***
Пандора се мъчеше с картата си, докато се опитваше да отвори вратата.
Какво щеше да прави? Мъжът в асансьора не беше Ахерон. А долу бяха мъжки пантери. Ако я помиришат отново…
Беше обречена. Нямаше начин животното в нея да откаже на мъжествен мъж. Тя беше в разгара си и нуждата да се чифтоса властваше в нея. Ако някой мъж, който животното в нея усетеше, че може да я оплоди, се приближеше до нея, тя щеше да се хвърли върху него.
Сред хората този импулс беше контролируем. Шансовете човешки мъж да бъде нейния партньор бяха почти нулеви. Така че животното в нея можеше да бъде любопитно и изкушено, но щеше да се подчини на човешкия ѝ разум.
Но в присъствието на пантера, животното в нея не се подчиняваше на разума. То щеше да се нахвърли, за да опита мъжкия.
Тя нямаше да има контрол!
Сянка падна върху нея.
Пандора изпищя и скочи назад, когато погледна нагоре и видя един от мъжете, които беше видяла долу. Толкова близо до него, тя не можеше да сбърка характеристиките на Пантера.
Ароматът му беше неоспорим.
В човешка форма беше строен и силен. Смъртоносен. Красотата му щеше да му гарантира всяка жена, която привлечеше вниманието му… Дори нейните женски инстинкти реагираха на него, но не толкова, че да не може да се бори с него.
Още по-страшно от вродената му дива мъжественост беше аромата му – той беше Катагари, животинската линия на техния вид, докато тя беше Аркадианка, човешката линия.
Тя пусна картата за стаята си, приклекна, готова да атакува, и се учуди, че животното в нея не скочи да се чифтоса с него.
– Няма нищо – каза той бързо. – Имам добри и лоши новини за теб.
– И какви са те?
Той вдигна ръка, за да може тя да види геометричния знак на дланта му. Поне това обясняваше защо можеше да устои на желанието да се чифтоса с него.
– Аз съм женен, така че си напълно в безопасност с мен.
Пандора все още не беше готова да му се довери, но поне като женена пантера, той нямаше да може да прави секс с нея. Веднъж щом мъжкия превръщач се ожени, той ставаше импотентен около всяка жена, освен „съпругата“ си.
– Да разбирам, че това е добрата новина?
Той кимна.
– А лошата?
– Тук съм с трима братя, които не са.
Тя се опита да избяга.
– Не, не – каза той и протегна ръка, за да я хване. Но се отдръпна, преди да го направи. – Не се страхувай от мен. Наистина не искам да ти навредя, разбра ли? Имам десет дъщери и разбирам страха ти.
Тя все още не беше готова да повярва, че няма да я заведе при братята си, за да се забавляват. Това щяха да направят онези, които я търсеха, а тя нямаше намерение да се превърне в играчка за всички неомъжени мъже от тяхната група.
– Какво искаш?
– Вярваш или не, ще ти помогна.
Тя реши да не му вярва. Поне не още.
– Защо би го направил?
– Заради дъщерите ми – отговори той искрено. – Ти си само бебе и не вярвам, че Лео или Майк няма да ти навредят. Те не биха го направили умишлено, но са млади и не са много добри в това да се сдържат. Без съмнение и двамата ще се нахвърлят върху теб и кой знае какво може да направят неволно.
И точно от това се страхуваше тя.
– Това са само двама братя. А третия?
– Данте е различен. Честно казано, ще си късметлийка, ако намериш някой като него за първия си. Той е егоистичен копелдак, който не обича да споделя нищо с никого и ще се погрижи никой друг да не те докосне, докато си с него.
Но брат му все пак беше животно и тя нямаше никакво желание да си вземе Катагари за любовник.
– Това трябва ли да ме успокои? – Попита тя.
Той поклати глава.
– Не, но не се притеснявай. Данте е много по-голям от тях и, за твое щастие, не иска партньорка. Планира да стои далеч от теб, така че мога да го държа настрана, като просто му кажа къде си.
Пандора се успокои малко. Той ѝ казваше истината, тя го усещаше. Едно от добрите неща в това да си наполовина животно беше, че тя знаеше кога някой я лъже.
– Добре – каза тя бавно. – Благодаря ти, че предложи да ми помогнеш. Не искам Катагари да ме докосва.
