***
Аш изгони всички от стаята, за да могат да се целуват насаме. След няколко минути Вейн ги телепортира от офиса на Карсън обратно в Светилището. Стефан седеше на стол, изглеждаше малко замаян и все още кървеше. Бедният вълк. Но щеше да оцелее.
Някой започна да свири „Sweet Home Alabama“.
– Закъсняхте – извика Колт. – Вече знаем, че Аш е тук.
– И така – каза Аш, приближавайки се към Вейн и Брайд. – Кого ще подкрепиш да поеме водачеството на глутницата?
– Не е моя работа. Аз бях изгонен.
– Да, но тъй като Маркус ще си тръгне след около час, ще им трябва някой да ги води.
Вейн погледна Стефан, който от години искаше да оглави глутницата. За съжаление, вълка беше идиот, затова и се опита да сключи пакт с майката на Вейн. Погледът му се насочи към Фюри и Куджо.
– Фюри? – Извика Вейн. – Какво ще кажеш да оглавиш глутница вълци? – На лицето му се появи хитра усмивка.
– С удоволствие.
– Глупости – изръмжа Стефан, докато се опитваше да се изправи. Все още беше твърде слаб. – Той не е достатъчно силен, за да води глутницата.
Вейн погледна брат си, после Стефан.
– Да, силен е. Защото знам, че брат ми ще премести глутницата обратно тук, в Ню Орлиънс.
– Никога няма да го допусна – изръмжа Стефан.
– Ти не можеш да се противопоставиш, глупако – отвърна Фюри.
Вейн пренебрегна избухването на Фюри.
– Ще го направиш. Ако не го направиш, ти и аз ще се изправим един срещу друг. – Вейн отмени магията си и позволи белезите по лицето му да се покажат.
Стефан побледня още повече.
– Имаш ли въпроси?
Стефан се обърна към Фюри и поклати глава.
– Искаш ли да започна да се връщаме?
Усмивката на Фюри стана зловеща.
– Бих казал да, но изглежда, че единственото, което можеш да започнеш, е да кървиш. Аз ще се погрижа за глутницата. Карсън, искаш ли да помогнеш на Стефан да се качи, преди да припадне?
Карсън кимна, след което излетя от стаята със Стефан. Фюри се приближи.
– Благодаря, Вейн.
– Няма проблем. Заслужи си го и определено го заслужаваш повече от всички останали.
Брайд не можеше да бъде по-горда от Вейн в този момент.
– Храна!
Брайд се обърна към щастливия вик, който разпозна. Приятелката на Аш, Сими, влезе през вратата с лъчезарна усмивка. Дългата ѝ черна коса беше сплетена от двете страни на лицето ѝ, а на главата ѝ имаше лъскави червени рога. Носеше къса черна PVC пола с лилаво-черни ленти по бедрата, които се сливаха с чифт очукани ботуши. Беше облечена с рибарска мрежа и стегнат червен корсаж.
Брайд забеляза, че няколко членове на мечото племе изглеждаха напрегнати.
– Добре, Вейн – попита тя тихо. – Какво е Сими? Животно, растение или минерал?
– Друго – отговори той със смях. – Тя е демон. Буквално.
– Някой да преброи малките – извика Дев.
– О, Пух – каза му Сими. – Няма да ям космати неща, докато ти си взел хубавото. – Тя отвори голямата черна чанта, която носеше, и извади една огромна бутилка сос за барбекю. Сими се провираше през тълпата, докато не видя Брайд.
Тя изпищя от радост.
– Сега и ти ли играеш тук, Брайди? Имаш ли някой от онези страхотни неща с теб?
– Не, Сими. Те са в магазина ми.
Момичето наду устни, после се обърна към Аш.
– Акри? Можем ли да отидем пак в магазина на Брайди?
– Разбира се, Сими. Но не днес. Брайд е тук, а не там.
– О. Добре. Може ли Сими да си купи всичко, което иска?
– Разбира се.
Сими се усмихна широко, след което скочи нагоре-надолу като малко дете.
– Добре, всички да танцуват! Ти също, Акри.
