***
Кириан току-що беше сменил памперса на Мариса, когато усети присъствието на върколак пред вратата си.
– Ти ли си, Вейн?
Вейн отвори вратата на детската стая.
– Благодаря, че не ме издаде долу.
Кириан хвърли мръсния памперс в кофата и вдигна Мариса. Тя го плесна с мокра длан по лицето, преди да му стисне играво бузата.
– Няма проблем. Какво става с вас двамата?
– Не знам. Тя е човешкото същество, за което те питах как да излизам с него.
– Разбрах, когато я видях. Трябваше да ни кажеш, че е Брайд. – Вейн въздъхна разочарован и пренебрегна коментара.
– Как казваш на човек какво си? Как реагира Аманда, когато разбра, че си Нощен ловец?
– Тя се справи с това със забележителна грация и достойнство. Разбира се, помага и факта, че близначката ѝ е луда. Така че, като се има предвид всичко, аз бях по-малкото зло.
Вейн го погледна с насмешка.
– Брайд има ли луди в семейството си? – Попита го Кириан.
– Не, доколкото знам.
– Тогава си прецакан.
– Нямаш представа – промърмори Вейн. – Моята глутница знае, че съм в Ню Орлиънс.Вече са изпратили Тесара за мен.
Кириан съчувстваше на вълка. Беше бил в подобна ситуация и беше трудно да останеш верен на свръхестествената си природа, когато сърцето ти е обвързано с човек.
– Искаш ли да я оставиш тук?
Вейн погледна бебето в ръцете на Кириан и част от него се разкъса при тази гледка. Никога не беше мислил за деца, преди да срещне Брайд. И всъщност беше странно да види бившия Нощен ловец в ролята на баща. Какво ли щеше да е да държи собственото си дете?
В съзнанието си той виждаше малка дъщеря с червена коса и бледа кожа като майка си.
– Не мога да изложа на опасност семейството ти – каза тихо Вейн.
– Може би сега съм смъртен, но все още съм способен да се бия.
Вейн поклати глава.
– Не, не си. Нито пък жена ти. Моят народ живее, управлявайки магията и силите на природата. Никога не си се сражавал с Катагари и нямаш представа на какво са способни. – Кириан премести дъщеря си в ръцете си, когато тя започна да се разплаква.
– И какво ще правиш?
– Не знам. – И честно казано, започваше да се уморява от това, че не знаеше. Преди година Вейн знаеше точно кой е и какво е. Знаеше точно как да живее живота си и как да убие всеки, който го заплашва. От нощта, в която Аня умря, той беше изгубен.
Едва онази вечер в магазина на Брайд беше почувствал нещо различно от отчаяние.
Сега не знаеше какво чувства.
– Кириан!
И двамата мъже скочиха при вика на Аманда отдолу. Кириан стисна дъщеря си, докато тичаха към стълбите. Вейн беше на половината на витата стълба, когато видя нещо, което го накара да изтръпне.
Джасин Калинос, един от ястребите Катагари, който временно живееше в Светилището, стоеше в антрето в човешка форма, окървавен. Аманда стоеше с ръка на дръжката на вратата. От мястото, откъдето го беше поканила да влезе.
Вейн прескочи парапета и се приземи на черно-бялия мраморен пода и приклекна точно пред Джасин. Ставайки на крака, той пренебрегна възклицанието на тревога на Брайд.
– Какво се случи? – Попита Вейн.
– Тези проклети вълци ни нападнаха. – Дишайки неравномерно, Джасин срещна погледа на Вейн и ужаса в него го изгори. – Те убиха Фанг.