Глава 6
Вейн хвана Стефан за кръста и двамата избутаха твърдата дъбова врата и изскочиха в коридора. Ейми Пелтие скочи от тях и започна да вика за помощ, докато Вейн издърпа Стефан от пода и го удари силно и яростно.
Вместо да атакува, Стефан се превърна в вълк и се затича към стълбите. Вейн се втурна след него.
Но преди Стефан да успее да се спусне по тях, Рен, който се катереше по тях в човешка форма, хвана вълка за врата и го издърпа обратно в коридора.
Стефан изръмжа, опитвайки се да ухапе Рен. Леопардът го държеше с лекота и сила, които накараха Вейн да се замисли. Той нямаше представа, че младия и тих Катагари е толкова силен. Вейн се отдръпна, дишайки неравномерно, докато Николет излезе от стаята си в края на коридора. Ейми се затича към майка си, докато Рен продължаваше да държи зъбатия вълк.
– Какво става тук? – Попита Николет.
Вейн посочи вълка.
– Беше в стаята на Фанг. – Стефан се превърна в човек, облече се и отблъсна Рен от себе си. Рен едва се отмести на крачка и изражението на лицето му обещаваше Армагедон, ако Стефан го докоснеше отново.
Този суров поглед успя да успокои Стефан донякъде и той се отдръпна от леопарда.
– Аз не правех нищо. Само проверявах дали са тук. – Стефан изкриви устните си към Вейн. – Вейн ме нападна. – Стефан се обърна към Николет с израз, който беше почти уважителен. – Мислех, че е против правилата на Светилището да се напада без провокация.
Вейн присви очи, когато разбра какво става. Твърде късно осъзна, че това е било подстроено. Стефан беше по-умен, отколкото Вейн беше предполагал.
– Вейн? – Николет го погледна. – Вярно ли е това, което казва? Нападна ли го?
– Той идваше да убие Фанг. Знаеш, че е така.
– Но нападна ли го?
Вейн се вкамени, докато гледаше Стефан.
– Щял е, ако не го бях спрял.
– Той ли нападна пръв или ти? – Настоя Николет.
Гневът на Вейн излезе извън контрол.
– Какво си ти? Някакъв шибан адвокат?
– Внимавай как говориш, Вейн – предупреди строго Николет. – Аз съм върховния закон тук и ти го знаеш.
Вейн се извини, въпреки че му се искаше да не го прави. Рен му хвърли съчувствен поглед, който показваше, че и той би искал да се нахвърли върху Стефан. Цялото му тяло беше напрегнато, но той остана на мястото си. Николет вдигна брадичката си в знак, че приема извинението на Вейн.
– Сега ми кажи истината. Кой нападна пръв?
Вейн искаше да излъже, но Николет щеше да го усети и това само щеше да влоши нещата.
– Аз.
Тя затвори очи, сякаш от това я болеше. Когато ги отвори, изражението и му подсказа колко съжаляваше за това, което щеше да каже.
– Тогава нямам друг избор, освен да те изгоня, Вейн. Съжалявам.
Очите на Стефан блеснаха. В този момент Вейн мразеше всички тях еднакво. Значи дотук стигнаха нещата. Беше наказан, защото защити брат си. Нека да е така. Не беше първия път, когато се случваше. Поне Николет не го наказа с камшик.
– Добре – каза той през зъби.
Вейн се запъти към стаята на Фанг, за да вземе брат си, но видя, че Ейми Пелтие се втурва да го спре. Тя затръшна вратата и се затича да го блокира пред леглото. Той се опита да я заобиколи, но тя не го пусна.
– Вейн, послушай ме. Маман е само ядосана. Дай ѝ време.
– Не, Ейми – каза Вейн с нисък, смъртоносен тон, докато се бореше да не излее гнева си върху нея. – Знам правилата и ги наруших. Майка ти никога няма да ми прости и ти знаеш това.
Ейми протегна ръце, докато той се опитваше да я заобиколи.
– Остави Фанг тук – настоя тя. – Ти, аз и дори маман знаем какво прави Стефан. Ще се погрижа Фанг да не остане сам. Ще остана с него ден и нощ. Никой няма да го нарани, докато е в Светилището.
Предложението ѝ го обърка. Не разбираше защо мечка се интересуваше от съдбата им.
– Защо?
Бледите ѝ очи бяха меки и добри, докато го погледна и свали ръцете си.
– Защото никой не заслужава да бъде наранен така, както вас двамата. Това, което направиха, беше жестоко и ненужно. Беше наказание за хора, не за животни. Аз загубих братя и знам от първа ръка болката, която изпитваш в сърцето си за Аня. Няма да позволя на Фанг да умре, кълна се.
Тя погледна към ръката му, където се криеше белега, после погледна към вратата зад него, сякаш се страхуваше, че някой може да я чуе. Тя сниши глас.
– Сега имаш още един човек, когото да пазиш. Последното, от което се нуждаеш, е Фанг в това състояние. Отиди и я пази. Можеш да ми се обадиш по всяко време, денем или нощем, за да провериш как е брат ти.
Вейн я привлече в прегръдките си и я прегърна нежно.
– Благодаря ти, Ейми. – Тя го потупа по гърба. – По всяко време. Сега върви и се надявам да размажеш оня вълк отвън.
Той се засмя без ентусиазъм, преди да я пусне и да се върне в коридора. Стефан повдигна предизвикателно вежда към него, подканяйки Вейн да го нарани. Но той не беше толкова глупав.
Вейн щеше да го нарани, но не на територията на Николет. Вместо това, Вейн се обърна към Николет, за да се увери, че Стефан е разбрал какво възнамерява да направи.
– Фанг не е нарушил никакви правила. Може ли да остане?
Николет кимна, след което хвърли многозначителен поглед към Стефан, който прокле.
– Той е под наша защита и ще се погрижим да не му се случи нищо лошо.
Изражението на лицето на Стефан беше безценно. И му каза едно нещо. Това далеч не беше края. Давай.
Вейн се запъти към стълбите.
– Това не е края – изръмжа Стефан.
– Знам клишето – каза уморено Вейн, като се спря да погледне вълка. – Няма да свърши, докато един от нас не умре. – Той хвърли на Стефан присмехулна усмивка. – И за да е ясно, това няма да съм аз.
Стефан изръмжа тихо, но разумно запази разстоянието. Когато Вейн се запъти към входната врата, Стефан се опита да го последва, но Рен го спря.
– Правилата на убежището – каза тихо. – Вейн има предимство и ако се опиташ да го последваш, ще куцаш завинаги.