***
Вейн се опитваше да реши какво да прави. Част от него се страхуваше да се приближи до Брайд, за да не доведе Стефан и другите право при нея. Другата част от него се страхуваше да я остави сама.
Особено с Фюри наоколо.
Нямаше начин да се защити от никого от тях. Той се сви, като си спомни белезите по лицето и шията на майка си, които тя беше получила в битка с баща му и Тесарите. Тесарите бяха малки групи вълци, изпращани като войници или разузнавачи. Обикновено убиваха всичко, с което се сблъскаха.
А той щеше да убие всеки, който докоснеше неговата Брайд. Никой никога нямаше да ѝ навреди.
Дори и да го отхвърлеше, тя все пак беше негова половинка и той щеше да прекара остатъка от живота си, за да се погрижи да има всичко, от което се нуждаеше. Що се отнася до Фанг, той беше в безопасност под закрилата на мечките. Вейн не се съмняваше в това.
Но Брайд…
Какво да прави? Искаше му се да може да премахне белега от ръцете и на двамата. Ако тя беше Катагария, той щеше да трябва само да чака тя да реши да завърши съюза им. Много малко жени Катагария отказваха на партньорите си. Ако го правеха, мъжа оставаше напълно импотентен, докато жената умреше. Жената, от друга страна, беше свободна да има колкото любовници искаше, но никога нямаше да може да има деца от тях.
Ето защо мъжките се стараеха да угаждат на женските и да ги ухажват по време на триседмичния период на чифтосване. Въпреки че познанията му за хората бяха ограничени, той не смяташе, че Брайд ще одобри това, че се разголи в леглото ѝ и ѝ предложи себе си и вечната си вярност. Можеше дори да я изплаши.
Не че изобщо трябваше да мисли за чифтосване с нея. Нямаше представа какви деца биха имали. Какво би направила тя, ако роди кученце? Поне човешката му майка е имала достатъчно достойнство да не ги убие като малки. Тя ги беше изоставила на баща им и беше изчезнала.
Но майка му беше аркадианка. Тя знаеше и разбираше какъв е бил баща му. И до ден днешен го мразеше за това. Мразеше всички тях за това. Но това нямаше значение. Вейн трябваше да се върне и да отведе Фюри от Брайд. Вълкът беше непредсказуем в най-добрия случай и смъртоносно точен в най-лошия. Вейн се телепортира в магазина и, като се постара да избере килера в задната стая, където не смяташе, че тя ще бъде. Не биваше да я плаши. Излезе и отиде в задния двор, където намери Фюри пред вратата в човешка форма.
– Какво правиш? – Изръмжа Вейн. Никога не беше искал Фюри да бъде в човешка форма около нея.
– Тръгвам си.
Преди Вейн да успее да отговори, Фюри се превърна в вълк. Брайд излезе в двора секунда по-късно. Вейн прокле, когато беше принуден да направи дрехите на Фюри невидими, за да не ги види.
– О, добре, върна се – каза тя с усмивка, докато затваряше вратата на магазина си. – Мислех, че си паднал вътре.
Вейн се намръщи.
– Паднал вътре?
– Брат ти каза, че си отишъл до тоалетната.
Той беше още по-объркан.
– Брат ми?
– Фюри. – Брайд се огледа. – Къде е отишъл? Току-що беше тук и пазеше задната врата, докато аз заключих за няколко минути, за да обядвам.
„Продължавай, Вейн – каза Фюри в главата му. – Не се сетих за нищо по-добро.“
Той изгледа Фюри.
„И защо изобщо беше в човешка форма около нея, Фюри? Трябваше да си вълк.“
„Паникьосах се. Освен това исках да я срещна.“
„Защо?“
Вълкът отказа да му отговори.
„Знаеш, че ако не бях се превърнал в човек, тя щеше да си помисли, че си я изоставил, без да ѝ кажеш довиждане. Не мога да и говоря като вълк, без да я изплаша и двамата.“
– Вейн? – Попита Брайд. – Добре ли си?
