ЕПИЛОГ
В лобито на хотел „Мариот“ Данте стоеше встрани с Ахерон, докато всички в хотела се събираха да си тръгват. Всички клингони, щурмоваци, феи и т.н. вече бяха облечени в нормални дрехи, като само тук-там се виждаха части от костюмите им, докато един по един се връщаха към реалния живот.
Dragon*Con беше приключил.
Точно както Аш му беше обещал преди година, когато му каза да дойде в Атланта, това беше един незабравим уикенд, който щеше да остане завинаги в спомените му.
– Знаеше, че Пандора ще бъде тук, когато ми каза да дойда, нали? – Попита той атланта.
Аш сви рамене.
– Винаги има място за грешки, но да. Знаех.
– Ти си един страшен копелдак.
Аш се разсмя.
Данте усети присъствието на Пандора зад себе си.
Обърна се и видя нея и Сими да се приближават към тях.
Сими лъчезарно носеше голяма колекция от торби.
– Завърших последните си покупки – обяви тя гордо. – Радвай се, Данте, пантерката ти не купува много.
– Знаеш, че можеше да похарчиш колкото искаш – каза той на Пандора.
– Знам, но това е всичко, което исках.
Той се намръщи, когато тя му подаде малка дървена кутийка.
– Какво е?
– Отвори я и ще видиш. Купих я специално за теб.
Данте я отвори и видя нещо, което приличаше на колие във формата на камбанка.
– Не разбирам – каза той.
Пандора извади колието и го сложи на врата му.
– Това е за всеки случай, ако някога отново се наложи да се биеш с някого. Следващия път ще знам коя пантера си и няма да ти отрежа главата по погрешка. Планирам да живея дълъг, дълъг живот с теб, г-н Понтис. И никой, дори и ти, няма да ме спре.