***
– Имаш талант – каза тя, докато той я галеше по врата.
– Нямаш представа – прошепна той в ухото ѝ, преди да го облиза. Главата на Брайд се замая от екстаза на докосването му. За пръв път той не губеше време с нея. Той се плъзна в нея с един силен тласък. Те въздишаха в унисон.
Брайд погледна към суровото удоволствие на лицето му. За него това не беше игра, той беше много сериозен в желанието си да я вземе. Тя плъзна ръце по гърба му, усещайки мускулите му да се издуват, докато я проникваше силно и мощно. Той беше вълка и беше гладен.
Зелените му очи я поглъщаха.
Вейн не можеше да мисли трезво, докато усещаше мекотата ѝ под себе си. Животното в него искаше пълно обладание. Искаше да се чифтоса и да доминира. Човекът в него искаше нежността ѝ. Сърцето ѝ.
Най-много от всичко искаше да прекара остатъка от живота си, взирайки се в кехлибарените ѝ очи. Сега те бяха тъмни от страст. Устните ѝ бяха леко разтворени, докато дишаше тежко от удоволствие.
Вейн завладя тази уста. Той изръмжа от вкуса ѝ. От усещането на езика ѝ върху него, докато се движеше дълбоко в нея отново и отново.
Изгладнял за нея, той се принуди да бъде нежен с тялото ѝ. Да не забравя, че тя е човек и е крехка. Щеше да умре, ако я нарани. Но, о, усещането от ръцете ѝ по гърба му. Начинът, по който се вкопчваше в задника му. Тя не просто правеше секс с него. Тя правеше любов с него. И това означаваше за него повече от всичко друго. Дори да беше безсмъртен, никога нямаше да изпита нещо по-хубаво от дългите ѝ, гладки крака, преплетени с неговите.
Брайд беше без дъх, докато Вейн я поглъщаше. Никой мъж никога не беше правил любов с нея така, сякаш не можеше да ѝ се насити. Сякаш беше отчаян да бъде в тялото ѝ.
В ръцете, които я прегръщаха, имаше толкова много сила и мощ. Ръце, които я държаха нежно. Внимателно. Всяко силно движение я изпълваше с удоволствие.
– Обичам усещането на ръцете ти върху мен – прошепна той, докато тя обгръщаше задните му части. – И обичам да мога да те взема така.
– Как така?
– Лице в лице – каза той, подчертавайки всяка дума с дълбок, страстен удар. – Така че да усещам гърдите ти на гърдите си. Да виждам изражението ти, когато свършваш за мен.
Тогава той я целуна. Целувката беше майсторска и поглъщаща. Изпълваща. Брайд беше напълно погълната от него.
От интензивното удоволствие, което той ѝ доставяше, толкова плътно и пълно в нея. От начина, по който се плъзгаше по тялото ѝ. Вейн позволи на силите си да преминат през двамата. Вече нямаше нужда да ги контролира или да ги прикрива. Той позволи на страстта им да подхрани силите му, зареждайки ги до най-високото ниво.
Усещането премина през него като мълния, изостряйки всеки аспект на тялото ѝ срещу неговото.
Той разбра в момента, в който тя почувства надигането на силите му. Тя хвърли глава назад в краен екстаз. Дишаше неравномерно и отговаряше на всеки негов тласък. И когато тя свърши, той трябваше да прикрие вика ѝ със силите си, за да не разберат другите какво правят.
Усмихна се, като я видя изгубена в мъките на оргазма си. От усещането на ръцете ѝ на гърба му, докато го стискаше силно. Тогава Вейн се остави да се присъедини към нея. Той изръмжа, когато се освободи в нея. Лежеше върху нея, задъхан, докато тялото му продължаваше да трепери и да се гърчи. През цялото време тя си играеше с косата му и го държеше близо до себе си.
– Това беше невероятно – прошепна Брайд.
После се намръщи.
– Накрая ставаш по-голям, нали?
– Да – каза той, хапейки устните и – и не мога да изляза от теб още няколко минути, без да те нараня.
Брайд все още усещаше тялото му да трепери.
