***
Табита застана мълчаливо на прага и зачака Аманда да се приближи.
Аманда я прегърна силно, щом я достигна.
– Липсваше ми.
– Само на няколко пресечки съм.
– Знам, но напоследък не сме си говорили много.
Табита я прегърна и я пусна.
– Знам. В момента ми е малко трудно да говоря.
Аманда отмести косата от лицето на Табита по много майчински начин и се усмихна.
– Изглеждаш щастлива под тази подозрителност, така ли е?
Табита се намръщи.
– Наистина ме плашиш. – Тя погледна зад Аманда и огледа улицата. – Някой е заместил близначката ми с клонинг?
Аманда се разсмя.
– Не, глупаче. Аз съм. Просто се тревожех за теб.
– Е, както виждаш, добре съм. Ти си добре. Всичко е наред. Какво те води тук?
– Искам да се срещна с Валериус.
Табита не можеше да бъде по-шокирана, дори ако сестра ѝ я беше ударила.
– Какво?
– Аш ми каза някои неща преди няколко седмици, които ме накараха да се замисля. И с всеки изминал ден, в който не си напуснала този човек и не си се преместила при мен, докато всичко това не приключи, аз мислех все повече. Ти си с него ден и нощ, нали?
Табита сви рамене с небрежност, която не изпитваше.
– Да, и?
– А аз не съм получила нито едно обаждане от моята убийствена близначка, в което да ми казва, че ще му отреже главата и ще я сложи в чанта за боулинг, ако той каже или направи това и онова още веднъж. Е, Таби, мисля, че това е рекорд за теб.
Табита се размърда виновно. Беше вярно. Никога в живота си не е била с някого, когото да не заплашваше да го убие на всеки час заради някакъв досаден навик. Но с Валериус…
Дори когато я дразнеше, не беше толкова зле. А истината беше, че той много рядко я дразнеше. Говореха за всичко и дори когато не се съгласяваха, той уважаваше мнението ѝ.
– Обичаш го, нали?
Табита отвърна поглед.
– О, Боже, Табита – въздъхна Аманда. – Никога не си правила нищо по лесния начин, нали?
– Не започвай с мен, Аманда.
Аманда обгърна лицето ѝ с ръце и обърна главата ѝ, докато погледите им се срещнаха.
– Обичам те, Таби. Наистина. От всички мъже…
– Знам! – Отсече тя ядосано. – Не е като да съм се събудила и да съм си казала: „Хм, кой е единствения мъж на планетата, който със сигурност ще ме отчужди от цялото ми семейство завинаги? О, трябва да отида да го намеря веднага и да се влюбя безнадеждно в него. – Взе дълбоко дъх, преди гнева да я превземе. – Бог знае, че не исках да обичам някой като Валериус. Не спирам да си мисля, че ти си идеалната жена за него. Ти си елегантна, умна. По дяволите, ти дори знаеш с коя вилица да ядеш, когато излизаш. Аз съм идиотката от колежа, която излезе с теб и татко и пи от купата за пръсти, защото си помислих, че е някаква гадна прозрачна супа. Табита се присмя на собствените си думи. – Всъщност, чуй как говоря. Трябва да съм ужасна за него, а когато ме погледне, аз треперя.
Отново и отново в ума ѝ се въртяха аргументите защо тя не принадлежеше на Валериус. Те трябваше да са напълно несъвместими, а все пак не бяха. Нямаше смисъл. Не беше правилно.
Табита въздъхна.
– Онзи ден той ме заведе в Commander’s Palace и седнахме на маса, на която имаше много елегантно подредена украса. Беше направена от екзотични зеленчуци и плодове и изглеждаше много вкусно. И аз, глупавата, хванах ножа за масло и започнах да я режа, за да я опитам. Едва когато погледнах нагоре и видях изражението на сервитьора, разбрах, че съм направила нещо напълно глупаво. Попитах го какъв е проблема и той ми отговори, че никога не е виждал някой да яде централното украшение на масата. Бях толкова засрамена, че исках да умра.
– О, Боже, Таби.
– Знам. Валериус, Бог да го благослови, не се смути. Протегна се и започна да яде също, а после хвърли един от онези високомерни, царствени погледи към сервитьора, който бързо избяга.
След като си тръгна, Вал ми каза да не се притеснявам. Че е похарчил толкова пари в това заведение, че мога да изям и покривката, ако искам, и ако това не ме направи щастлива, ще купи ресторанта, само за да мога да уволня сервитьора.
Аманда избухна в смях. Табита също се беше разсмяла, когато той го беше казал, и спомена за неговата доброта все още я топлеше.
Тя погледна сестра си искрено.
– Не мислиш ли, че знам, че не съм за този мъж? Наистина не съм. За мен хубавата храна е да си поглъщам стриди и да пия бира от бутилка. За него е петнадесетстепенно меню, където хората ти слагат салфетката на скута и сменят приборите между всяко ястие.
– И все пак си все още тук.
– И не разбирам защо.
Аманда се усмихна нежно.
– Всичко, което някога съм искала, е хубав, нормален живот с хубав, нормален мъж. Вместо това се озовах със съпруг, който е бил безсмъртен и има приятели, които са богове, демони и животни, които могат да приемат човешка форма. И дори не знам как да класифицирам Ник. Нека си го кажем честно, омъжена съм за мъж, който ми даде дъщеря, която може да говори с животни като доктор Дулитъл и която може да движи с мислите си почти всичко в къщата. И знаеш ли какво?
– Какво?
