Глава 13
Вейн беше зад бара и наливаше кола за себе си и Брайд, докато Колт го дразнеше.
– Сега не ли се радваш, че те изпратих обратно при нея?
– Млъкни, Колт.
– Хайде, вълк. Знам, че го мразиш. Кажи „Благодаря, Колт“.
– По-добре да си мълча. – Гласът на Вейн заглъхна, когато нещо светло проблясна на дансинга. Първо помисли, че някой друг се е присъединил към партито, но после разбра, че „човека“ не можеше да остане в човешка форма. Той продължаваше да се превръща от човек във вълк и обратно.
Вейн също го разпозна. Беше Стефан. Вейн остави напитките и скочи над бара. Пресече стаята и се затисна към вълка.
– Спокойно – каза Карсън, докато слагаше ранения вълк на бетонния под. – Можеш ли да останеш в основната си форма?
– Предупреди Вейн.
Вейн хвана Стефан и използва силите си, за да го задържи в човешка форма.
– За какво да ме предупредиш?
Стефан беше окървавен. Някой го беше пребил до смърт. Беше удивително, че вълка все още беше жив.
– Майка ти.
– Не говори – каза той на Стефан. – Помисли. – Стефан наведе глава назад и затвори очи.
„Тя и нейните Стражи убиха Петра и Алоизиус – каза Стефан в главата на Вейн. – Не исках да умра. Сключих сделка с нея, че ако ме остави да живея, ще я доведа тук, за да убие теб и Фанг.“
Вейн стисна зъби, но не направи нищо, за да го прекъсне.
„Тя трябваше да ме пусне. Вместо това, когато разбра, че Фанг е в Светилището, тя се обърна срещу мен. Тя идва, Вейн. Може би вече е тук.“
– Уау! – Гласът на Кайл прозвуча от вратата, която водеше към къщата на Пелтие. – Всички, елате бързо. Малката човешка приятелка на Вейн се бие с някаква вълчица на горния етаж. И тя печели!
Брайд беше ужасена. Сърцето ѝ туптеше, но въпреки това не можеше просто да стои там и да остави Бриани да убие Фанг. Вероятно трябваше да се обади на Вейн, но искаше това да приключи. И знаеше как да го направи. Надяваше се.
Брайд отвори с трясък вратата на стаята на Фанг. Бриани се обърна към нея с ръмжене.
– Не се меси. Това не е твоя работа.
– Не, твоя е. Нарани моята половинка, нарани мен, и няма да ти позволя да го направиш.
– Не искам да те нараня, Брайд.
– Тогава си тръгни.
Бриани я избута и я блъсна в стената. Гърбът на Брайд запулси от удара, но това не разклати решимостта ѝ. Бриани се обърна към Фанг и се протегна към него.
Брайд хвана стола с облегалка и го удари по гърба на другата жена. Бриани падна на колене, а после се опита да я удари отново с ръка. Преди да успее, Брайд я простреля с упойка, която беше взела от кабинета.
Бриани изкрещя и се нахвърли върху нея. Те се блъснаха в скрина.
– Наистина си твърде стара, за да се биеш – каза Брайд през зъби.
– И ти също! – Бриани се залюля, докато наркотика започваше да действа. Тя използва силите си, за да удари Брайд с лампата, но тя падна на пода, преди да я достигне.
– Какво ми направи?
– Упоих те.
Три секунди по-късно Бриани лежеше разпростряна на пода. Брайд се приближи до нея и я обърна по гръб. Очите на Бриани бяха широко отворени и жената я гледаше.
Удовлетворена, че я е укротила за минута, Брайд хвана свекърва си и я извлече в съседната стая, където я заключи в клетка. На върха имаше червен превключвател с надпис „заключено“. Брайд го превключи и се надяваше, че това по някакъв начин ще попречи на Бриани да използва силите си срещу нея.
– Ето, готово – каза тя, докато наблюдаваше внимателно Бриани. – След малко ще докарам Карсън, защото не съм сигурна дали ти дадох правилната доза. Повярвай ми, не искам да те убия. Но моля те, обърни внимание, че казах, че не искам да те убия. Това не означава, че няма да го направя.
Ръката на Бриани се помръдна. Но пък беше също толкова вероятно Брайд да не ѝ е дала достатъчно, затова я беше заключила в клетката.
– Виж, Бриани, наистина съжалявам за това, което ти се е случило. Наистина, и разбирам защо мразиш бащата на Вейн. Имаш пълното право. Но това е между вас двамата. Няма нищо общо с Вейн, Фанг или Фюри. Те са твои деца.
– Те трябва да умрат – изпъхтя Бриани, давайки да разбере на Брайд, че наистина не е използвала достатъчно успокоително. – Те са животни.