Ноздрите му се разшириха.
Тя се вкамени.
– Сам го каза. Когато се разпалите, ни наранявате. По-голямата ми сестра беше убита от група мъжки Катагари, които ѝ счупиха врата, докато се опитваха да се чифтосат с нея, когато беше на моята възраст. Аз едва съм на двайсет и четири. Не искам да умра. Не по този начин.
Това сякаш го успокои. Той се наведе и взе картата ѝ от пода.
– Донеси ми нещо с твоя аромат, за да го разпръсна и да държа Лео и Майк далеч от теб.
Пандора кимна, после отвори вратата на стаята си. Отиде до куфара си и извади тениската, с която беше спала.
– Познаваш ли Ахерон Партенопей? – Попита тя, като му я подаде.
– Да, защо?
– Казаха ми да го намеря. Сестра ми, която е оцеляла, каза, че той може да ми помогне да се върна у дома.
Пантерата я погледна намръщено.
– Не разбирам. Защо не си се прибрала сама?
Тя въздъхна, изпълнена с разочарование. Как би искала да беше толкова просто. Ако беше по-възрастна пантера, лесно би намерила пътя към дома, но нейния вид придобиваше всичките си психически способности едва след първото си чифтосване.
Дори тогава силите ѝ трябваше да бъдат тренирани и усъвършенствани, за да може да ги използва. Това беше нещо, което можеше да отнеме десетилетия, ако не и векове, за да бъде овладяно.
– Бях отвлечена от бъдещето от група пантери Катагари и доведена в този период против волята ми. За съжаление, силите ми тепърва се проявяват и нямам контрол над тях, нито начин да се прибера сама, докато не ги овладея. Последното, което искам, е да премина отвъд моя период или да се озова сред динозаврите.
Той я погледна подозрително.
– Все още не разбирам защо са те отвели. Защо да отиват в бъдещето за партньор, когато тук има толкова много прайдове?
Тя стисна юмруци при тези думи.
– Това е някакъв глупав пакт, който моя прайд е сключил с тяхния. Тъй като изглежда, че имаме изобилие от женски, моя прайд се съгласи да жертва няколко женски от определени семейства от всяко поколение, за да оставят останалата част от прайда на мира. Всеки път, когато някоя от женските, родени през зимата в избраните семейства, започне да е в разгара си, същата група идва в дома ни и ни отвежда в тяхното време, за да се чифтосаме с тях. Те не искат женски от Катагари, защото те не остават да отглеждат малките си. Вместо това ни държат и ни използват като роби. Единствената ми оцеляла сестра ми помогна да избягам, след като ме докараха тук, преди да успеят да ме включат в своята група. Тя ме изпрати в Атланта, за да намеря Ахерон. Каза, че той може да ме върне в моето време.
– Откъде познава Ахерон?
Пандора я болеше мисълта, че ще се възползва от нещастието на сестра си.
– Преди да се омъжи за един от мъжете им и да роди свои деца, тя се опитваше да избяга от тяхния прайд. Една нощ чула някои от Катагари да говорят за Нощен ловец на име Ахерон и след като заспали, го потърсила в интернет. Когато намерила достатъчно информация, за да го открие, вече била бременна и не можела да остави децата си, затова ми даде информацията, когато ме докарали тук.
– Имаш страхотна сестра.
– Да – съгласи се Пандора. – Тя е най-добрата сестра на света и бих дала всичко, за да ѝ помогна.
Пантерата отстъпи с въздишка, после се запъти към вратата.
Тя го хвана за ръката, за да го спре, тъй като ѝ хрумна друга мисъл.
– Можеш ли да ми помогнеш да се прибера у дома?
Той поклати глава.
– Силите ми не са толкова силни. Ако исках да пренеса някой друг освен себе си през времето, ще трябва да чакам пълнолуние. Единственият в моя прайд, който може да го направи без да чака, е Данте, а ако се доближиш до него…
– Ще го нападна, за да правим секс.
Той кимна.
По дяволите.
Поне не всичко беше загубено.
– Но познаваш Ахерон, нали? Той ще ми помогне ли?
