***
Вейн подаде бирата си на Фюри, преди да вдигне женската котка. Тя се напрегна за миг, после се отпусна.
– Искаш ли я в къщата? – Джойс кимна благодарно, докато гушкаше мъжкия.
Вейн отвори вратата и пусна котката обратно вътре.
– Не прави това отново, Мариан – каза той. Тя се гушна в ръката му, след което изтича.
– Благодаря за помощта – каза Джойс, като мина покрай него. Вейн се върна при Фюри и Патрик.
– И така, Вейн, с какво се занимаваш? – Попита Патрик. Фюри му хвърли забавен поглед, докато му връщаше бирата.
– Живея от лихвите от инвестициите си.
– Наистина ли? – Попита Патрик. – Инвестициите ти носят толкова, че можеш да си позволиш Ягуар за сто хиляди долара?
Вейн усети враждебността на Патрик.
– Не – отвърна саркастично – аз това се занимавам с наркотици. И печеля добре от сводниците си на Бурбон Стрийт.
Изражението на лицето на брата на Брайд беше безценно.
– Виж, ще бъда честен с теб. Ако се забъркаш с моята…
– Патрик?
Вейн погледна зад брата на Брайд и видя мъж на около петдесет години. Беше в добра форма, с подстригана сива коса и мустаци.
– Не се опитваш да кажеш на Вейн „Закачай се с малката ми сестра и ще ти счупя врата“, нали?
– Опитвах се.
Мъжът се разсмя.
– Не му обръщай внимание. Аз съм д-р МакТиърни – каза той, подавайки ръка на Вейн. – Можеш да ме наричаш Пол.
– Приятно ми е да се запознаем, Пол.
Пол се обърна към Фюри.
– Ти сигурно си брата.
– Надявам се, нося неговите панталони.
Пол се разсмя.
– Значи ти си злия кастриращ крал – каза Фюри. – Чудех се как изглеждаш.
– Фюри – предупреди Вейн.
Пол отново се разсмя.
– Знаеш ли нещо за кучета, Вейн?
– Да, малко.
– Добре. Имам едно, което искам да ти представя.
– О, не, не Куджо, татко. Той е по-лош от речта, която прекъсна. – Пол пренебрегна сина си и се насочи към оградена зона в задната част, където Вейн видя няколко кучешки колиби.
Докато Вейн и Фюри минаваха покрай тях, кучетата, усещайки тяхната животинска същност, излязоха да лаят или да си играят. Пол ги заведе до клетка в края на редицата, където беше затворен ядосан лабрадор. Кучето беше изпълнено с ярост и омраза.
– Нищо не можем да направим с него – каза Пол. – Партньорът ми мисли, че трябва да го умъртвим, но аз мразя да правя такива неща. Струва ми се ужасно да убиеш животно, което е било наранено.
Фюри остави бирата си и се приближи до вратата. Кучето изтича от къщичката си, лаейки и ръмжейки.
– Шшш – каза Фъри, простирайки ръка към кучето, за да може да го помирише. – На твое място не бих го правил – каза Патрик. – Той почти откъсна ръката на служителя от контрола на животните, който го хвана.
– Да, някой трябва да ги затвори в клетка и да ги боде за малко – каза Фюри, изкривявайки устните си. Кучето продължи да атакува.
– Отстъпи – каза Вейн, докато се протягаше към дръжката на вратата. Фюри се изправи и се премести, докато Вейн я отваряше. Кучето се хвърли напред, после се отдръпна назад.
Вейн затвори вратата и се приведе.
– Ела тук, момче – каза той успокоително, простирайки ръка. Кучето влезе в къщата и залая още по-силно. Вейн се промъкна към къщата и бавно провря ръка вътре. – Не се страхувай – каза той, позволявайки на кучето да улови миризмата му.
Усещаше, че то започва да се успокоява. Знаеше, че не е напълно човек и започваше да се доверява на животното, което миришеше. След няколко секунди чакане кучето облиза върховете на пръстите на Вейн. – Точно така – каза Вейн и го погали по козината.
Той погледна назад през рамото си.
– Фюри? Можеш ли да ми донесеш нещо за ядене за него?
– Ще донеса купа – каза Пол.
Когато Пол се върна, даде купата на Фюри, който я занесе вътре. Фюри се наведе до къщата до Вейн и внимателно остави храната пред кучето.
– Човече, те са те прецакали лошо, а? – Каза Фюри на кучето. Вейн взе шепа храна и я подаде на кучето. То я помириса, докато най-накрая му се довери достатъчно и отхапа.
– Ето – каза той тихо, докато взе още храна и нахрани кучето с ръка.
– По дяволите, татко – каза Патрик от другата страна на оградата. – Никога не съм виждал нещо подобно.