– Защо го правиш и как ме заблуди…
– Използвах магия за време, за да не разбереш колко време ми отне да свърша. – Прошепна той, докато друга вълна от оргазъм го премина. Вейн очакваше тя да се отдръпне. Но тя не го направи.
Вместо това, тя притисна главата му към себе си и си играеше с косата му, докато той не се изтощи напълно. Когато най-накрая свърши, той се измъкна от нея и се срути до нея.
Тя се обърна към него.
– Така ли си всъщност? – Вейн кимна и изчака сърцето му да спре да тупти. Тя се наведе над гърдите му и целуна дясното му зърно. Той изръмжа, когато тя го лизна леко и игриво.
– Ако продължаваш така, ще прекараме остатъка от деня в това легло. – Подигра се Брайд.
– Знам ви, мъжете. Ще ви трябват поне няколко часа, за да… – Гласът и заглъхна, когато почувства, че той се втвърдява срещу бедрото и.
– Аз не съм човек, Брайд. Сексът ни дава енергия. Не ни уморява. – Тя вдигна чаршафа, за да види дали това е вярно. Той вече беше отново твърд.
– Значи мога да си играя с теб колкото си искам?
– Мм-хмм. Аз съм изцяло твой, любима.
Ухапала устната си, Брайд плъзна ръката си надолу, за да го обгърне нежно и да проучи цялата му дължина. Тъй като Тейлър никога не беше правил любов с нея при включено осветление или на дневна светлина, тя никога не беше имала възможност да разгледа мъж отблизо.
Той сгъна единия крак и не каза нищо, докато тя нежно опознаваше всеки нюанс на тялото му.
Вейн я наблюдаваше внимателно, докато си играеше с кичурите от косата ѝ. Никога не беше имал жена, която да проявява толкова любопитство към него. На вълчиците не им пукаше как изглежда мъжа, стига да можеше да я задоволи. Щом акта приключваше, женските ги отблъскваха и си тръгваха.
Нямаше споделяне на тела. Нямаше желание за ласки и любов. За грижа.
Това беше нещото, което той ценеше най-много в Брайд. Пръстите ѝ нежно го изследваха. Тя внимателно масажираше тестисите му и пениса му.
Тръпки го обзеха. Изпънатият му крак се разтрепери. Брайд се кикотеше, докато продължаваше да го гали.
– Харесва ли ти?
– Да – отговори той с пресипнал глас, докато усещаше как пениса му се втвърдява още повече.
Тя погледна към него, а след това направи нещо невъобразимо. Взе го в устата си. Вейн хвърли глава назад и зарови ръце в косата ѝ, докато удоволствието го обземаше.
Стисна зъбите си, за да не изкрещи, докато тя го лижеше и дразнеше от основата до върха. Тя го плъзна дълбоко в устата си, докато го сучеше и играеше с него. Той обгърна лицето ѝ с ръце, докато цялото му тяло гореше. Безкористността на този акт. Не беше знаел, че съществува такова нещо. Жена от племето Катагари по-скоро би умряла, отколкото да докосне мъж по този начин. Задачата на мъжете беше да задоволяват жените, а не обратното.
Брайд изстена дълбоко, докато вкусваше същността на Вейн. Погледна нагоре и видя, че той я наблюдава, очите му са притворени от удоволствие и невярване. Беше опияняваща комбинация.
Изглеждаше, сякаш тя му показваше рая. Той отмести косата от лицето ѝ, после погали с палец скулата ѝ, докато тя облизваше долната част на устата му.
Усети, че въздуха около тях буквално зашумя. Тя спря при този звук.
– Няма нищо – каза Вейн без дъх. – Просто силите ми се разбушуваха. Понякога се случва.
Тя се върна при него. Вейн стисна зъби, докато удоволствието му достигна невероятна височина. Всеки момент щеше да свърши отново. Страхувайки се да не нарани Брайд, той я отдръпна от себе си миг преди тялото му да експлодира.
Това не беше единственото нещо. Всички лампи в стаята се разбиха от силата на удара, докато силите му се развихриха в стаята. Той се покри с одеялото и използва ръката си, за да помогне на тялото си да преживее оргазма.