Изведнъж зазвуча „Макарена“. Всички в бара въздъхнаха, с изключение на Сими, която се смееше щастливо. Тя хвана ръката на Аш и го издърпа на дансинга.
– Всички сега! – Каза Сими.
Бавно останалите посетители на бара се насочиха към дансинга. Брайд остана смаяна, когато Вейн я хвана за ръката, за да я поведе на дансинга.
– Вейн…
– Когато Сими каже да танцуваме, всички танцуват.
– Никога – изръмжа един от по-грубите брюнети от стола до тях. – Аз не танцувам за никого.
Не беше изрекъл думите, когато скочи и започна да потупва слабините си, сякаш бяха в пламъци.
– Проклет да си, Аш – изръмжа той.
Аш се усмихна.
– Дамата каза да танцуваме, Джъстин. Махай си пантерския задник тук.
Брайд се разсмя, докато всички, включително Аш, започнаха да танцуват макарена. Това беше най-странния момент в живота ѝ.
Когато всичко свърши, Сими се затича с барбекю соса си към една от масите и грабна цяла пуйка за себе си.
– Ти си зъл, че разглезваш този демон, Аш – изръмжа Джъстин. Аш се изсмя добродушно и се запъти към мястото, където Сими седеше и поглъщаше пуйката си. Брайд и Вейн седнаха до Фюри, докато всички се наредиха на опашка за храна.
– Все още съм преяла – каза Брайд.
– И аз – съгласи се Вейн. Така седнаха и разговаряха с мечките, докато ядяха.
Разговорите огласяха стаята, докато ушите на Брайд зазвъняха от веселата глъчка и музиката. Изведнъж всички замлъкнаха.
Брайд видя, че челюстта на Вейн се отпусна, докато той зяпаше към вратата на кухнята. Тя обърна глава и видя красив мъж да се приближава към тях. Беше малко по-висок от Вейн и имаше черна, разрошена коса. Беше прегърнал себе си защитно и носеше черна риза с дълги ръкави и дънки. Погледът му беше фокусиран върху нея и Вейн, докато бавно преминаваше през тълпата, без да говори с никого.
Спря до тях. Очите му бяха тъжни и замислени, докато протегна ръка към Брайд. Ръката ѝ трепереше, но Брайд я протегна към него.
– Тя е красива, Вейн – каза Фанг с пресипнал глас. – Радвам се, че я намери.
Вейн се изправи, но Фанг направи крачка назад.
– Фанг? – Попита Вейн.
Фанг се отдръпна от тях. Брайд не можеше да диша, докато го гледаше как се връща към кухнята, където го чакаше Ейми. Мечката го прегърна и, към учудването на Брайд, Фанг позволи на Ейми да го държи, докато се връщаше в къщата на Пелтие.
– Добре ли си? – Попита Брайд Вейн, докато той седна.
Усмивка се появи на устните му.
– Да. За първи път от дълго време насам, мисля, че съм добре.
– Добре – каза Фюри. – Защото ако ще се забърква с Ейми Пелтие, Фанг ще се нуждае от нас двамата, за да не го одерат мечките.
Бандата, съставена от различни животни, излезе на сцената и взе инструментите си. Докато ги настройваха, една малка маймуна дотича до Брайд и скочи на рамото ѝ.
– Здравей – каза тя. – Не знаех, че има маймуни-обръщачи.
– Няма – отговори висок, слаб блондин, като протегна ръка към маймунката. Брайд си спомни, че ѝ го бяха представили по-рано. Казваше се Рен. – Марвин е единствения необръщач в бара.
Маймунката се качи по ръката му и се качи на рамото му.
– О, съжалявам.
Рен ѝ се усмихна.
– Няма нищо. И на мен ми отне много време да свикна с хората тук.
Тя го наблюдаваше, докато си тръгваше. Бандата започна да свири песни за вълци. Брайд почувства, че лицето ѝ се зачервява, докато пееха „Червената шапчица“, „Върколаците от Лондон“, „Bad Moon Rising“ и дори „Midnight Special“.
