***
Пандора преглътна при тази мисъл. Да, можеше. Но къде да отиде? Пътуването до Атланта беше било страшно и изпълнено със страх, че някой прайд ще я намери и ще я малтретира, или че хората ще разберат, че е превръщач, и ще я затворят.
Много обикновени неща я объркваха.
Как да купи билет за автобус. Как да поръча храна. Всички тези неща бяха различни в нейното време. Всичко се плащаше с универсални кредити. В нейния свят нямаше пари. Нямаше превозни средства, които да изразходват гориво.
Транспортът в нейния век приличаше повече на монорелси и се плащаше с отпечатък от дланта. Всичко вкъщи беше автоматизирано и стерилно.
Не знаеше как да оцелее в сегашния човешки свят. Не знаеше как да използва силите си.
Тук беше ужасно.
Освен Данте. Той ѝ предложи повече, отколкото някой някога ѝ беше предложил. Защита и образование.
Той беше нейната сигурност.
И беше нейния избран партньор. Свързването с мъж беше физически акт. Церемонията по свързването беше емоционална. Можеше лесно да се свърже с него и да получи неговата защита.
Сърцето му щеше да принадлежи само на нея.
Но ако откажеше да се сдвои с Данте, той нямаше да има причина да я защитава или образова. И защо да го прави? Отказът ѝ щеше да го остави безсилен. Нещо, което тя беше сигурна, че няма да я направи по-скъпа за него.
– Ще ми дадеш пълна свобода без никакви ограничения? – Попита тя.
– Не знам друг начин.
В този момент тя осъзна, че може да се научи да обича тази пантера, която стоеше пред нея. Той не беше длъжен да ѝ дава нищо. Теоретично можеше да ѝ отнеме всичко, което пожелаеше. Другите пантери го правеха.
Ако една жена не беше омъжена за някой от прайда Катагари, те я задържаха и я използваха като проститутка за всички тях.
Но Данте ѝ предлагаше целия свят и не искаше нищо в замяна. Нищо, освен няколко думи, които да обединят телата им.
– А децата ни? – Попита тя.
– Имаме голяма детска стая за тях в Минесота.
Тя наклони глава.
– Осъзнаваш, че най-вероятно ще бъдат хора, а не малки пантери.
Той изглеждаше объркан от това.
– Тогава ще прочета г-н Спок.
Пандора се разсмя.
– Той е герой от „Стар Трек“, не е експерт по деца. Не е чудно, че си тук.
Той отмести косата от лицето ѝ и я погледна искрено и страстно, което я разтопи.
– Ще направя всичко, което трябва, за да се грижа за тях. Обещавам ти. Хора или пантери, ще бъдат защитени като мои деца и ще имат всичко необходимо, за да растат силни и здрави.
Тя притисна белязаната си длан към неговата.
– Тогава ще се свържа с теб, Данте Понтис.
Данте не можеше да диша, докато я гледаше и тези благословени думи звучаха в ушите му. Трябваше да тича към вратата. Но ако го направи, никога повече нямаше да прави секс.
Секс само с една жена. Наистина плащаше за всичките години, през които беше тормозил Ромео за това, че е женен.
И все пак не можеше да събере истински страх. Някаква скрита част от него харесваше идеята Пандора да бъде негова.
Сплел пръстите си с нейните, той се придвижи назад към леглото, дърпайки я със себе си.
Използва силите си, за да свали завивките и да съблече дрехите им, преди да легне по гръб и да я привлече върху себе си.
Ритуалът на чифтосването беше по-стар от времето. Беше инстинктивен за техния вид и щеше да ги свърже за остатъка от живота им. Единственият начин да го развалят беше единия от тях да умре. Който оцелееше от съюза, щеше да бъде свободен да си търси друг партньор… Ако имаше друг някъде.
Беше изключително рядко някой ловец, катагари или аркадианец, да намери втори партньор.
Пандора захапа устните си от нервно вълнение. Цял живот мислите и енергията ѝ бяха посветени на тревогите за самия акт на секса. Откакто беше обещана на прайд Катагари, тя никога не беше мислила много за ритуала на чифтосването.
Сега беше почти уплашена, докато се опитваше да приеме Данте в тялото си. Това беше много по-трудно, отколкото беше предполагала. Всеки път, когато се опитваше да го прегърне, пениса му се изплъзваше.