Усети ръката на Брайд върху своята. Отвори очи и я видя как го взе в ръката си и нежно го дои, докато тялото му не се изпразни напълно.
– Не беше нужно да ме отдръпваш, Вейн – каза тя след няколко минути.
– Когато свършвам, удвоявам размера си, Брайд. Не исках да те нараня. – Тя отдръпна ръката си от него и го целуна по устните.
Вейн я притисна към себе си, наслаждавайки се на този нов момент с нея. Тя се отдръпна, за да погледне счупените крушки.
– Надявам се домакинът ни да не е твърде… – Тя прекъсна, докато той поправи всички крушки с помощта на силите си. – Имаш талант.Той ѝ се усмихна зловещо.
– Предпочитам твоя.
Тя се обърка.
– Аз нямам никакъв талант.
– Имаш. Устата ти определено е магическа.
– Ммм – каза тя и го целуна отново. – Но работи само при теб.
– Добре.
Брайд се отдръпна, когато осъзна нещо.
– Чакай малко. Никога не би могъл да ми изневериш, нали?
Той поклати глава.
– Без теб съм напълно евнух. Силите ми също биха отслабнали. След като ни отнемат секса, нямаме начин да презаредим енергията си. В крайна сметка губим цялата си магия.
– Тогава как баща ти е лидер на вашата група, ако не може да използва магия?
Той се намръщи.
– Как разбра, че баща ми е нашия лидер?
– Чух средновековните хора да говорят за това.
Вейн пое дълбоко въздух, преди да ѝ обясни.
– Той стана лидер на глутницата, преди да се родя. Единствената причина, поради която все още е начело, е, че е изключително силен физически като вълк и сключва сделки с даймоните за магия.
– Даймони?
– Вампири. За разлика от телевизията и филмите, истинските вампири не се хранят с човешка кръв, а с човешки души. Ако отнемат душата на върколак ловец или на човек с психически сили, те могат да абсорбират силите им. Даймоните, които са наистина мощни, могат да споделят тази сила с някой друг. Баща ми редовно им прави жертви, за да оставят глутницата му на мира и да му отстъпят малко от магията си.
– Жертви?
Той въздъхна, сякаш мисълта го болеше.
– Той се преструва, че някой е предал глутницата… И го избира, за да бъде оставен на даймоните. Брат ми Фанг и аз бяхме последните жертви, които той направи. Знам, че ще изпрати убийци да ни убият, щом даймоните не се върнат, за да споделят силата си с него.
Тя не можеше да си представи нищо по-лошо от това. Баща му го беше пожертвал на смърт. Майка му го мразеше и с удоволствие щеше да го убие. Бедният ѝ вълк. Не е чудно, че беше дошъл при нея.
– О, Вейн, толкова съжалявам.
– Няма нищо. Изненадан съм само, че баща ми чака толкова дълго, за да ни подмами. Мисля, че единствената причина да не го направи по-рано е, че въпреки всичките си грешки, той обичаше сестра ми Аня повече от всичко на света, а тя обичаше нас. Докато тя беше жива, не мисля, че е искал да я нарани, като ни убие. Но в момента, в който тя умря…
– Дойде за теб?
Той кимна. Тя привлече главата му към гърдите си и го прегърна, искайки да го утеши, макар да знаеше, че не може. Но поне Вейн изглеждаше помирен с миналото, с родителите си и с тяхната безпричинна омраза към него. Силата му я удивляваше. Не познаваше друг мъж, който да е преживял подобно минало и подобна болка и да е толкова състрадателен и любящ.
– Как беше в глутницата ти? – Попита тя, чудейки се какви други белези криеше с такова достойнство.
– Не знам. Живеем като животни. Прекарваме по-голямата част от времето си във вълчи вид, освен ако не отидем в града за нещо.
– За храна?
– Или за секс. Сексът е много по-приятен като човек, отколкото като вълк. Има много повече стимули, особено за нашите жени.
Това беше нещо, за което не искаше да мисли. Не ѝ харесваше да си представя Вейн с друга. Но поне не се страхуваше, че той ще ѝ изневери. Имаше много да се каже по този въпрос. Сестра ѝ в момента преминаваше през развод именно поради тази причина.