След няколко минути Вейн нахрани кучето. То се промъкна в скута на Вейн и се излегна там, нуждаещо се от утеха. Фюри го погали по гърба, докато Вейн му масажираше ушите. Вейн усети, че някой го наблюдава. Погледна през рамото си и видя Брайд до баща си.
– Накара ли го да яде? – Попита тя.
– Да.
Тя се усмихна. Гледката ѝ там накара сърцето му да се свие. Как нещо толкова просто като усмивка можеше да предизвика такава буря в тялото му?
– Дойдох да кажа на всички, че вечерята е готова. Но ако ви трябва още време…
Вейн се изправи.
– Ще се оправи за малко. – Фъри погали кучето, после бавно се изправи.
Двамата напуснаха клетката и я затвориха. Кучето дотича до тях и залая.
– Всичко е наред – каза му Вейн. – Ще се върнем.
– Да – добави Фюри – с нещо вкусно за теб.
Вейн прегърна Брайд, докато следваха брат ѝ и баща ѝ в къщата.
– Тук ли си израснала? – Попита той Брайд.
– Не. Родителите ми се преместиха тук преди няколко години, след като продадоха малката си ферма.
– Липсва ми старото място – каза Пол, докато им държеше вратата. – Тук има прекалено много наредби. Трябваше да си взема специален лиценз, за да мога да приемам пациентите си в задната стая, и редовно плащам глоби.
– Защо се преместихте? – Попита Фюри.
Пол сви рамене.
– Майка ѝ искаше да бъде по-близо до града. Какво да направи един мъж, когато жена му е решила нещо?
Влязоха в трапезарията, където ги очакваше огромна трапеза, а Дейрдре все още изглеждаше така, сякаш предпочиташе да си тръгнат.
– Ела тук и седни до мен, Вейн – каза Джойс, посочвайки стола отдясно. – А ти, Фюри, можеш да седнеш от другата страна на Брайд.
В момента, в който Фюри седна, Титус дотича и се опита да се качи в скута му.
– О, за Бога! – Извика Джойс. – Пол, махни кучето.
– Няма нищо – каза Фюри, смеейки се.
Когато Вейн седна, Титус се затича към него и му облиза лицето.
– Ей, момче, внимавай с ноктите!
– Какво е станало с кучето ми? – Попита Джойс, дърпайки яката на Титус. – Обикновено е резервиран с хората.
– Кучетата познават добрите хора, когато ги видят – каза Пол, изваждайки парче плънка от пуйката.
– Титус – каза той и го задържа за кучето. Титус се затича да го вземе.
Брайд седна до Вейн.
– Патрик, къде е Маги?
– При родителите си. Ще отида там, след като ям. Тъй като ще спим тук, тя искаше да е сигурна, че майка ѝ няма да ревнува.
– Маги е съпругата на Патрик – обясни Джойс на Вейн.
– През пролетта ще ме направи баба.
– Поздравления – каза Вейн на Патрик.
– Да, ще видим. Страшно ми е. Лично аз не мисля, че съм готов да бъда родител.
– Да – каза Брайд със смях. – Може да се наложи да споделяш играчките си. – Патрик ѝ се намръщи, преди да хвърли грахово зърно по главата ѝ през масата. Вейн го хвана, преди да я удари, и го хвърли обратно към Патрик. То го уцели точно между очите.
Брайд избухна в смях.
– Деца! – Извика Джойс. – Дръжте се прилично, или ще ви накарам да ядете в ъгъла.
– Добри рефлекси, приятел – каза Патрик, като си избърса челото добродушно. – Мисля, че трябва да те вземем в отбора.
– Не мисля, Пат – каза Брайд. – Някак си ми се струва, че Вейн ще се възпротиви да носи тениска с надпис „Острижи го и кастрирай го, ако го обичаш“ на гърба си. Той е малко чувствителен по въпроса за кастрирането на кучета.
Вейн повдигна вежда, но мъдро си замълча. Баща ѝ се разсмя.
– Разбирам неговата гледна точка. Не много мъже искат да играят за Кастраторите. Но имаме много ветеринарки, които странно защо искат.
– А, ще работим с него – каза Патрик. – С тези рефлекси определено ще ни е от полза.
Вейн забеляза тъжния поглед на Дейрдре, но не каза нищо, докато седеше там и слагаше салфетката в скута си. Бащата на Брайд произнесе благословията и после стана да нареже пуйката, докато майка ѝ започна да раздава гарнитурата.
Вейн държеше купичките, докато Брайд сервираше на него и на себе си.
– Има ли нещо, което не харесваш? – Попита го Брайд.
– Не, не особено.
Тя се усмихна.
– Ти си толкова лесен.
