***
На Брайд ѝ отне секунда да се ориентира. Минавала беше покрай този бар милион пъти, но никога не беше влизала вътре. На вратата имаше табела, че е затворено.
Вътре обаче имаше голяма активност. Имаше поне петдесет „хора“, включително Фюри и Куджо, който обмирисваше различни обитатели.
Няколко маси бяха събрани, за да се направи една много дълга банкетна маса, покрита с бели покривки. На друга серия маси имаше повече храна, отколкото тя беше виждала в живота си. Имаше дузина пуйки, двадесет шунки и поне две дузини видове торти и пайове с всички възможни гарнитури, както и няколко, които тя не можа да разпознае.
Но това, което я шокира най-много, беше колко невероятно привлекателни бяха всички там. Боже! Изглеждаше като ревю на модели. Брайд се почувства изключително смутена.
– Вейн – каза висок, красив блондин, като се приближи към тях. – Чудехме се дали ще успееш да дойдеш.
– Здравей, Дев.
Брайд забеляза още двама „Дев“, които влязоха в стаята, носейки още храна.
– Ние сме четиризнаци – каза Дев с лукава усмивка. – Можеш да ни различиш по това. – Той вдигна ръкава на тениската си, за да ѝ покаже татуировка на лък и стрела, а след това ѝ посочи братята си. – Злобният, който държи гумбото, е Реми. Срамежливият там с мечето в скута е Куин, а Шериф е този, който държи тавата с крака от раци. Не се притеснявай, ако не можеш да запомниш кой кой е, просто викни „четири“ и ние ще отговорим. – Той изглеждаше много приятелски и отворен.
– Аз съм Брайд – каза тя, подавайки му ръка.
– Приятно ми е да се запознаем. – Докато ѝ стискаше ръката, зад Вейн се появи друг привлекателен блондин. Той изръмжа ниско, което ѝ напомни за вълк.
– Не си го и помисляй, Саша – изръмжа Вейн в отговор, хвърляйки на мъжа смъртоносен поглед. – Нямам настроение за твоите глупости.
– Вълци – каза Дев на Брайд. – Алфите трябва да правят тази глупост с доминирането, когато се видят. Виж, аз съм мечка. Ние се разбираме с почти всички. Освен ако не ни се забъркаш, тогава ти откъсваме главата.
Дев наведе глава към Саша.
– Защо не отидеш да помогнеш на татко да изнесе кеговете?
Саша се приближи и подуши Брайд. Изглеждаше, че се успокои малко, преди да погледне отново към Вейн.
– Разбира се, Дев. Не бих искал да засрамя Вейн пред партньорката му, като го победя.
Вейн направи крачка към него, но Дев го спря.
– Върви, Саша – каза строго Дев.
Саша най-накрая си тръгна. Дев пое дълбоко дъх и ѝ се усмихна.
– Трябваше да опиташ с мечка, Брайд. Тогава нямаше да се тревожиш за това.
– Няма нищо. Доста харесвам вълците. – Тя наблюдаваше как Саша се приближаваше към Фюри. Фюри се изправи на крака с толкова зловещо ръмжене, че тя наистина се уплаши. Винаги лековерна и малко несъобразителна, тя нямаше представа, че Фюри може да изглежда така.
В образа си на вълк той беше наистина страшен.
– Вълци, разделите се! – Каза висока, стройна жена с френски акцент, като застана между тях. – Или ще ви залея с вода.
Реми се появи до нея.
– Имаш ли нужда от помощ, маман?
– Не от теб, скъпи – каза тя, потупвайки го нежно по рамото. – Иди да помогнеш на Хосе в кухнята.
Реми хвърли предупредителен поглед към вълците, преди да се подчини на майка си. Щом Саша и Фюри се отдалечиха, жената се приближи към нея и Вейн.
– Най-сетне сте тук. – Тя целуна Вейн по бузата, после се обърна към Брайд. – Аз съм Николет, но повечето хора ме наричат Мама.
– Брайд – каза тя, стискайки ръката на мечката.
Николет се усмихна на Вейн.
– Тя е красива, мое малко вълче. Добре си се справил.
– Merci, Николет.
– Елате – каза тя, показвайки им да влязат по-навътре в стаята. – Вейн, представи приятелката си на нашите, докато аз се погрижа синовете ми да не се бият. И не се страхувай, ако не можеш да запомниш имената ни, Брайд. Ти си само една, а ние сме много. С времето ще ги запомниш всички.
Брайд ѝ благодари, след което Вейн я разведе из стаята и я представи на лъвове, тигри, мечки, ястреби, чакали и леопарди. Имаше дори няколко човека.
Николет беше права. Не можеше да разбере кой кой е и какво е. Тъй като жените бяха само няколко, повечето от тях партньорки на мъжете, беше по-лесно да ги запомни. Но мъжете бяха толкова много, че главата ѝ се замая.
– Къде е Фанг? – Попита тя, когато Вейн приключи с представянето и на хората в кухнята.
– На горния етаж е. Хайде, ще те запозная с него. – Вейн я преведе през врата, която се отваряше към голяма викторианска гостна. Брайд спря на място, когато я видя. Обзаведена с луксозни мебели и антики, къщата беше зашеметяваща.
– Това е къщата на Пелтие – обясни Вейн. – Върколаците живеят в тази част на света, където сме в безопасност и никой не може да ни открие.
– Красиво е.