– Така че вие живеете живота си като вълци? – Попита тя.
Той кимна.
– За катагарите е много лесно, тъй като вълка е тяхната основна форма. Това е формата, в която се превръщат, когато почиват или са ранени.
– Но ти си аркадианец.
По това, че се втвърди, тя разбра, че това го притеснява.
– Да. За мен беше непрестанна мъка да поддържам формата на вълк. Една от причините да съм толкова силен в магията е, че трябваше да се науча да канализирам силите си, за да мога да остана вълк, докато се бия, ранен съм или спя. Неща, които трябва да правя като човек.
– А татуировката на лицето ти?
– По-скоро е белег. – Той издиша дълбоко и тя се появи отново на лицето му.
Брайд проследи странно красивия спираловиден мотив.
– Стражите са аркадиански пазители – обясни той. – Когато аркадианец премине пубертета, съдбата избира тези, които смята за достатъчно силни, за да пазят света от Убийците или животни, които ловуват аркадианци и хора.
Тя се смръщи, когато разбра какво ѝ казваше.
– Значи си живял с вълци, когато си станал човек, а после си се превърнал в най-големия им враг.
– Да.
Сърцето ѝ се сви от съжаление.
– Сигурно си бил уплашен. Защо не си избягал?
– Вероятно трябваше, но бях млад и уплашен. Не знаех нищо за аркадианците и още по-малко за хората. Не забравяй, че като дете бях вълк. На нашите малки не се позволява да се доближават до истински хора. Нямах представа как да се държа или да общувам с вашия свят. Затова сключих сделка с Ахерон да ме отведе в миналото, за да се срещна с майка ми. Мислех, че ако ѝ кажа, че вече не съм животно, тя ще ми помогне да се приспособя.
– Но тя не го направи.
– Не. Нарече ме лъжец и ме изгони.
За това можеше да убие Бриани. Каква майка би била толкова жестока? Но тогава жестокостта съществуваше навсякъде по света, въпреки че не би трябвало.
– Междувременно Фюри преживяваше същото, но в обратен ред.
– Да.
Тя не знаеше кой от двамата е по-зле. Вероятно Фюри. За разлика от Вейн, той нямаше брат и сестра, които да го приемат.
– Така че се върна в глутницата си, след като срещна Бриани?
Той кимна.
– Това беше всичко, което познавах, и не можех да помоля Фанг и Аня да си тръгнат заради мен. Реших, че ако баща ми ме убие, поне те ще имат дом и ще бъдат защитени.
– И никой не разбра истината за промяната на основната ти форма?
– Само Фанг и Аня, и очевидно Фюри. Трябваше да се досетя, когато дойде при нас. Но той винаги беше затворен в себе си. Стефан и другите се опитаха да го превърнат в омега, но той не се съгласи. Това, което му липсваше в магията, компенсираше с груба сила и готовност да убие всеки, който му се изпречеше.
Брайд замлъкна, с ръка в косата му, докато се опитваше да разбере неговия свят.
– Омега?
Вейн я целуна по корема.
– Във всяка глутница има изкупителна жертва, на която се нахвърлят останалите вълци. Винаги е мъж и го наричат омега вълк.
– Това е ужасно.
Той се изправи, за да я погледне отвисоко.
– Такава е природата и ние сме животни. Каза, че искаш да ме опознаеш, затова отговарям на всичките ти въпроси за моя свят, колкото и ужасни да са нещата.
Брайд се опита да си представи Вейн, когото познаваше, като студен и безмилостен. Беше трудно, когато той я гледаше с такава любов и желание в очите.
– Никога ли не си се закачал с омегата?
Той поклати глава.
– Обикновено се намесвах между омегата и останалите. Затова глутницата ме мрази. Фанг винаги е мислил, че съм идиот, че се занимавам с него. – Сърцето ѝ затупа при тези думи.
Той беше добър човек, дори когато беше вълк. Не трябваше да се съмнява в него.
– Не мисля, че си идиот. Мисля, че си прекрасен.
За това той я целуна.