Вейн още повече присви очи.
– Фюри трябваше да си тръгне.
„И по-добре да си останеш вълк, ако искаш да продължиш да дишаш.“
Фюри изръмжа тихо.
– О – тя погледна надолу и се усмихна на Фюри. – Ето те, скъпи. Притеснявах се за теб.
Фюри скочи, за да сложи лапите си на гърдите ѝ и да ѝ оближе лицето.
– Ей, долу – изръмжа Вейн, отблъсквайки вълка. – Няма да има такова нещо.
– Не ми пречи – каза мило Брайд.
Фюри махна с опашка и се усмихна зловещо, след което се опита да погледне под роклята на Брайд.
Вейн го хвана бързо за врата.
„Спри! – Изръмжа той мислено на Фъри. – Или ще ти откъсна главата.“
Брайд се намръщи към тях.
– Не харесваш ли вълка ми?
– Да – каза Вейн, потупвайки го грубо по главата. – Той е новия ми най-добър приятел.
„Аз съм единственият ти приятел, глупако.“
Вейн стисна юмрука си в козината на вълка като предупреждение.
– Знаеш, че трябва да си твърда с вълците. Да им покажеш кой е алфата.
„Баща ти?“
Вейн удари Фъри по главата.
– Бууу.
– Да – каза Брайд. – Така казва баща ми за всички кучета.
– Баща ти?
Тя кимна.
– Той е д-р МакТиърни, водещия експерт в Луизиана по грижа за кучета. Той е ветеринар в Слайдел. Може би си виждал рекламите му. „Ако обичаш домашния си любимец, кастрирай го или стерилизирай го.“ Той ръководи цялата кампания.
– Наистина ли? – Каза той, усмихвайки се на Фюри. – Може би трябва да си запишем час.
„Да, точно. Опитай и ще умреш.“
Вейн стисна юмруци, опитвайки се да скрие гнева си от Брайд. Беше само на крачка от това да удуши вълка пред нея. Брайд се намръщи, поглеждайки Фюри.
– Странно. – Тя посегна към задната му лапа.
– Не си спомням да е имал кафяво петно там.
Вейн прехапа ругатня, когато осъзна, че Фюри не беше негов идентичен двойник. По дяволите, тя беше наблюдателна.
– Може би просто не си го забелязала преди – каза той, опитвайки се да я разсее.
– Може би.
Брайд ги поведе през задния двор. Отвори вратата на апартамента си и пусна вълка да влезе. Спря на прага. Вейн се облегна с ръка на рамката над главата ѝ и ѝ се усмихна.
– Нервна си – каза тихо. – Защо?
– Просто не съм сигурна какво все още правиш тук.
– Говоря с теб.
Тя се разсмя.
– Знаеш ли, не разполагам с наръчник за етикет как да се държа, когато един красив мъж се появява в живота ми, подарява ми скъпо колие, за което съм мечтала, след което правим най-страхотния секс в живота ми, а после изчезваш. После се появяваш отново когато имам нужда от герой и плащаш повече пари, отколкото вероятно печелят тези хамали за шест месеца, само за да ми помогнеш. Извеждаш ме на страхотна вечеря и после прекарваш цяла нощ, докато ми се върти главата. Не знам какво да правя оттук нататък.
– Трябва да призная, че и за мен това е за първи път. – Той протегна ръка и с пръсти погали кичур коса, който лежеше върху бузата и. – Какво да кажа? Не мога да ти устоя – прошепна той.
Беше трудно да остане трезва и рационална, когато я гледаше така. Сякаш умираше от желание да я вкуси.
– А ти си още по-нервна.
Той въздъхна и направи крачка назад.
– Съжалявам – каза тя тихо. – Не е заради теб. Наистина. Просто не съм свикнала с такива неща.
– Нито аз. – Той наведе глава и я целуна. Наслади се на вкуса ѝ, докато не си спомни, че имаха публика.
