Глава 11
Час по-късно Брайд слезе сама по стълбите. Вейн беше „създал“ за нея много красива тъмнозелена кадифена рокля, с която да вечеря. Той я беше оставил при Валериус с Фюри, докато отиде в Светилището, за да види дали някой от върколаците ловци там ще му даде вест за Фанг или може би ще отмени изгнанието му за достатъчно дълго, за да може да провери как е брат му. Брайд нервно си оправи косата, докато слизаше по стълбите. Не беше сигурна какво да очаква от вампир, който ловуваше даймони. За разлика от Табита, тя никога не беше срещала такъв.
И щеше да ѝ помогне, ако Ото не беше напуснал къщата малко след Вейн.
Когато слезе по стълбите, забеляза, че лепенките бяха изчезнали от статуите. Въпреки себе си, тя се усмихна. Влезе в елегантната гостна и видя висок, чернокос мъж, който стоеше с гръб към нея и гледаше през прозорците към задния двор.
Позата му беше строга, непоколебима. Косата му беше прибрана в перфектна опашка и беше облечен в очевидно скъп, шит по поръчка черен копринен костюм.
Той наклони глава, сякаш усети присъствието ѝ. Когато се обърна, тя замръзна.
Беше невероятно красив мъж. Черни очи гледаха от лице, което беше внимателно изваяно от подходящите гени. Имаше дълъг, орлов нос и устни, които бяха с твърда линия, неподатлива и сурова. Без съмнение беше най-интензивния човек, който Брайд беше срещала.
Нищо чудно, че Ото му създаваше толкова проблеми. Беше очевидно, че този мъж нямаше чувство за хумор и приемаше всичко много на сериозно.
– Вие трябва да сте Брайд – каза той с този странен италиански акцент, който Ото беше уловил перфектно. – Аз съм Валериус Магнус. Добре дошли в дома ми. – С неговата царствена осанка тя изпита моментен импулс да му направи реверанс.
– Благодаря ви, че ни позволявате да останем тук.
Той наведе глава с твърдата формалност на кралско лице.
– Моля – каза той, посочвайки черно кадифено кресло. – Седнете. Вечерята ще бъде сервирана на масата след пет минути. Ще кажа на слугата да ви донесе вино, докато чакаме.
Брайд никога не се беше чувствала толкова неловко в живота си, колкото в момента, в който преминаваше през стаята, за да седне на стола. Този вампир изглеждаше древен и могъщ. Но най-вече беше въплъщение на добрите маниери и аристократичното възпитание. Валериус се приближи до интерком, натисна бутон и наистина поръча вино за нея.
След като приключи, той се върна до нея.
– Извинявам се, че къщата ми не беше в ред, когато пристигна.
Тя огледа перфектно подредената стая.
– Как така?
– Статуите – каза той с леко изкривяване на устните. – Можете да бъдете сигурна, че Тони Манеро е бил подложен на подходящо наказание за действията си.
Тя го чу да мърмори под носа си:
– Жалко, че в днешно време е незаконно да биеш слугите си.
– Тони Манеро? – Попита тя, учудена, че човек като Валериус познава попкултурния герой от „Треска в събота вечер“.
– Ото – отвърна той с презрение. – Все още не мога да повярвам, че Съвета ми го изпрати. Поисках италиански оръженосец, а не италианец.
Брайд избухна в смях. Не можа да се сдържи. О, Валериус имаше чувство за хумор. Просто беше много сухо. Лицето му се омекоти малко при звука на нейния смях и в този момент Брайд заподозря, че Валериус не е толкова студен и формален, колкото изглежда. Че всъщност в тайна част от него обичаше да се смее, но леденото му поведение го държеше на разстояние.
Фюри влезе в стаята, точно пред тях. Както и тя, той все още се занимаваше с дрехите си, които бяха малко измачкани.
– По дяволите – промърмори Фюри. – Един ден ще се науча на тази гадост, дори да ме убие.
Той погледна нагоре и се изчерви, сякаш не беше забелязал, че вече е пристигнал.
– Съжалявам, че закъснях. – Той прочисти гърлото си и се изправи.
Валериус повдигна царствено вежда към него.
– Ти трябва да си Вал – каза Фюри, протягайки ръка.
– Валериус – поправи го той с леден поглед.
Погледна с презрение ръката на Фюри и не направи никакво движение да я стисне.
Фюри вдигна ръка и помириса под мишницата си.
– Какво? Изкъпах се. – Разклащайки глава, Фюри пъхна и двете си ръце в джобовете. – Ото е прав. Някой трябва да извади пръчката от задника ти и да те пребие с нея.
Брайд покри устата си, за да не се разсмее на нещо, което Валериус очевидно не намираше за смешно. Той можеше да се смее, но не на себе си.
– Извинете? – Изръмжа Валериус и направи крачка напред.
– Вино за дамата?
Брайд се обърна и видя по-възрастен мъж, облечен в черно сако и вратовръзка, който влизаше с кристална чаша червено вино за нея. Валериус сякаш се овладя.
– Благодаря, Гилбърт – каза той, връщайки се към помпозната си надменност.
Слугата наведе глава.
– Бихте ли желали още едно чаша за новия си гост, милорд?
Брайд разбра, че Валериус би предпочел да изхвърли Фюри на улицата, но добрите маниери му подсказваха да постъпи по друг начин.
– Да. Но го донеси в купа. – Слугата си тръгна, за да изпълни новата си задача.
– Всъщност – каза Фюри – Брайд, не мога да стоя тук, докато той ме гледа, сякаш се страхува, че ще се изпишкам на килимите му или нещо подобно. Искаш ли да дойдеш с мен да хапнем по един бургер?
Да, искаше, но имаше нещо във Валериус, което подсказваше, че думите на Фюри са го наранили. Нямаше смисъл. И все пак в тези полунощни очи определено се криеше известна болка.
– Мисля, че ще остана.
– Добре, скучайте си. – Фюри излетя от стаята.
– Не е нужно да оставаш, Брайд – каза тихо Валериус. – Ще извикам колата и охраната, ако искаш да си тръгнеш.
– Не, няма проблем, наистина.
Тя би могла да се закълне, че температурата в стаята се е повишила с поне тридесет градуса. Още по-добре, Валериус изглеждаше малко по-спокоен през следващите два часа. Той действително стана малко по-човечен.