***
– Мисля, че ми трябва бутилка Тиленол – каза Брайд, докато се отдалечаваше от Вейн и седна на най-близкия диван. – И много водка, за да я изпия. – Кириан, Аманда и Табита влязоха тичайки в стаята. – Бързо се върнахте – каза Табита. – По дяволите, Вейн, ти не си за шега, нали?
Вейн пренебрегна въпроса на Табита и коленичи пред Брайд.
– Добре ли си?
– Не знам – отговори тя честно, докато го гледаше в състояние на изтръпнала истерия. – Приятелят ми е куче, майка му е психопатка, а аз току-що не станах главната героиня в някакъв евтин порно филм, с лоши костюми и храна. Какво е това? „Добре дошла в семейството, сега ще спиш с всички мои братя, и имам предвид всички мои братя, братовчеди, приятели, по дяволите, всички“? Знаеш ли, повечето роднини просто носят готвено ястие, а не четиристотингодишна вражда.
Беше толкова хубаво да може да излее гнева си, но част от нея все още беше уплашена. Нищо не ѝ даваше чувство за сигурност в момента. Нищо.
– В безопасност ли съм, Вейн? Или някой друг ще се появи в хола, ще ме хване и ще ме отведе кой знае къде? Не искам да видя истинския динозавър Барни, преследван от голи пещерни хора! Не искам да виждам нищо друго освен нормалния си живот тук, в Ню Орлиънс.
Вейн обгърна лицето ѝ с ръце. Донякъде допира му я успокои.
– В безопасност си, Брайд. Няма да позволя на никой да те хване. Кълна се.
– И защо да ти вярвам?
– Защото ти давам думата си.
– Е, това решава всичко, нали? – Брайд поклати глава. – След всичко това, не мога да чакам да се запозная с баща ти. Сигурно е много забавен. – Тя погледна Вейн, докато ужаса от последните няколко часа я обземаше. – Има ли други странни семейни традиции, за които трябва да знам? Кости, скрити в задния двор? Луди лели? Бълхи? – Тя погледна към Фюри. – Сега не трябва да спя с него, нали?
Табита повдигна вежди.
– На какво място е ходила? Звучи забавно.
– Искаш ли да отидем? – Попита Фюри. – Мога да те заведа там.
– Фюри – изръмжа Вейн. – Имаш достатъчно за какво да отговаряш. Не се забърквай с хората.
– Или с Табита – добави Кириан. Аманда го бутна с лакът в стомаха. – Какво? – Попита Кириан невинно.
Вейн седна на петите си и погледна Кириан и Аманда през рамото си.
– Поставих щит около къщата, който трябва да ги държи навън. Забележи, че казах „трябва“. Нямам представа на какво друго е способен демона, особено ако Аманда го покани отново в къщата.
– Нищо.
Брайд погледна нагоре при звука на нов, дълбок мъжки глас. Това беше без съмнение последния човек, когото очакваше да види тук. Макар че не можеше да си представи защо се изненада. При темпото, с което се развиваха нещата, за всичко, което знаеше, жената, която ѝ беше касирала в супермаркета, можеше да е змия-преобръщач или зомби.
Защо не?
– Аш? – Попита Брайд, разпознавайки изключително високия и невероятно секси новодошъл в стаята. С ръст 2 метра, облечен в черно кожено облекло и притежаващ аура, която можеше да се опише само като чиста сексуална привлекателност, Аш Партенопей беше човек, който трудно можеше да остане незабелязан.
– Познаваш ли Ахерон? – Попита я Вейн.
– Да, идва в магазина на всеки няколко месеца с една сладка, макар и странна приятелка, която купува практически целия магазин. – Брайд погледна Аш. – Ти също си един от тези странни типове, а?
– Виновен – каза Аш, подарявайки ѝ очарователна усмивка.
– Чудесно – прошепна Брайд. – Има ли още някой, за когото трябва да знам? – Настоящите в стаята погледнаха срамежливо наоколо. Вейн се изправи и се обърна към Аш.
– Какво знаеш за Аластор?
– Че е на повод. Майка ти се е договорила с него да отвлече партньорките на теб, Фюри и Фанг. Това е еднопосочен билет. Той заведе Брайд при майка ти и тя вече не може да преговаря с него.
