***
Пандора седеше в салона на трибуната с Ахерон, дъщеря му, демоничката Сими, и двама богове, докато чакаха Данте да се върне.
Това беше най-странния момент в живота ѝ. Демонът беше зает да яде изключително рядък хамбургер, залят с барбекю сос, докато боговете и Ахерон разказваха на Пандора истории за това как са се запознали с Данте.
Очевидно нейния партньор имаше доста бурен клуб, който обслужваше всякакви странни клиенти. Боговете и Ахерон го посещаваха редовно.
Зурван, известен под името Кас, беше древен персийски бог на времето и пространството. Той беше елегантно облечения мъж, когото тя беше последвала по-рано към асансьорите, мислейки, че е Ахерон.
Ариман – да не се бърка с персийския бог Ариман – беше древен финикийски бог, който имаше нещастието да посети Атлантида по времето, когато континента беше унищожен. Той беше в човешка форма и се опитваше да съблазни млада жена, в резултат на което сега беше затворен в човешка форма без божествени сили, с изключение на безсмъртието.
Той също не беше доволен от това.
– Наистина бих искал някой от вас да се смили над мен и да ме оправи или да ме убие – каза Ариман за пети път, откакто се беше присъединил към тях на масата.
Кас завъртя очи, после се обърна към Ахерон.
– Мисля, че трябва да го изгоним от нас, за да не го чуваме повече да се оплаква.
Аш се разсмя.
– Ти си такъв… – Думите на Ариман прекъснаха, когато забеляза жените, които не носеха нищо освен предупредителна лента. – По-късно. – Той се втурна след жените.
Кас поклати глава.
– Никога няма да се научи, нали?
Аш отпи от бирата си, преди да отговори.
– Бъди благодарен, че не се научава. Това ни дава безкрайни часове забавление, докато гледаме как си разваля живота.
Кас изръмжа.
– Като се има предвид колко е развален твоя, това говори много.
– Да не започваме с това – каза Аш, очите му проблясваха в червено, преди да се върнат към призрачния си сребрист цвят.
Понякога беше много страшно да се мотаеш с свръхестествени същества.
– Пандора?
Тя замръзна при звука на глас, който никога не беше мислила, че ще чуе отново. Страхувайки се, че си въобразява, тя се обърна и видя сестра си Сефия да тича към нея.
Пандора скочи на крака и се хвърли в прегръдките на сестра си. О, беше прекалено хубаво, за да е истина!
– Какво правиш тук, Сеф?
– Твоят партньор ме доведе – каза тя, докато сълзи течаха по бузите ѝ. – Той ги накара да ни пуснат всички. Сега зависи от нас дали искаме да се върнем при нашите партньори или не.
Пандора беше смаяна, когато погледна зад сестра си и видя Данте и братята му да се приближават с много по-спокойно темпо.
– Данте? – Попита тя, когато той спря до нея.
Той сви рамене небрежно, сякаш не ѝ беше дал нещо невъзможно.
– Не беше правилно това, което правеха с жените си, и реших, че би предпочела да пътуваш с жените от твоя вид, а не с моите.
Тя все още не можеше да повярва, че е направил това. Той беше сформирал нова група женски пантери, с които тя да броди.
– А какво ще стане с пакта, който сключиха с нашия прайд?
– Разпуснат е – отговори Данте. – Ако извадят още някой от твоите близки от тяхното време, ще им изпратя специален комитет за посрещане.
– По дяволите, Данте – каза Кас зад нея. – Това е жестоко. Миналият път, когато пусна братята си срещу един прайд, не остави нито един мъж жив.
– Знам. – Данте се обърна към нея. – И те също. Сестра ти и приятелките ѝ са в безопасност сега.
Пандора прегърна раменете му и го притисна към себе си.
– Благодаря ти!
Той я прегърна и я целуна нежно.
Пандора се обърна към Сефия, като ѝ хрумна друга мисъл.
– А децата ти?
