***
– Е, добре – каза Фюри, като си разтриваше врата. – Предполагам, че тук е мястото, където ме изхвърляте и аз си тръгвам. Живейте си добре, момчета.
– Чакай – каза Вейн, като стана. – Наистина не ме предаде, нали?
– Не. Планирах да предам само Стефан и групата му на аркадианците. Беше морален императив да им объркам главите, а не твоята. – Той наблюдаваше Вейн с недоверие. – Ще бъда честен с теб, Вейн. Мразя те и ме дразниш до безкрай. Винаги съм те мразил.
– Защо? Какво ти направих?
– Нямаш представа – каза Фюри с хладен и ядосан израз. – Мама не винаги е била тази луда, която си срещнал. Поне не беше така с мен. – Фюри срещна погледа на Брайд. – Наистина съжалявам за това, което ти направи, Брайд. Но трябва да разбереш какво им отне Катагари. След като тя беше отвлечена от баща ми, те изпратиха всичките си страти да я търсят. Докато ги нямаше в селото, друга група Катагари нахлу и изби всички деца, които намери. Изнасилиха и убиха повечето жени. Оцелелите го направиха само защото се съпротивиха, а повечето от тях, като баба ни, никога не се възстановиха. Ето защо не видя толкова много жени в града. – Фюри въздъхна и се обърна към Вейн. – Ти не знаеш за нашата аркадианска половина. Откакто се е появил нашия вид, във всяко поколение в семейството на майка ми е имало Аристо. По-големият ѝ брат, който беше убит, когато тя беше отвлечена, беше един от тях. Нашият дядо беше друг. Когато тя се върна с мен, Дар и Стар, те помислиха, че и аз ще бъда такъв. Имах странна миризма, която те приеха за сила.
– Но ти не си аркадианец.
Фюри поклати глава.
– Аз бях ина на твоето ян. Бях човешко дете, а когато достигнах пубертета, основната ми форма се промени в тази на вълк. – Вейн се смръщи. Разбираше брат си много по-добре, отколкото му се искаше.
– Съжалявам.
– О, нямаш представа. Мислиш, че ти е било трудно? Поне Аня и Фанг останаха до теб. Пазеха те. Опитах се да се скрия, но в момента, в който Дар разбра какво съм станал, каза на мама. Тя, прости ми лошата шега, ми се нахвърли като средновековна жега.
Вейн не очакваше нищо по-малко. Баща му би направил същото, ако някога беше разбрал истината.
– Тя е Страж. Нейна работа е да убива Катагари.
– Да, знам. Бях твърде млад, за да се защитя. Тя ме нападна с невъобразима ярост и ме разкъса на парчета. – Фюри замлъкна и се сгърчи, сякаш спомена беше труден за него дори и сега. – Лежах кървящ с дни, докато се опитвах да се скрия от нея и останалите. Искаш ли да знаеш защо не мога да владея магията? Никой никога не ме е учил. Маркус, въпреки всичките си недостатъци, поне се погрижи тримата да бъдете обучени, след като се върнахте от годината на оцеляване. Сто години бях напълно сам. Не смеех да вляза в леговището на Катагари, защото се страхувах, че ще усетят аркадианския ми аромат. Единственото, което научих да правя добре, е да прикривам миризмата си. За всичко, което знаеш, може би те лъжа в момента.
Вейн го погледна строго. Опасно.
– Не лъжеш.
– Как знаеш?
– Аш нямаше да те остави тук с мен, ако лъжеше.
Фюри се изсмя.
– Вярваш прекалено много на Нощен ловец, който не дава и пукната пара за нашия вид.
– Не е вярно. Вярвам много на човек, който никога не е бил нищо друго освен приятел за мен. – Вейн кръстоса ръце пред гърдите си. – Тогава защо дойде в нашата бърлога?
– По същата причина, поради която ти потърси мама. Исках да разбера какви са останалите от семейството ми. Имах намерение да ти кажа кой съм, но веднага щом видях колко Маркус те презира теб и Фанг, разбрах, че ще бъде грешка.
– Можеше да ни кажеш. Щяхме да те приемем с отворени обятия.
– И отново ти напомням, че Дар, моя брат от същото кучило, който беше най-добрия ми приятел, вече ме беше предал. Той ме предаде на майка ни в окови. Бях отгледан с убеждението, че животните са ненадеждни и непредсказуеми. Но знаеш ли какво? Животните убиват само по две причини: За да защитят себе си и за да се нахранят. Хората убиват по много, много повече причини. Въпреки това, което си мислят, ние не сме толкова опасни, колкото тях. Но ти знаеш това, нали?
Вейн кимна.
Фюри въздъхна и направи крачка назад.
– Е, желая ви хубав живот или каквото там е.
– Къде отиваш? – Попита Вейн.
Фюри сви рамене.
– Където и да е.
– И това е всичко? – Попита Вейн. – Просто ще се представиш като мой брат и ще си тръгнеш?
– Какво друго да направя? Ти не ме искаш наоколо. Сигурно не се нуждаеш от мен.
Вейн се намръщи. Фюри нямаше ли никаква представа? Не, нямаше. Единственото семейство, което беше познавал, го беше предало. Нищо чудно, че брат му го мразеше. Поне той, Фанг и Аня бяха се обединили, за да преодолеят всички заплахи и препятствия.
Фюри беше сам от векове. Винаги стоеше встрани от глутницата и не говореше с никого. Докато другите страти образуваха вътрешни кръгове от приятели и съюзници, Фюри винаги беше оставал сам. Всъщност, той рядко се беше борил за женска вълчица.
Сигурно е било ужасно за него да знае, че са роднини, и никога да не каже нито дума за това.
Колко пъти Фюри беше гледал тримата да се смеят заедно? Виждал ги беше да се сгушват като семейство срещу останалата част от глутницата, знаейки, че трябваше да бъде част от тях?
За това пропуснато приятелство Вейн щеше да се чувства вечно виновен. Трябваше да усети кръвната връзка, която ги свързваше. Фюри наистина беше добър в скриването на миризмата си.
– Ти си ми брат, Фюри – каза искрено Вейн. – Семейството означава много за мен. Ако не знаеш нищо друго за мен, трябва да знаеш това.
– Откога съм част от семейството?
– От момента, в който се родихме, и от секундата, в която дойде при мен, за да ме предупредиш за Стефан. – Вейн протегна ръка към него. – Не ми трябва клетва, за да съм свързан с теб, малък братко. Ние сме семейство.
Фюри се поколеба, после сложи ръката си в тази на Вейн. Вейн го дръпна към себе си и го прегърна. Гърлото на Брайд се сви при вида на болката по лицето на Фюри. Беше очевидно, че не е очаквал реакцията на Вейн или неговото приемане.
– Няма да те предадем, Фюри – каза Вейн. – Никога. И ако Фанг някога се появи, той също няма да те предаде.
Фюри направи крачка назад и кимна.
– И ако излезеш през тази врата – каза Вейн със стиснати зъби – може да се наложи да те осакатя за това.
Фюри се разсмя.
– Добре. Ще остана за малко, предполагам. – Той прочисти гърлото си и направи една крачка назад. – Вероятно искате да поговорите насаме. Аз ще отида в кухнята при Аманда.