваш в полицейския участък с доказателства за ликвидиран вампир и получаваш награда.
– Това звучи като рецепта да те убият – каза Хестър.
Кимнах ентусиазирано.
– О, да, това беше ужасна идея. Доколкото си спомням, повече ловци бяха убити от вампири, отколкото обратното.
– И това не ти говори нещо? – Попита Отис. – Че сега трябва да избягаш и да забравиш, че някога ти е хрумвала такава глупава идея?
Потупах слепоочието си с показалец.
– Аз съм по-умна от средностатистическия ловец на вампири.
– Съмнявам се, че това е вярно – каза Хестър.
– Е, аз имам повече опит.
– Вероятно и това не е вярно.
– Имам много магия.
Тя въздъхна.
– Която едва ли можеш да контролираш в най-добрите моменти.
– А има и Гладис. – Докоснах меча си.
– Няма да промениш решението си, нали?
– Не – казах весело.
– Ще умрем – каза Отис скръбно.
Аз се усмихнах.
– Не днес, обещавам.
Влязох в полицейския участък, с рамене назад и високо вдигната глава. Имах намерение да работя. Зад бюрото стоеше млад униформен полицай. Тя ми се усмихна.
– Добър ден. Аз съм полицай Хърст. С какво мога да ви помогна?
Преди да успея да се спра, изригнах:
– ЖПК?
Усмивката ѝ леко помръкна.
– Жена полицейски констабъл.
Повдигнах вежда. Сигурно е ясно, че е „жена“? Опитах се да пренаредя чертите на лицето си в безизразно изражение. Добре: 1994 г. не беше никак добра.
– Казвам се Дейзи – казах аз. – Дейзи Картър. Тук съм, защото искам да попитам за програмата за лов на вампири.
Констабъл Хърст ме погледна.
– Сериозно? Да не искате да кажете…?
– Искам да знам каква е наградата за залавяне на вампир, какви доказателства са необходими и колко време отнема получаването на наградата.
– Не съм сигурна, че това е добра идея.
– Това е страхотна идея – казах ѝ аз. – По-добра от страхотна.
Тя преглътна и вдигна един черен телефон.
– Изчакай няколко минути – каза тя. – Ще повикам някой да слезе и да обясни процеса.
Едва се настаних на синия пластмасов стол в чакалнята, преди да се появи по-възрастен и доста по-настървен полицай. За разлика от констабъла, той не направи опит да бъде приятен, дори не се представи.
– И така, – каза той, без да си направи труда да седне, – чух, че искаш да прибереш вампир и да изкараш бързи пари. – Посочи към вратата. – Трябва да се обърнеш и да се махнеш оттук. Трябва да изхвърлиш тези глупави мисли от хубавата си главичка.
Браунито веднага полетя към вратата.
– Добре, тогава! – Изрева Отис.
– Няма проблем! – Добави Хестър.
Пренебрегнах ги, изправих се и се изправих пред офицера.
– Каква е наградата за убийство на вампир?
Той ме погледна продължително, което не остави никакво съмнение относно мнението му за мен. Потупа крака си и повдигна вежди, едва когато стана ясно, че ще отстоявам позицията си, той отговори.
– Петстотин лири.
По дяволите. Това беше много повече, отколкото очаквах.
Полицаят се изсмя остро на изражението ми.
– Да. Но има основателна причина наградата да е толкова висока. Ловът на вампири е опасен – много по-вероятно е да те убият и да дадеш на някой като мен купчина допълнителни документи за попълване, отколкото да ми донесеш издължените им зъби, за да докажеш смъртта им.
Не пропуснах да се изкажа.
– Това ти трябва? Техните зъби? – Намръщих се. Извличането на зъбите на вампира щеше да е неприятно, но беше възможно.
– Слушай, момиче. – Той въздъхна тежко. – Може да си мислиш, че можеш да убиеш вампир, но не можеш.
Това ставаше уморително.
– Аз съм елф. Имам магия.
– И? Двама висши елфи бяха убити от вампири миналия месец. Това, че си елф, няма да промени нищо – изсмя се той. – Нито пък магията.
За пръв път се поколебах.
– Двама висши елфи? Наистина? – Това беше необичайно.
– Един нормален вампир би бил твърде много за човек като теб – а вампирите там са по-лоши от нормалните. Те са брутални. Няма да проявят милост към теб. И са интелигентни – добави той мрачно.
Не: вампирите от 2024 г. бяха глупави и не се съмнявах, че вампирите от 1994 г. са също толкова глупави.
– Кога ще получа парите?
Той извърна очи.
– Няма да получиш. Само ще умреш.
Хестър направи салто и се върна на рамото ми.
– Не, няма да стане – изсъска тя. – Това е Дейзи Картър и тя е невероятна. Никой вампир не може да я убие.
Беше променила настроението си. Хестър не обичаше да ѝ се казва „не“ и не обичаше всеки, който ме омаловажава. Потиснах усмивката си и кимнах.
– Точно така. Щом се върна тук с вампирските зъби в ръка, след колко време ще ми платят?
Той цъкна с език.
– Плащането е незабавно.
Знаех, че не трябва да си правя труда да питам дали мога да използвам PayPal.