Данте се усмихна нежно.
– Мога ли да помогна?
Тя кимна.
Той премести бедрата си, после я насочи към себе си. И двамата въздъхнаха от удоволствие, когато тя го пое изцяло в себе си.
Това беше. Мъжът, който трябваше да я плаши и отблъсква, щеше да стане нейния партньор.
Тя щеше да има деца с него и по някакъв начин те щеше да преодолеят разликите между културите и характерите си и да станат единственото физическо утешение един за друг.
Ако трябваше да има любовник катагари, не можеше да си представи по-добра пантера от Данте.
Пандора едва можеше да мисли, докато усещаше топлината, идваща от сключените им ръце, които държаха белега на чифтосването. Тя се придвижи бавно към него, след което изрече думите, които щяха да ги обединят.
– Приемам те такъв, какъвто си, и винаги ще те държа близо в сърцето си. Ще вървя до теб завинаги.
Данте я наблюдаваше внимателно, докато усещаше всеки сантиметър от тялото ѝ с тялото си. Никога не беше мислил, че ще има партньорка, и се беше примирил с бъдеще без деца. Сега мисълта, че ще има свои малки, го стопляше.
Тя беше негова.
Гореща, изискваща притежателност, каквато никога не беше изпитвал, го обзе, докато я гледаше как го язди бавно и леко. Не дива като пантера.
Човешка и все пак не. Кой би помислил, че Данте Понтис може да бъде укротен от такова малко същество? И все пак нежния ѝ допир го изгаряше с човечност, която не би сметнал за възможна.
Звярът в него беше спокоен. Вече не търсеше, лежеше в мир, сякаш тя запълваше част от него, за която не знаеше, че липсва.
Усмихвайки ѝ се, той обгърна лицето ѝ със свободната си ръка и повтори обета си.
Пандора въздъхна от дълбочината на гласа му, докато неочаквана болка я прониза, когато кучешките ѝ зъби започнаха да растат.
Пандора изсъска. Това беше тирио, нужда, присъща на двете им раси, която ги караше да се ухапят и да съединят жизнените си сили, така че ако единия умре, и двамата умират.
Както и самия ритуал на чифтосването, избора да се свържат беше изцяло неин. Данте никога не би могъл да я принуди.
Нито пък я помоли за това сега.
Верен на думите си, той остави избора изцяло на нея и само я наблюдаваше, докато тя го яздеше.
Пандора целуна ръката, която държеше белега му, и я доведе до гърдите си, докато оргазма я прониза.
Данте не можеше да диша, докато собствения му оргазъм пламтеше. Той изрева от удовлетворение, когато зъбите му най-накрая започнаха да се отдръпват.
Сега беше свършено. Нямаше връщане назад.
Те бяха съединени, но не и свързани.
Все пак тя беше негова.
Той протегна ръка, за да докосне колието, което беше купил за нея. Тя изглеждаше красива гола в прегръдките му. Изтощеното ѝ тяло все още беше прегърнало неговото.
– Пандора Понтис – прошепна той. – Добре дошла в моя прайд.
С тази мисъл в ума си, той свали малкия пръстен от малкия си пръст, наложи магия върху него и ѝ го подаде.
Пандора разгледа античния предмет. Беше красив, с филигранна златна рамка около голям сапфир, в който бяха издълбани изящни букви „DP“.
– Какво е това?
– Навигационен маяк, за да можеш винаги да се върнеш при мен, където и да се намираш, просто като мислиш за мен.
Тя се намръщи при думите му.
– Аз нямам такива сили.
– Знам. Затова ти давам пръстена. Магията действа благодарение на моите сили и е неразрушима.
Устните ѝ трепереха от неговата доброта. Той наистина го мислеше, когато ѝ каза, че е свободна. Преглъщайки сълзите си, тя сложи пръстена на лявата си ръка. Пасваше ѝ идеално.
– Благодаря ти.
Той наведе глава към нея, после привлече устните ѝ към своите, за да я целуне страстно.
Ярка светлина изпълни стаята.
Пандора се отдръпна с вик, когато някой я хвана отзад.
Две секунди по-късно се разрази ад.