– Погледнала ли си се в огледалото? – Попита я тя. – Животните не убиват малките си без причина. Вейн не се опита да те убие, защото ме отведе. Той остави теб и селото ти на мира. Ти си тази, която танцува през времето, за да убиеш някого, който никога не ти е направил нищо лошо. Боже мой, ти преби Фюри, собствената си плът и кръв, и го остави да умре. Какво човечно има в това? Престани да лъжеш себе си. Ти също не си човек, Бриани. Или може би си. Бог знае, че хората са извършили някои от най-ужасните престъпления, които може да си представи човек, един срещу друг. Животните, както каза Фюри, убиват само за да защитят и да се нахранят. Те са верни на тези, които обичат. Сърцето ми беше изтръгнато от гърдите ми и стъпкано на земята от човек. И беше Вейн, който дойде и ме направи отново щастлива. Той вдигна сърцето ми и го прегърна внимателно в ръцете си. Знам, че той никога не би ме наранил, не по този начин. – Очите на Брайд се напълниха със сълзи, когато осъзна колко много обича своя партньор. – Мисля, че ако трябва да избирам между човек и животно, ще избера животното. Затова те предупреждавам, Бриани. Ако някога отново заплашиш Вейн или братята му, ще ти покажа колко съм човечна. Ще облека камуфлажа си, ще те издиря и ще те одера, докато крещиш. Разбра ли ме? – Огромни възгласи се разнесоха зад Брайд и я стреснаха. Обърна се и видя целия клан Пелтие и още няколко души, събрали се в и около вратата. Но вниманието ѝ беше привлечено от Вейн. Гордият израз на лицето му я накара да се разтрепери.
– По дяволите, Вейн, имаш страхотна партньорка – каза един от четиримата Пелтие. Бриани се хвърли към Брайд. Ръката ѝ се протегна от клетката, опитвайки се да я хване.
– Не можеш да ме спреш, човешко същество.
– Не, но аз мога.
Брайд се отмести, докато Ахерон премина през тълпата и застана пред Бриани. Той се наведе до клетката и я погледна в очите.
– Ще те заведа у дома, Бриани, и ще се погрижа да не можеш да напуснеш времевата си рамка никога повече. Няма да те вози никой на гърба си. – Бриани го погледна мрачно.
– Не – каза Аш, сякаш четеше мислите ѝ. – Аластор няма да помогне отново. Договорът ти е анулиран.
– Не можеш да направиш това – изръмжа тя. – Той няма да е свободен, докато всички не срещнат своите половинки.
Аш ѝ отправи присмехулна полуусмивка.
– Трябва да прекарваш повече време с боговете, Бриани. Те ме научиха добре на законите за вратичките. Виж, всичките ти синове са срещнали своите половинки. Просто още не го знаят.
– Извинявай? – Попита Фюри.
Аш го игнорира.
– Аластор е свободен от теб и от страх от моето отмъщение няма да сключи нови споразумения с теб.
– А моето отмъщение? – Изкрещя Бриани, като разтърси решетките на клетката си. – Къде е справедливостта?
Аш се изправи и въздъхна уморено.
– Ще ти кажа какво ще направим. Какво ще кажеш за следната сделка? Връщаш се в своето време и се уверяваш, че Дар остава там, където е, а аз ще ти дам единственото нещо, което искаш най-много в живота си.
Бриани наклони глава, докато размишляваше над думите на атлантеца.
– Кълнеш ли се?
– Да, кълна се.
Тя направи жест от сърцето си към устните си.
– Сделка. Сега ме изкарай от тази клетка, за да мога да отмъстя.
Аш поклати глава.
– Няма да те оставя да убиеш синовете си, Бриани.
– Но ти каза…
– Най-съкровеното ти желание няма нищо общо с тях. Сега ще те изпратя у дома и ти обещавам, че до залез слънце ще бъдеш щастлива жена. – Бриани изчезна от клетката.
– Какво ще ѝ направиш? – Попита Фюри.
Аш сгъна ръце пред гърдите си и се обърна към тях.
– Какво е единственото нещо, за което баща ти винаги е казвал публично, че би дал всичко? Челюстта на Вейн се отпусна.
– Да си върне партньорката. Но това беше само лъжа, която каза, за да съжалява глутницата за него.
– Е, добре – провлачи Аш. – Внимавай какво си пожелаваш. Може да го получиш.
Вейн изсвири тихо.
– Напомни ми да не те ядосвам.
– Наистина няма да ги събереш заедно, нали? – Попита Брайд.
Аш сви рамене.
– Те са предопределени да бъдат заедно и е време да се изправят един срещу друг. Каквото и да се случи между тях, това е тяхна работа.
– Какво ти дължа за тази услуга? – Попита Вейн.
– Безплатно е. Когато помогна на Талон, плати по-висока цена, отколкото някой би трябвало да плати. Считай го за сватбен подарък от мен и Сими. Нито майка ти, нито баща ти ще заплашват теб или децата ти.
– Предсказваш бъдещето ли, Ахерон? – Попита Николет.
– Не точно. Не им казвам какво ще се случи. Само какво няма да се случи.
– Благодаря, Аш – каза Вейн.
– Тъй като си в дарителско настроение – каза Фюри от вратата – искаш ли да ми кажеш коя е моята половинка?
Аш му отправи полуусмивка.
– Твоя работа е да я намериш.
– Да, но…
– Спри, вълк – каза Колт, потупвайки го по гърба. – Великият Ахерон няма да ти отговори.
– Ах, човече, това ще ме побърка. Знаеш, че съм срещнал хиляди жени в живота си, нали?
– Да – каза Аш – но не си спал с всички тях.
Фюри изглеждаше като че ли го боли.
Вейн се приближи и прегърна Брайд.
– Благодаря ти – каза той, прегръщайки я силно. – Когато Кайл ми каза, че майка ми е тук с теб…
Тя прегърна врата му и се остави да бъде обгърната от любовта, която изпитваше към него.
– Нямаше да позволя да ти направи нещо.