– Merci – каза Николет зад гърба им. – Това е нашия дом от повече от век. Нашата цел е да го запазим такъв.
– Как можете да го направите, без никой да разбере кои сте и какво сте?
– Имаме си начини, чири – каза тя с намигване. – Магията има своите предимства. – Тя подаде на Вейн малка свещ. Вейн видя, че върху стъкления съд беше изписано името „Аня“. Сърцето му се сви при тази гледка.
– Винаги помним нашите близки, които са ни напуснали – обясни Николет. – Тъй като Фанг не може да почете Аня, реших, че ти би искал да го направиш.
Вейн не можеше да проговори от тъгата в гърлото си, докато Николет го водеше заедно с Брайд в една странична стая, където бяха поставени четири свещника. Светлината от свещите трептеше като диаманти върху тъмнозелените стени.
– Толкова са много – каза Брайд, впечатлена от броя на имената.
– Живеем дълго – отговори Николет. – И сме във война. Катагари срещу аркадианци, Нощните ловци срещу даймоните. Нощните ловци срещу всички. В крайна сметка, всичко, което ни остава, са спомените.
Тя посочи две свещи, поставени на стената.
– Те са за синовете ми. Бастиен и Гилбърт. – Сълза се стичаше по бузата ѝ. – В тяхна чест беше основано Светилището. Заклех се, че никоя майка, независимо дали е човек, аполит, катагари или аркадианка, няма да познае моята скръб, докато детето ѝ е под моя покрив.
– Много съжалявам, Николет.
Мечката подуши и я потупа по ръката.
– Благодаря ти за думите, Брайд. Заради теб се отказвам от изгнанието на Вейн.
Вейн изглеждаше смаян.
– Това е сватбения ми подарък – каза Николет. – Нямаш глутница, която да я защити, и както казва Ахерон, плати достатъчно висока цена за добротата си. Ти защити Съни от Нощните ловци, затова ние ще защитим теб и твоята половинка.
– Благодаря ти, Николет – каза Вейн. – Благодаря ти. – Николет наведе глава, след което се извини. Вейн запали свещта и я постави до тази за майката на Колт. Ръката му се задържа върху стъклото. По изражението му Брайд разбра, че си спомня сестра си. Че я оплакваше ужасно. Очите му блестяха, докато гледаше трептенето на свещта. След миг той погледна към нея.
– Ела – каза той и хвана ръката на Брайд. – Време е да се запознаеш с брат ми. – Брайд го последва из стаята и се качи по стълбите. Когато минаха покрай първата стая, оттам излезе мъж, когото Брайд разпозна.
– Карсън?
Той изглеждаше толкова шокиран от присъствието ѝ, колкото и тя от неговото.
– Брайд? Какво правиш?
Гласът му заглъхна, докато подушваше въздуха. Очите му се разшириха.
– Ти си една от нас?
– Нас?
– Карсън е ястреб – обясни Вейн.
– Не може да бъде!
Карсън кимна.
– Аз съм ветеринарен лекар и доктор тук, в „Санктуари“. – Той отвори вратата на стаята, от която излизаше, за да ѝ покаже модерна прегледна стая, оборудвана с някои от клетките, за които Вейн беше споменал.
– Не мога да повярвам – каза Брайд, докато гледаше Карсън. Познаваше го от години.
– Нито аз – каза той. Погледна Вейн. – Предполагам, че трябва да те поздравя. Знаеш с какво се занимава баща ѝ, нали?
– Да. Кралят на кастрирането.
Карсън си пое дъх между зъбите.
– Имаш кураж, вълче. Много, много кураж.
– Да, знам.
– Е, предполагам, че отиваше към стаята на Фанг. Ще се видим долу.
Вейн я заведе в съседната стая, която беше спалня. Брайд очакваше да види мъж на леглото и беше малко изненадана да види кафяв дървен вълк. Имаше и друга изключително привлекателна блондинка, която можеше да е по-малката сестра на Николет.
Вейн я представи на дъщерята на Николет, Ейми, която бързо се извини и се оттегли, за да остави двамата насаме с Фанг. Вейн пусна ръката на Брайд, докато се приближаваше и коленичи от другата страна на леглото, срещу Фанг.
– Здравей, малки братко – каза той тихо. – Доведох някого, когото исках да ти представя. Брайд? – Тя се присъедини към него.
Вълкът не помръдна.
– Здравей, Фанг – каза Брайд. Тя погледна Вейн. – Мога ли да го докосна?
– Ако искаш.
Тя сложи ръка на главата му и го погали зад ушите.
– Радвам се, че най-накрая се запознахме. Вейн ми разказа много за теб.
Все пак той не мръдна. Брайд искаше да заплаче и за двамата. Чувстваше колко го боли Вейн, че брат му не ги забелязва.
– Мисля, че ще те заведа обратно долу – каза тъжно Вейн.
– Няма проблем. Можем да останем още малко. Не ми пречи.
– Сигурна ли си?
Тя кимна.
– Добре, ще отида да взема нещо за пиене и веднага се връщам.
– Чакай – каза тя, преди той да изчезне. – Има ли тоалетна наблизо?
– Има една в офиса на Карсън.
– Добре.
Вейн излетя от стаята. Брайд си тръгна, за да си свърши работата. Когато излезе от банята, забеляза, че в офиса на Карсън имаше двупосочно огледало, което даваше пряк изглед към стаята на Фанг. Но не това беше причината сърцето ѝ да спре. В стаята на Фанг стоеше Бриани.