– Баща им ги отглежда по заповед на Данте. – Сефия погледна Данте с блестящи очи. – Твоят партньор е завел всички жени в Ла Коста и плаща, за да останем там и да ни глезят, колкото дълго искаме.
– А ние се предложихме доброволно да ги пазим – каза Майк, посочвайки себе си и Лео.
– Това добра идея ли е? – Попита Пандора Данте. След всичко, което той и Ромео бяха казали за близнаците, тя не беше сигурна дали да ги вземат за охрана ще им помогне или ще им пречи.
Лицето на Данте отразяваше скептицизма ѝ.
– Лично аз не мисля така, но Ромео ме убеди. Има голям брой жени, които не са с партньори.
– А Данте ни е длъжен след филк фиаското – каза раздразнено Лео. – Нямаше голи жени там, само някакъв тип, който пееше за Стар Трек и ромуланска бира. Наистина ни ядоса.
Пандора трябваше да потисне смеха си.
– Ще дойдеш ли с нас? – Попита Сефия.
Пандора се чувстваше много по-разкъсвана, отколкото трябваше. Да прекара време със сестра си в курорт или да остане с пантера Катагари на Dragon*Con…
Не трябваше да има избор.
Защо тогава се чувстваше така?
– Решението е изцяло твое – каза тихо Данте. – Казах ти, че няма да се меся в свободата ти.
– Хайде, Дора – каза Сефия, хващайки я за ръката. – Ще се забавляваме много.
Лицето на Данте беше напълно безразлично, но тя усети тъгата му.
– Скоро ще се върна – обеща му Пандора.
Той кимна.
– Ще ги заведа горе в стаята си, за да ги изпратя в курорта – каза Ромео.
Данте не каза нищо, докато гледаше братята си да изчезват в тълпата с Пандора и Сефия.
Беше направил добро дело и сега знаеше защо мразеше да прави добри дела.
Те бяха болезнени.
Какво печелеше от тях? Нищо, освен болка, толкова дълбока, че се чувстваше, сякаш нещо разкъсваше сърцето му.
– Ето – каза Аш и му подаде бира. – Седни.
Въздишайки, Данте взе бирата и седна на стола, на който седеше Пандора, когато пристигна.
– Постъпих правилно, нали?
– Не – каза Сими, като избърса соса от барбекю от брадичката си. – Жената пантера не искаше да я пуснеш, а ти я накара да си тръгне. Това беше просто глупаво, ако питаш Сими. Не че някой някога би попитал, защото ако го направи, значи е умен. Някои хора са умни. Но много, като теб, са твърде глупави, за да ме попитат какво мисля. Разбираш ли?
– Не е толкова просто, Сими – каза Данте, чудейки се защо се опитва да се обяснява на демон, който нямаше никакво разбиране за човешките емоции или отношенията между животните. – Тя не иска да ѝ принадлежа.
– Е, Сими не разбира това. Да принадлежиш на някого не е толкова лошо. Аз притежавам Акри и той е доста забавен.
Данте повдигна вежда към Аш, който не се потруди да поправи демона си.
Каквото и да е. Тези двамата бяха далеч отвъд неговото разбиране.
– Казвам ти, Фейт – каза една жена, докато минаваше с приятелка покрай тях. – В тоалетната за инвалиди долу има портал, през който хора от други вселени могат да влизат. Бях там с Аманда, помагах ѝ с костюма, когато тази жена се появи, държеше брадва. Веднага излезе.
Данте се разсмя, въпреки че спомена му причини силна болка.
Само неговата пантера би била толкова смела, че да не се подчини на заповедите му.
– По-добре да отида да платя за брадвата, преди някой да издаде заповед за издирване на моята половинка – каза той на Аш, Кас и Сими.
Но докато ставаше и се запътваше към стаята на търговците, не можеше да потисне нуждата да намери Пандора и да я върне.
Нямаше да ѝ направи това.
Данте беше пантера, който държеше на думата си.