– Сигурен ли си в това?
Аш сгъна ръце пред гърдите си.
– Мога да го гарантирам лично.
– Тогава той ще се върне, когато Фанг се сдвои? – Попита Фюри.
– Да – отговори Аш. – И за да отговоря на следващия ти въпрос, отново да. Той ще дойде и за твоята партньорка. – Фюри прокле. – Съжалявам – каза Аш. – Но погледни от добрата страна – майка ти внася „забавление“ в дисфункционалното.
– Не си забавен, Аш – каза Вейн. – Мислех, че ще защитиш Брайд за мен.
– Имах намерение, но нямах време. Дори аз не мога да бъда на две места едновременно.
– Жалко – каза Вейн. – Ако знаеше за Аластор, не можеше ли да ми кажеш преди това?
– Ти не си говорил с мен през последните няколко месеца, Вейн. Освен това не е разумно да се намесваш в реда на съдбата.
– Мразя, когато започваш с тези глупости за съдбата. Аз съм, Ахерон, не някой от твоите проклети Нощни ловци. Знам кой си и знам на какво си способен. Проклет да си, че си играеш с нас.
Огън пламна в очите на Ахерон.
– Не си играя с теб, вълк, и по-добре се моли да не го направя никога.
По изражението на лицето на Вейн, Брайд разбра, че той иска да удари Аш, но знаеше, че е по-добре да не опитва.
– Какво друго знаеш, което не ми казваш? – Попита го Вейн.
– Много неща. Крайната съдба на света. Кой ще бъде следващия президент. Дали Сейнт ще спечелят този уикенд. По дяволите, дори знам номерата от лотарията за тази вечер.
– Наистина ли? – Попита Табита, оживявайки. – Искаш ли да ни ги кажеш? Хайде, Аш, имам нужда от номерата от лотарията. Моля те. Моля те, сподели ги! Дори ще позволя на Сими да изяде целите пуканки, ако ми кажеш.
Аш изръмжа, после се обърна към Кириан, Аманда и Табита.
– Мисля, че Вейн се нуждае от малко време насаме с брат си и приятелката си, за да поговорят.
Табита се оплака.
– Аш, дай ми тези числа!
Той погледна Табита с насмешка.
– Шест.
Табита вдигна ръце и му направи знак да продължи.
– И?
– Определено има шестица някъде в печелившите числа.
– О, ти си гаден, много гаден – каза Табита, надувайки устни за секунда, преди да го пренебрегне добродушно. – Е, сега, след като знаем, че Аш наистина е жесток и Вейн не е сериен убиец, по-добре да се връщам в магазина. – Тя спря до Аш. – Все още ли важи за филма в петък вечер?
Аш кимна.
– Ще дойда, както винаги.
– Супер, тогава до тогава. – Табита си тръгна бързо.
Кириан го зяпаше с отворена уста.
– Излизаш с Табита?
Аш му се усмихна криво.
– Не, но я намирам за много забавна. Вика на най-интересните неща на екрана и яде повече пуканки от Сими. Трябва да призная, че Таби е една от любимите ми хора.
– Ти си болен човек, Аш – каза Кириан, докато се запътваше към задната част на къщата.
– Аз мисля, че си чудесен – каза Аманда, преди да се протегне и да привлече главата му към своята. Тя целуна Аш по бузата. Пусна го, обърна се в посоката, в която беше тръгнал Кириан, и повиши глас. – И съпруга ми ще спи в стаята за гости през следващите две нощи. – Бебето започна да плаче на горния етаж.
– Аз ще се погрижа – каза Аш и изчезна мигновено.
Аманда спря до дивана.
– Ако някой има нужда от нещо, ще съм в кухнята.
– Разбира се – отговори Брайд. – Ти също ли ще изчезнеш оттук, Аманда?
– Нямам такава способност. – Тя докосна утешително ръката на Брайд. – Знам как се чувстваш, Брайд. Наистина. Както и ти, мислех, че сестра ми е крещяща лунатичка, но през последните няколко години разбрах, че е странно мъдра. Просто дишай дълбоко и вярвай в невъзможното. – Тя им подари окуражаваща усмивка, след което ги остави сами.