– Ела тук, Вейн – каза Колт в микрофона. – И пей за вечерята си. – Вейн изглеждаше малко срамежлив, преди да я остави и да се присъедини към тях на сцената.
– Не знаех, че може да пее – каза тя на Фюри.
– Нито аз.
Тя очакваше Вейн да изпее някаква класическа рок песен, така че когато той започна да пее „The Story of Us“, Брайд почувства сълзи да се надигат в очите ѝ. Вейн не пееше за вечерята си. Той пееше за нея. Дев се приближи до нея и я дръпна към сцената.
Брайд не можеше да диша, докато слушаше Вейн. Той имаше прекрасен глас и когато завърши песента, я издърпа на сцената при себе си. Там, пред всички ловци върколаци, той падна на колене пред нея.
– Знам, че сме сдвоени според обичаите на върколаците ловци, но исках да съм сигурен и да направя това както трябва за теб, скъпа. – Той остави микрофона на сцената и извади пръстен от джоба си.
Брайд почувства сълзите да се стичат по бузите ѝ, когато той сложи кръглия диамантен пръстен на пръста и.
– Обичам те, Брайд МакТиърни, и искам да прекарам остатъка от живота си, показвайки ти колко много се нуждая от теб. Ще се омъжиш ли за мен?
Тя не можеше да спре да хлипа. По дяволите, тя едва го виждаше през сълзите си. Всичко, което можеше да направи, беше да кима като истерична лунатичка. Мислеше, че Вейн се усмихва, но не беше сигурна.
– Няма нищо – каза Вейн в микрофона. – Тя плака така и в деня, в който я срещнах. Мисля, че това е нещо хубаво за хората.
– Ах, и аз бих плакал, ако трябваше да те гледам всеки ден до края на живота си, Вейн – каза Колт.
Вейн го игнорира, изправи се пред нея и изтри сълзите ѝ с ръце.
– Ставам все по-добър в това, Брайд. Този път не ти избодох окото.
– Не – каза тя, потискайки сълзите си – не си.
Той я целуна нежно, след което я изведе от сцената. Аш ги посрещна там заедно със Сими, която също плачеше.
– Това беше прекрасно – изхлипа тя истерично към Вейн. След това се обърна към Аш. – Акри, Сими иска някой да ѝ предложи по същия начин. Доведи ми модела Травис Фимел и го накарай да направи същото. Моля те!
– Казах ти, Сим, не можеш просто да отнемаш хората от живота им.
– Но Вейн отне Брайд.
– Не, Сим. Брайд избра Вейн.
– Тогава накарай Травис да избере мен.
– Не мога да го направя. Няма да е правилно.
Демонът му направи гримаса, преди да види един от мечките да носи торта от кухнята. Сълзите ѝ изсъхнаха мигновено.
– Ооо – въздъхна Сими, поглеждайки лакомо тортата. – Шоколад. Любимият ми. Трябва да тръгвам. Чао.
Аш се разсмя, когато Сими се затича и буквално нападна бедния мечок, който държеше тортата.
Тя я грабна от ръцете му и се затича към ъгъла, за да остане сама с нея. Аш поклати глава и се обърна към тях.
– Баща ти вече не ви пречи и исках само да ви поздравя отново.
– Благодаря, Аш – каза Вейн, протягайки му ръка. Аш кимна и я стисна.
– Между другото, не се притеснявай.
– За какво? – Попита Брайд.
– За това, че ще имаш кученца, а не бебета. И няма да има кучило.
Брайд се почувства по-облекчена, отколкото би могла да си представи.
– Благодаря ти.
– Няма защо.
Аш ги остави и взе пай от масата, който занесе на Сими, която го погледна с лице, покрито с шоколад. Тя буквално изяде пая за по-малко от десет секунди.
Вейн прегърна Брайд през раменете. Докато се връщаха към масата, където Фюри и Куджо си деляха парче пържола, Брайд започна да се смее, като погледна новия си зоопарк и семейство.
– Какво има? – Попита Вейн.
– Нищо. Просто си мислех, че живота ми е отишъл на кучетата, но не бих го променила за нищо на света.