– Е, с чек?
– Ако искаш.
– Може ли вместо това да получа пари в брой?
– Няма да убиваш проклети вампири.
Сгънах ръце.
Той отново въздъхна.
– Да. Ако донесеш вампирски зъби, за да докажеш убийство, може да се уговори плащане в брой.
Блестящо. Усмихнах се и направих реверанс.
– Благодаря ви много за отделеното време.
– Не го правете.
Усмивката ми нарасна, докато се насочвах към вратата.
– Довиждане! – Хвърлих думата през рамо. – Ще се видим утре сутринта! Увери се, че парите са готови и ме чакат.
Ако полицаят отговори, не го чух, вече бях на тротоара и търках длани от радост.
***
– Трябва да покажеш на този полицай кое какво е – каза Хестър в лявото ми ухо. – Покажи му, че Дейзи Картър е силна и могъща и много по-способна от него.
– Трябва незабавно да се откажеш от тази глупава идея – каза Отис в дясното ми ухо. – Има и други начини за печелене на пари.
Не бяха достатъчно бързи, за да обслужват нуждите ни. Махнах и на двамата и сканирах тълпата пред гара Уейвърли. Когато забелязах Трейси да седи на мястото, което бях освободила, въздъхнах с облекчение и се насочих към нея.
– Имаш ли дребни пари, скъпа? – Попита тя. Погледна нагоре, видя, че съм аз, и направи физиономия. – О, съжалявам.
Погледнах монетите пред нея, тя се справяше по-добре с просията от мен, но не много по-добре.
– Отново имам нужда от твоята помощ, Трейси – казах аз. – Ще направя така, че да си заслужава. – Очите ѝ се присвиха подозрително. – Всичко е законно – уверих я аз. – Всичко е наред. – Наведох се до нея. – Нуждая се само от твоите умения на магьосник, нищо прекалено сложно, обещавам.
Тя все още изглеждаше предпазлива, но не ми каза да се махам.
– Върви – каза тя.
– Можеш ли да се сдобиеш с див чесън?
– Сезонът за тази част на света вече е малко късен, но да – знам откъде да взема малко.
– Ако се сдобия със светена вода, би ли могла да комбинираш двете съставки със заклинание за отблъскване на вампири?
Трейси направи двоен удар.
– Какво?
Разбирането ми за магьосничество не надхвърляше основите.
– Някакво защитно нещо, което може да се сложи в шише с пулверизатор и да се използва срещу вампир. Можеш ли да се справиш с нещо такова?
– Нали не планираш сериозно да се опиташ да убиеш вампир? Познавам хора, които си мислеха, че могат да го направят.
– Къде са тези хора сега? – Попита Отис.
Отговорът на Трейси беше равен.
– Мъртви.
Отис ме погледна остро.
– Мисля, че този вампирски спрей може да подейства – казах аз, избягвайки погледа му.
Тя поклати глава.
– Много хора са опитвали светена вода и чесън.
– Шестдесет процента светена вода, четиридесет процента див чесън – и той трябва да е див. Ако тези съставки са свързани заедно от правилната вещица, смятам, че може да свършат работа. – Направих пауза. – Добави и малко мащерка. – Не знаех какъв ефект има мащерката, но знаех, че има значение.
Трейси все още не изглеждаше убедена.
– Ако се опиташ да се изправиш срещу вампир, ще умреш.
Усмихнах се.
– Това го чувам често днес. Повярвай ми, това ще се получи. Тази вечер ще отида на лов за вампири, а на сутринта ще взема наградата от полицията. Ще ти дам петдесет процента от всичко, което спечеля.
Тя повдигна скептично вежда.
– Това звучи като много, но и двете знаем, че петдесет процента от нищо е нищо.
– Нямаш какво да губиш.
– Не, но ти имаш всичко за губене. – Тя погледна изражението ми и въздъхна. – Добре. Ще опитам да направя всичко възможно. – Беше по-лесно да я убедя, отколкото полицията.
– Благодаря. Ще отида и ще намеря светена вода. Ще се срещнем тук след два часа? Това ще ти даде ли достатъчно време да събереш чесъна?
– Би трябвало. – Тя прехапа долната си устна. – Но слушай. В живота има повече от пари. Парите не си заслужават да рискуваш живота си.
Махнах с ръка, за да внуша ефирна увереност.
– Със специалния ти вампирски спрей няма да има никакъв риск.
Отис изхърка саркастично.
– Да – каза той под носа си. – Точно така.
Обърнах се към него.
– Единственият риск ще бъде за немъртвите.
– Това не си ти, Дейзи – каза той скръбно. – Ти не поемаш излишни рискове и обикновено не си прекалено самоуверена.
– Не е прекалена самоувереност, Отис. И не е рисковано. Те са само вампири, не са чак толкова голям проблем. – Усмихнах се и повторих: – Те са само вампири.
Долната му устна изпъкна.
– Иска ми се Хюго да беше тук.
Аз също, отчаяно исках това. Но той не ми беше нужен за това. Дори и без неговата помощ, щеше да е лесно да заловим няколко вампира: лесно за немъртвите.
Назад към част 13 Напред към част 15
