***
Без да се колебае, Табита се втурна след него.
– Аш! – Извика тя, дърпайки го, за да го спре в алеята. – Какво правиш?
– Тръгвам, преди да убия Ник.
– Не можеш да виниш само него.
– Разбира се, че мога. Той спа с моята Сими.
– Е, ако искаш да мразиш някого, мрази мен. Аз бях тази, която ги остави сами.
Очите му пламнаха от гняв. Буквално.
– Остави ме, Табита. Веднага.
– Не – каза тя искрено. – Ако искаш да нараниш някого за това, нарани този, който е наистина отговорен. Ти и Ник сте най-добри приятели. Не мисли, че не го знам. Той те обича като брат, а ти просто го разби.
– Той спа…
– Чух те първия път. И знам колко зле се почувства Ник, когато разбра, че Сими е твоя. Кажи ми нещо, Аш. Защо Ник не знаеше за нея?
Челюстта му се движеше яростно.
– Не исках никой мъж да знае за нея. Знаех, че ще дойде деня, когато тя ще… – Той се сгърчи, сякаш мисълта го прониза. – Ти не разбираш.
– Прав си, не разбирам. Не знам какво ти се случи тази вечер. Не знам какво ме преследва. Не разбирам в какво се превърна преди няколко минути или защо очите ти танцуват така странно. Какво си ти? Защото в момента се чудя дали някога си бил човек.
Очите му пробляснаха в червено и сребристо.
– Бях човек, някога – прошепна той.
– А сега?
– Сега е време и двамата да умрете.
Зловещите, заплашителни думи едва се регистрираха, преди нещо горещо да прониже стомаха на Табита.