ГЛАВА 5
Пандора прекара два дни в Ла Коста със сестра си и другите жени, докато Лео и Майк ги обучаваха как да използват силите си. Те обучаваха и някои от неомъжените жени на неща, за които тя дори не искаше да мисли.
Но нищо от новопридобитата ѝ свобода не я правеше щастлива.
Всъщност, колкото по-дълго оставаше тук, толкова повече сърцето я болеше.
Всеки път, когато погледът ѝ паднеше върху белега на ръката ѝ, тя си мислеше за пантерата, която беше оставила зад себе си.
Не, тя мислеше за мъжа. За този, който ѝ беше дал толкова много.
– Как е Данте?
Тя спря пред плъзгащата се стъклена врата, която водеше към стаята на Майк и Лео. Двете пантери бяха сами там и тя не беше сигурна коя, коя е. Единият почиваше в синьо кресло, а другия изглеждаше току-що приключил телефонен разговор.
Този хвърли мобилния телефон на скрина, преди да свие рамене.
– Ромео каза, че все още е прецакан.
Този в креслото въздъхна тежко.
– Да. Не мога да повярвам, че не е казал на Пандора за фобията си.
– Каква фобия? – Попита Пандора, като влезе през вратата, за да се изправи пред тях.
Близнаците я погледнаха срамежливо.
– Не е хубаво да подслушваш – каза този пред скрина с упрек.
Тя не беше в настроение да го слуша.
– И не е хубаво да говориш за другите, но тъй като говорите за моя партньор, бих искала да знам какво имате предвид.
Близнаците си размениха болезнени погледи.
– Какво мислиш, Майк? – Лео беше този, който държеше мобилния телефон.
Майк се облегна назад в креслото си и мълчаливо обмисляше няколко секунди.
– Може би е по-добре да ѝ кажем. Не виждам какво лошо има в това.
Лео издиша шумно, преди да проговори отново.
Той я погледна.
– Когато Данте беше малък, той, неговите братя и сестри и група от нашите братовчеди избягаха от бавачката си и излязоха да се разхождат сами. След няколко часа се изгубиха и една от женските се уплаши много, защото се стъмваше. Тя не искаше да се опитва да намери пътя обратно до сутринта, затова Данте се съгласи да остане с нея и да я пази. Нашият брат Сал каза на Данте, че ще се върне с помощ, и поведе останалите.
Пандора се намръщи, като чу историята.
– Защо това да го направи фобичен?
– Защото беше жестока шега – отговори горчиво Майк. – Веднага щом Данте заспа, Тила се измъкна и всички се върнаха вкъщи без него. Данте се събуди сам и нямаше представа какво се е случило с нея или как да се прибере вкъщи. Беше ужасен.
Пандора беше потресена от това колко жестоки са били братята и братовчедите му, че са го оставили сам. Една малка пантера може да бъде хваната от хора и да бъде затворена в зоопарк или, по-лошо, убита от някое възрастно диво животно, което я срещне.
– Оставиха го там сам за цяла седмица – продължи Лео с историята. – Всеки път, когато някой питаше за Данте, те измисляха лъжи за това къде е. Когато Донатело разбра какво са направили, той се върна в гората, за да го вземе. Намери Данте практически умрял от глад. Той се беше хранил с остатъци и трябваше да се пази от хищници без никаква помощ. Беше слаб от измръзване, но все пак продължаваше да търси Тила, страхувайки се, че ѝ е станало нещо.
С тъжно изражение на лицето, Майк поклати глава.
– Ромео винаги е казвал, че това е направило Данте толкова егоистичен. След като се върнаха, Данте беше обсебен от мисълта, че може да остане без храна или да се опита да помогне на някого. Започна да трупа вещи и да се нахвърля на всеки, който го заплашваше.
Сърцето ѝ се сви за нейния партньор. Сигурно е било ужасно за него да се страхува за живота си, докато се опитва да намери Тила. И всичко това заради една шега.
– Надявам се, че Донатело ги е наказал за стореното.
Майк въздъхна.
– Наказал ги е, но щетата вече беше нанесена. Както често казва Ахерон, в живота има много неща, които „съжалявам“ не може да поправи, и това беше едно от тях.
– Оттогава – каза Лео – Данте не понася никой да го напуска. Практически се катери по стените, ако не може да намери семейството си.
– Затова отиде да ви търси, когато се изгубихте, нали? – Попита тя.
Лео кимна.
– Най-големият му страх е някой, когото обича, да не може да намери пътя към дома.
Сълзи напълниха очите ѝ, докато гледаше пръстена, който Данте ѝ беше дал, когато се събраха.
Сега всичко имаше смисъл.
Защо не искаше за партньорка скитаща се жена Катагари…
Защо търпеше братята си, дори когато го влудяваха…
Защо беше освободил сестра ѝ и другите жени, за да пътуват с нея…
И защо ѝ беше дал пръстена на Донатело.
Затваряйки очи, Пандора си представи Данте.