Той импулсивно я целуна по бузата, докато не осъзна, че семейството ѝ ги гледа.
– Съжалявам – каза той, страхувайки се, че е направил нещо нередно.
– Не се извинявай – каза Джойс. – Просто се радвам, че най-накрая виждам бебето ми да се усмихва. – Вейн подаде картофеното пюре през Брайд на Фюри, който ги гледаше с яростно намръщено чело.
– Какво е това? – Попита той.
– Картофи – отговори му Вейн.
– Какво са им направили?
– Просто ги яж, Фюри – каза Вейн. – Ще ти харесат, повярвай ми.
Патрик изсумтя.
– Откъде си, че никога не си виждал картофено пюре?
– От Марс – отговори Фюри, намръщен от начина, по който картофите се лепяха по лъжицата. Взе само малко и ги подаде на Пол.
Фюри се наведе малко напред и подуши картофите по много кучешки.
Брайд усети крака на Вейн да се промъква под масата, за да ритне стола на Фюри. Фюри се изправи рязко и погледна Вейн, който му хвърли предупредителен поглед.
– Наистина, откъде сте? – Попита отново Дейрдре. – Тук ли сте израснали?
– Не – отговори Вейн. – Пътувахме много, докато растяхме. Живели сме почти навсякъде.
Сестра ѝ го погледна строго.
– Какво те води в Ню Орлиънс?
– Дейрдре – каза Брайд. – Откога тук е Инквизицията?
– Откакто мама каза, че го мислиш сериозно. Мисля, че трябва да знаем нещо повече за новия ти приятел, освен че изглежда добре в дънки.
– Дейрдре – каза Пол с нисък, но строг тон. – Не карай Брайд и Вейн да плащат за греховете на Джош.
– Добре – отвърна гневно Дейрдре. – Но когато той избяга със секретарката си и я остави сама да обяснява на децата си защо баща им е гадняр, надявам се да си спомниш това. – Тя стана и излезе от стаята.
– Съжалявам – каза Джойс, като стана. – Яжте, аз ще се върна след минута.
– Съпругът на Дейрдре я напусна преди няколко месеца – обясни Брайд на Вейн. – Децата ѝ са с него за празниците и Дейрдре преживява тежък период.
– Защо един чооов… – Фъри удължи сричката по начин, който подсказа на Брайд, че ще каже „човек“. – Огромен идиот ще направи това? – Довърши той.
– Не знам защо някои мъже правят това, което правят – каза Пол. – Но мисля, че е добре, че се отървахме от боклуците.
– Съгласна съм – каза Брайд, поглеждайки към Вейн, който си играеше с бедрото ѝ под масата и я караше да се чувства изключително възбудена. Допирът му беше електризиращ. Джойс се върна, за да вземе чинията на Дейрдре, и отново излезе от стаята. Пол въздъхна.
– Бих искал да мога да я утеша. Няма нищо по-лошо от това да видиш едно от децата си да страда и да не можеш да го спреш.
– Бих го убил за нея – предложи Фюри.
Вейн прочисти гърлото си.
– Е, може да има инцидент – опита отново Фюри. – Хората постоянно имат такива.
Патрик се разсмя зловещо.
– Имам лопата.
– Майната му – каза Пол, преди да отпие от виното си. – Аз имам алигатор в задния двор.
Всички се разсмяха. Джойс се върна и седна отново.
– Съжалявам за това.
– Тя добре ли е? – Попита Брайд.
– Ще се оправи. Просто ще отнеме време.
Вейн усети тъгата на Брайд. Той я стисна утешително за бедрото.
– Вероятно не трябваше да довеждам Вейн. Беше нечувствително от моя страна.
– О, ба! – Извика Джойс. – Не си направила нищо лошо, Брайд. Искахме да го срещнем. – Тя се усмихна на Вейн. – Това е проблем на Дейрдре, ясно? – Брайд кимна.
Те доядоха в мир, докато Патрик и Пол си разменяха шеги. После Джойс изнесе пай с орехи и четирислоен шоколадов кейк. Брайд отряза малко парче от пая.
– Не искаш ли торта? – Попита Вейн. – Знам, че шоколада е любимия ти. – Тя го погледна с копнеж.
– Не, по-добре не. – Преди да успее да го подаде, Вейн сложи парче в чинията и. – Вейн!
– Ти го искаше. Познавам този поглед.
Тя го погледна с пренебрежение и взе вилицата си.
– Благодаря. – Вейн кимна. Усети, че майка ѝ го наблюдава. Погледна натам и видя благодарна усмивка от Джойс, която се протегна и леко го потупа по предмишницата. Това му достави най-странното усещане.
Така ли се чувстваше докосването на истинска майка?