– Не знам. Понякога е странен и никой никога не знае как ще реагира, какво ще направи или ще каже. Но винаги можеш да попиташ. Най-добре е да останеш тук, в стаята си, където Майк и Лео няма да те намерят – както казах, те са млади и нямат опит в проследяването на плячка. Ще разпръсна миризмата ти, за да ги държа далеч от теб. Щом съм сигурен, че са заети, ще доведа Аш при теб. Добре?
Беше повече от добре. Беше чудесно. Никога не беше мислила, че ще намери мъж Катагари, който може да бъде толкова мил.
– Благодаря ти. – Когато той се отдалечи, Пандора го спря отново. – Наистина, благодаря ти.
Той ѝ се усмихна мило, като баща, и я потупа по ръката.
– Животните пазят своите. Правя го, за да помогна и на братята си, колкото и на теб. Ако те наранят, никога няма да си простят и ще трябва да ги слушам как се оплакват до края на вечността.
Освободи я, отиде до вратата и излезе от стаята.
Пандора пое дълбоко дъх и за първи път, откакто я отвлякоха от народа ѝ, започна да се отпуска малко.
Сега трябваше само да остане на място, докато той се върне.
Но това не беше толкова лесно, колкото би било в нормални обстоятелства. Жената в нея, която току-що навлизаше в зрелостта, беше прекалено наясно с факта, че в хотела имаше три неомъжени пантери.
Тази чужда и нова част от нея жадуваше с всички сили за брачния ритуал, който щеше да я въведе в зрелостта.
Тя го желаеше.
За аркадианците ритуала беше прост. Ако беше останала у дома, щеше да избере по-възрастна пантера от своята глутница, който да я въведе нежно в животинската ѝ същност. Щом той отключи пълните ѝ сили, като се съедини с нея, щеше да я научи как да се превръща от човек в пантера, как да се защитава и как да използва новопридобитите си сили.
Катагари бяха напълно различни. Беше чувала ужасяващите истории директно от сестра си Сефия.
Те вземаха nearas – девствени жени, които бяха на прага на зрелостта – и позволяваха на всеки несдвоен мъж от прайда да прави секс с нея, за да видят дали е подходяща за някой от тях.
Те я използваха безмилостно, докато всички мъже не се насищаха напълно.
Сестра и Сефия беше една от щастливките. В нощта, в която я бяха дефлорирали, Сефия беше оплодена от пантера Катагари, който след това реши да я задържи повече като домашен любимец, отколкото като партньорка.
Женските Катагари напускаха партньорите си, след като излизаха от разгон, и се връщаха само когато бяха в разгон. Ако мъжки се опиташе да се чифтоса с женска Катагари, когато тя не беше в разгон, тя го атакуваше и можеше да го убие.
След като цикъла им приключваше, женските катагарии напускаха мъжките и оставаха със сестрите си, за да пътуват, докато дойде следващия им цикъл. Ако женската забременееше, раждаше малките си сред сестрите си и веднага щом малките бяха отбити, ги завеждаше при баща им, за да ги отгледа.
Аркадианските пантери бяха много по-желани, тъй като бяха управлявани от човешки сърца, които не им позволяваха да изоставят децата си, докато не станат възрастни. За разлика от своите братовчеди катагари, аркадианците оставаха с малките си и с партньорите си. Мъжките пантери не трябваше да чакат аркадианска женска да влезе в разгон. Тя беше готова за партньора си по всяко време.
Най-лошото беше, че мъжката пантера не можеше да изнасили женска пантера, когато тя беше в разгон. Той трябваше само да се приближи до нея и тя го приемаше доброволно. Това беше природата и пантерата нямаше контрол над тялото си в такива моменти. Тя не се вслушваше в никакви разсъждения или логика.
Тя го молеше да я изпълни.
Срамът от това идваше по-късно, след като сношението беше приключило. Тогава аркадианската пантера се чувстваше засрамена, че се е държала като животно, а не като човек.
Пандора изстена тихо, когато желанието ѝ се възпламени отново и я обгърна. Гърдите ѝ бяха тежки, тялото ѝ горещо и изпълнено с желание.
Върви…
Заповедта беше непреодолима, но тя отказа да я послуша. Тя беше човек, не животно.
Мъжкият катагари щеше да се върне с Ахерон и тя щеше да бъде отново сред своите.
Тогава всичко щеше да бъде нормално.