– Няма да го заменя за цялата нормалност на света. Любовта не е лесна. Всеки, който казва друго, те лъже. Но си струва да се бориш за нея. Повярвай ми, знам го, и затова съм тук. Искам да се срещна с този мъж и да видя дали има начин да успокоя Кириан достатъчно, за да може поне да произнесе името на Валериус, без да му се пръсне вена.
Сълзи замъглиха погледа ѝ, докато Табита прегърна сестра си.
– Обичам те, Аманда, наистина.
– Знам. Аз съм перфектната близначка.
Табита се разсмя.
– А аз съм психопатичната. – Тя направи крачка назад, хвана Аманда за ръка и я въведе в къщата. Аманда изсвири тихо, когато влезе и огледа елегантния интериор.
– Много хубаво място.
Ото влезе във фоайето и поклати глава към тях.
– Кириан ще получи пристъп, ако разбере, че си била тук.
– А ти ще куцаш, ако му кажеш – каза Табита.
– Не се притеснявай. Няма да го чуе от мен. Не съм толкова глупав. – Ото се запъти към вратата.
– Отивам да се срещна с Кир и Ник. Ще се съберем тази вечер и ще направим малко патрулиране, за да видим дали ще успеем да хванем някои от тези копелета.
Табита кимна.
– Внимавайте, момчета.
– И вие. – Той кимна с глава към тях и си тръгна.
– Защо не почакаш в библиотеката? – Каза Табита.
– Ще отида да видя дали е станал.
Аманда кимна. Табита се втурна по стълбите и се насочи към стаята на Валериус, където го намери да спи в леглото си. Тя вдигна коприненото покривало, за да може да го ухапе по бедрото. Той изпусна звук на удоволствие, преди да се обърне по гръб.
Табита затаи дъх при вида на голото му тяло. Можеше да гледа този мъж цял ден и цяла нощ. Особено ѝ харесваше частта от тялото му, където къси, твърди косми се спускаха от пъпа му до слабините. Неспособна да устои на изкушението, тя се наведе над него и захапа космите там.
Пенисът му се втвърди. Той сложи ръка нежно на главата ѝ.
– Ти определено знаеш как да събудиш един мъж с удоволствие, нали?
Тя се засмя, преди да го ухапе леко по кожата, а след това се отдръпна.
– Искам да станеш.
– Станал съм – каза той, поглеждайки към частта от тялото си, която беше в пълна готовност.
– Не това – каза тя, завъртайки очи. – Сестра ми е долу и иска да се запознае с теб.
– Коя сестра?
Тя му хвърли многозначителен поглед.
Лицето му пребледня.
– Не мога да се срещна с нея?
Табита отказа да чуе аргументите му.
– Облечи се и излез да я посрещнеш. Ще отнеме само минута и после ще си тръгне.
– Но…
– Няма но, генерале. Ще чакам на стълбите и ако не си там до пет минути, ще я доведа тук.
Аманда седеше в бордо стол до тежко завесен прозорец. Огледа официалната, елегантна къща. За разлика от дома ѝ, тук нямаше нищо привлекателно. Къщата говореше за строг и внушителен мъж, претенциозен и снизходителен. Студена. Дори малко зловеща и плашеща.
Всичко, което ѝ бяха казали да очаква от Валериус Магнус. Как Табита се беше забъркала с такъв мъж? Сестра ѝ не беше такава. Е, Табита можеше да бъде зловеща, но в случая с близначката ѝ това беше почти очарователна черта. Изминаха вечност, преди да чуе Табита да слиза по стълбите.
– Табита! – Тихият тон беше строг и заповеден.
Когато Табита не отвърна с остър отговор, Аманда стана да провери. Остана в сенките, за да може да види Валериус с Табита на стълбите. Той беше облечен в черни панталони и черна риза с копчета. От това, което беше чувала за него, беше предположила, че косата му ще е много къса. За нейна изненада, тя падаше до раменете му. Лицето му беше елегантно изваяно. Перфектно.
Сила и контрол излъчваше от всяка част от него. Това определено не беше типа мъж, който привличаше Табита. Никога. Той я погледна, сякаш искаше да я удуши.
– Не може да я държиш тук. Трябва да си тръгне веднага.
– Защо?
– Защото Кириан ще умре, ако разбере, че жена му е в дома ми. Ще изгуби ума си.
– Вал…
– Табита, не се шегувам. Това е жестоко към него. Трябва да я изведеш оттук, преди да разбере.
Аманда беше шокирана от думите му. Защо го интересуваше как това ще се отрази на Кириан, след като Кириан с удоволствие щеше да го види мъртъв?
– Аманда иска да се срещне с теб, Валериус. Моля те! Само за минута и после сигурно ще си тръгне.
Тя се намръщи на спокойния, рационален тон на Табита. Обикновено, когато сестра ѝ не получаваше това, което искаше, тя ставаше доста агресивна. Или поне крещеше. Лицето му веднага се омекоти, когато протегна ръка и обгърна белезите по бузата на Табита.
– Мразя, когато ме гледаш така. – Той прокара пръстите си по веждата ѝ и се усмихна нежно. – Добре. – Спусна ръката си върху нейната, после я вдигна и целуна дланта ѝ. Табита го целуна по бузата, преди да се отдръпне и да се запъти към библиотеката.
Сърцето и туптеше от това, което току-що беше видяла, и Аманда се върна в стаята, за да не разберат, че ги е подслушвала. Но докато чакаше, в ума ѝ се въртяха образи от срещата им.