Когато отвори очи, видя Фюри да ги гледа любопитно. Мразеше този вълк.
Неохотно, Вейн се отдръпна.
– Защо не затвориш магазина за час и не обядваш с мен?
Брайд се поколеба, после кимна. Обяд с него щеше да бъде чудесно.
– Мисля, че ще стане. Имам малко спагети в хладилника. Можем да отидем до магазина на един блок оттук и да купим вино за към тях.
Той изглеждаше доста неудобно от предложението ѝ, докато оглеждаше двора отвън.
Брат си ли търсеше?
– Би било хубаво – каза той, но езика на тялото му противоречеше на небрежния тон.
За първи път в живота си Брайд имаше наистина радикална идея. Погледна часовника си. Беше почти два и половина и никой не беше влязъл в магазина ѝ през последния половин час. Петък следобед традиционно беше слаб за нея.
– Знаеш ли какво – каза тя, преди да се уплаши. – Защо не затворим по-рано?
Погледът му се запали от интерес.
– Можеш ли да го направиш?
Тя кимна.
– Дай ми няколко минути да свърша с документите?
– Направи го. Аз съм изцяло твой.
Погледът му ѝ подсказа точно какво имаше предвид. Брайд си ухапа устната при поканата му. Колко често една жена чуваше това от устата на мъж, който изглеждаше като него? Брайд се върна в магазина и бързо преброи касата. Докато тя се занимаваше с документите, Вейн разглеждаше рафтовете.
Беше ѝ трудно да се концентрира върху сортирането на касовите бележки, докато той беше там и я разсейваше. Той стоеше с гръб към нея, докато разглеждаше чекмеджетата с пръстени. Имаше най-красивия задник, който някога беше украсявал гърба на мъж. Още по-лошо, тя можеше да види отражението на лицето му в огледалото.
И той можеше да бъде неин. Преглъщайки, тя се принуди да попълни банковия депозитен бон. Той се приближи зад нея, докато тя слагаше всичко в голям плик с цип.
Опирайки се с ръце от двете и страни, той се наведе и вдъхна дълбоко в косата ѝ, сякаш я вкусваше.
– Имаш ли представа какво ми причиняваш, Брайд?
– Не – отговори тя честно.
Вейн стоеше там, сърцето му туптеше лудо. Тялото му беше твърдо и болезнено. Присъствието му тук беше лудост. Беше покрил миризмата си, преди да се появи тук, но Стефан и останалите бяха дяволски добри в това, което правеха. Нямаше да мине много време, преди да го открият.
Разбира се, докато Брайд носеше белега му, тя носеше и аромата му, и дори да я оставеше, те щяха да го усетят и да се появят пред нея, както щяха да открият и него. Всъщност, дори по-вероятно, тъй като Брайд не знаеше как да се скрие. Той беше отчаян да я вкуси и знаеше, че тя няма да му откаже. Но не можеше да я вземе отново. Не, освен ако тя не разбереше пълното значение на това решение.
И присъщите опасности. Не трябваше да е тук, в човешка форма. Но за разлика от Фюри, по-силното му въплъщение беше това на човек. Така можеше да я защити най-добре. Но това го правеше и още по-уязвим пред нея. Наведе се и докосна с устни откритата кожа на врата ѝ.
– Иска ми се да беше моя – прошепна той, вдишвайки топлия аромат на кожата ѝ.
Брайд не можеше да диша, когато чу дълбокия, ръмжащ тон на гласа му. Чувстваше се като в някакъв странен сън. Как можеше това да е истина? Тя се облегна на гърдите на Вейн, за да може да го погледне. Изражението на лицето му я изгори.
Една игрива усмивка омекоти интензивността на погледа му.
– Прекалено бързо се впуснахме, нали?
Тя кимна.
