Глава 16
Аш влезе в храма на Артемида на Олимп без никакви предисловия. В средата на голямата централна зала, обградена от колони, тя лежеше на бял трон, който приличаше повече на шезлонг. Нейните кори, които пееха и свиреха на лютни, веднага изтичаха от залата и когато една доста висока блондинка кори мина покрай него, той спря и се обърна да я погледне.
– Какво правиш тук? – Попита Артемида, и за пръв път тона ѝ беше колеблив.
Той се обърна към нея и премести раницата на рамото си.
– Исках да ти благодаря за това, което направи тази нощ, но докато обмислях това, осъзнах, че ти никога през единадесет хиляди години не си направила нищо за мен безплатно. Само страха от тази мисъл ме накара да дойда да те търся. Защо?
Артемида прегърна себе си, докато седеше на белия си трон.
– Бях притеснена за теб.
Той се изсмя горчиво.
– Ти никога не се притесняваш за мен.
– Притеснявам се. Обадих ти се, а ти не ми отговори.
– Аз почти никога не ти отговарям.
Тя отвърна поглед, напомняйки му на срамежливо дете, което е било хванато да прави нещо лошо.
– Изплюй го, Артемида. Имам много работа за вършене тази вечер и не искам да ми се натрупва. – Тя пое дълбоко дъх.
– Добре, не е като да мога да го крия от теб.
– Да скриеш какво от мен?
– Тази нощ се роди нов Нощен ловец.
Кръвта му изстина. Буквално.
– Проклета да си, Артемида! Как можа да го направиш?
Тя слезе от трона си, готова за битка.
– Нямах избор.
– Да, разбира се.
– Не, Ахерон. Нямах избор.
Докато говореше, ума му се свърза с нейния и образите на нея и Ник преминаха през него.
– Ник? – Прошепна той, сърцето му се разби. Какво беше направил?
– Ти го прокле – каза тихо Артемида. – Много съжалявам.
Аш стисна зъби, докато вината го изяждаше. Знаеше, че не трябва да говори в гняв. Волята му, дори и не обмислена, се превръщаше в реалност. Една грешна дума и беше проклел
най-добрия си приятел.
– Къде е?
– В стаята с беседката.
Аш понечи да си тръгне, но Артемида го спря.
– Не знаех какво друго да направя, Ахерон. Не знаех. – Тя протегна ръка и се появи тъмнозелен амулет. Тя му го подаде.
– Колко удара с камшик? – Попита той горчиво, мислейки, че тя му предлага душата на Валериус.
Една сълза се стича по бузата ѝ.
– Николко. Това е душата на Ник и аз нямам право над нея. – Тя го притисна в ръката му. Аш беше толкова шокиран, че не знаеше какво да каже. Той го сложи в раницата си. Артемида преглътна, докато го гледаше как го прибира внимателно. – Сега ще научиш.
– Какво да науча?
– Колко тежко бреме е душата.
Той я погледна сухо.
– Това го научих отдавна, Арти.
С тези думи той направи крачка назад и се пренесе в затвора на Ник. Отвори бавно вратата и видя приятеля си в ембрионална поза на пода.
– Ник?
Ник погледна нагоре, черните му очи бяха зачервени. Гневът и болката, които Аш видя и почувства в Ник, го разкъсаха.
– Те убиха майка ми, Аш.
Нова вълна от вина го обзе. В пристъп на гняв и с една единствена фраза, той беше променил съдбата им и беше отнел от Ник и Табита двама души, които никой от тях не трябваше да губи. Всичко беше по негова вина.
– Знам, Ник, и съжалявам. – Той съжаляваше повече, отколкото Ник някога щеше да разбере. – Шериз беше един от малкото достойни хора на този свят. И аз я обичах.
Обичаше екипа от Ню Орлиънс много повече, отколкото трябваше. Любовта беше безполезна емоция, която никога не му беше донесла нищо друго освен нещастие. Дори Сими. Аш прокара ръка по татуировката си, докато се бореше с емоциите си. Накара се да се вцепени, после протегна ръка към Ник.
– Хайде.
– Къде отиваме?
– Водя те у дома. Имаш много да учиш.
– За какво?
– Как да бъдеш Нощен ловец. Всичко, което мислиш, че знаеш за борбата, за оцеляването, е нищо. Трябва да ти покажа как да използваш новите си сили и да виждаш правилно с тези очи.
– А ако не искам да се уча?
– Тогава ще умреш и този път няма да има връщане назад.
Ник го хвана за ръката и му позволи да го изправи. Аш затвори очи и заведе Ник у дома. Никога не се беше радвал на идеята да обучава нов Нощен ловец, но този… За този го болеше най-много.