– Съжалявам за това. Когато видя нещо, което искам, имам лошия навик да го взема първо, а после да мисля дали е трябвало да го направя. – Той се отдръпна от нея и се запъти към вратата. – Хайде – каза той, посочвайки вратата с глава. – Ще те придружа до банката и ще купим виното.
Тя слезе от стола и го последва. Вън се усещаше лек хлад. И около Вейн витаеше аура на опасност. Имаше чувството, че той обръщаше прекалено много внимание на улиците около тях. Всеки път, когато някой се приближаваше, той го наблюдаваше внимателно, сякаш очакваше да се нахвърли върху него. Тя направи депозита си и след това го остави да избере виното, след като пресякоха улицата и влязоха в магазин за алкохол на Canal Street. Когато се опита да плати, тя би могла да се закълне, че той ѝ изръмжа като животно.
– Аз ще платя – каза той.
– Знаеш, че мога да се грижа за себе си.
Той се усмихна, докато взе виното от продавача.
– Знам. Там, откъдето идвам, единственото нещо, по-смъртоносно от мъж, е жена. Повярвай ми, имам здраво уважение към това, което може да направи една ядосана жена.
Пак ли говореше за комуната? По някаква причина тя не мислеше така.
– Откъде си?
– Роден съм в Англия.
Брайд се замисли, изненадана. Но Вейн имаше навика постоянно да я изненадва.
– Наистина?
– Да, скъпа – отговори той с перфектен английски акцент. – Роден и израснал.
Тя се усмихна.
– Много добре го правиш.
Той ѝ отвори вратата на магазина без да каже нищо.
– Забавно – каза тя, излизайки в магазина. – Никога не съм мислила, че английските жени са особено злобни.
Той се изсмя.
– Да, ама ти не си срещала майка ми. До нея Атила Хуна изглежда като пухкаво зайче.
В гласа и изражението му се четеше много гняв и болка, докато говореше. Майка му явно нямаше много майчински инстинкти.
– Виждаш ли я понякога?
Той поклати глава.
– Отдавна ми даде да разбера, че не иска да има никакви отношения с мен.
Брайд прегърна ръката му и я стисна леко.
– Съжалявам.
Той покри ръката ѝ със своята.
– Не съжалявай. Моят вид няма майки като…
… – Брайд спря на улицата. – Твоят вид?
Вейн застина, шокиран от думите, които излязоха от устата му. По дяволите. Брайд беше много по-лесна за разговор, отколкото трябваше да бъде. Той беше свикнал да бъде нащрек около хората.
– Самотни вълци – каза той, глупаво заемайки термина на Фюри.
– А, значи си от онези мачо типове, които не се нуждаят от нежност.
Преди беше такъв, но след като прекара време с Брайд
Това, което изпитваше към тази жена, го плашеше до смърт.
– Нещо такова.
Брайд кимна и се върна към магазина си.
– Значи сте само ти и брат ти?
– Да – каза той, гърлото му се сви, като си спомни за сестра си. – Само ние. А ти?
– Родителите ми живеят в Кенър. Имам сестра в Атланта, която виждам няколко пъти в годината, а по-големия ми брат работи за фирма в бизнес района.
– Близка ли си с тях?
– О, да. По-близка, отколкото бих искала понякога. Все още мислят, че трябва да ми управляват живота.
Той се усмихна. Така се чувстваше Аня спрямо него и Фанг. Това предизвика горчива болка в гърдите му.
– Сигурно си най-малката.
– Знаеш го. Кълна се, майка ми все още ми реже месото, когато се прибирам вкъщи.
Не можеше да си представи такава любяща майка. Сигурно е било хубаво да познаваш такава любов.
– Не го подценявай.
– Повечето дни не го правя. – Брайд го погледна намръщено. – Защо продължаваш да го правиш?
– Да правя какво?
– Оглеждаш улицата, сякаш се страхуваш, че някой ще ни скочи. – Вейн нервно се почеса по врата. Трябваше да ѝ признае, че беше наистина наблюдателна. Особено за човек.